“Едното внуче ми е бяло, ама много бяло - като сняг! На баща си прилича! Сега е на 5 годинки, баща му е австриец. Майка му Елена преспа с Еди. Ето сега внучето ми - бяло”, признава Златка Бадева от ромския квартал в Девин.Тя има 4 дъщери, две са били близки с австрийци от компания, която строи край града.

“Оставиха деца в махалата, ама те са хубави, бели. Деца са, можеш ли да ги хвърлиш... Правим аборти, който иска. Ама от австрийците няма аборти. Нашите моми искат от тях да раждат, щото детето, като стане голямо, ще има акъл. Пари ще печели”, нарежда Златка.

“Замина си зетят! Човекът има жена, деца. На щерката е давал по 400, по 500, а накрая даде 400 евро. Малко играчки, дрехи”, разказва жената.

“Не е само нейният внук, има бая още. Ей това е австрийче, онова също”, обяснява Сергей Ковачев. Него всички наричат с фамилита на бившия премиер Станишев. 23-годишният Сергей е негласен кмет в махалата. Избрали го да общува от името на всички с местната власт за ромските проблеми.

“Австрийците идваха към махалата. Търсят моми за кратка любов, когато си пийнат. Водят ги по хотели, ама после не признават децата, повечето си заминаха. Нашите австрийчета ги кръщаваме с ромски имена. Момичетата ни ходеха, щото няма пари. Нали знаеш, че е световна криза”, обяснява ромският Сергей.

“Ходила съм при тях много пъти, ама нямам дете. Млада съм, получавах по 50 или 100 евро. Това си е пара, няма откъде другаде да ги взема”, хвали се Мария. “Ако не ида - глад”, ухилено обяснява момата похожденията си.

“Деца все ще има. Нали сме роми, по много раждаме. Дали са от австрийци, или от наши, все тая”, намесва се Албена Балабийкова. Тя е родила 15 деца, има 58 внуци и 7 правнуци.

Твърди, че децата й са от един мъж и че сега ромските младежи са по-различни - били далече от морала на възрастните.

“Ромите на Девин не са много, но за сметка на това са качествени”, смигат девинчани. “Ако си умият хлапетата, половината ще са руси, бели.” Дали е така, само баня може да покаже. Добре, ама баня и течаща вода няма. Дечурлигата се къпят в река Въча, и то само през лятото.

Още преди квартала, който е вляво от входа на града в промишлената зона, ви посрещат дибидюс голи мургави чавета. Тичат на воля по асфалта на тумби, като че ли извират между храстите покрай пътя - голи или с изпокъсани дрехи, рошави.

Всичките са изрусени или с къносани коси. Местните шегаджии твърдят, че искали да приличат на австрийците.

След 2 завоя изниква картина като от филм на Кустурица. Пред незнайно кога боядисван жилищен блок в прахта се въргалят хлапета, а пред тях мургави мъже бърникат в една таратайка. Тя е много изгнила и от пръв поглед личи, че си губят времето.

По целия блок са накичени една до друга сателитни чинии, пред тях изпрано бельо, а още по-отпред наредени дърва за огрев. Няколко жени с бебета на ръце обикалят нагоре-надолу, кон се търкаля в прахта, край него се пощят дръгливи кучета.

“Нищо не става от нашия кмет Сергей, дето му викаме Станишев. Само себе си гледа, той е най-богат, за другите не мисли”, казва единият от тенекеджиите и сочи напетия ром.

В махалата хората са настанени в 2 блока, някогашно общежитие. Отпърво били 10-ина семейства, после се настанили техни роднини от цялата страна.

Сега никой не може да каже колко са обитателите. В някоя от стаите са по 12-15 души. Почти никой от възрастните не работи. Единственото им препитание е да ходят из реката и околните обекти да събират скрап. “В началото имаше тоалетни, вода, бани. Сега няма нищо”, жалва се ромка.

“Трябва ни вода, за да може да има хигиена. Само децата ученици са 100, как да ги изкъпем? И ние сме от тая държава, защо не ни прекарат вода”, нарежда и баба Албена.

Мъжете пригласят, че зад първия блок вече е станало бунище.

“Исках да слагат контейнери за смет, ама не ме чуват, все ходя и питам”, казва кметът Сергей.

В единия блок все още имат ток. Плащат го поравно по 30 лв. на месец всяко семейство. Това обаче носи безкрайни кавги, че и бой става. Карат се кой е изхарчил повече.

Кметът живее в долния блок, където няма ток и си е прокарал жица от горния. На вратата на грозната сграда се мъдри крив надпис с големи букви “Кмета”, а от прозорците на сутерена му се веят най-чистите пердета.

“Виж в к'ва мизерия живеем”, отваря вратата на една от стаите Сергей. Вътре в педя прахоляк се валят дрехи направо на бетонния под, желязно легло е затрупано с одеяла, а отсреща - мръсна печка на дърва.

Ромка, обитаваща пространството, с беззъба усмивка изскача навън и хуква с бебето си по двора.

“Няма работа, безработни сме. Австрийците не дават работа, обещават, че вода ще ни правят, но само обещават, сега носим вода от реката.

Към 250 души сме с децата, много деца имаме, няма тоалетни, не вземат никакви мерки от общината. Ама сателитни чинии имаме, те по 3 лв. си ги плащат всеки - от семейните помощи. Когато има избори, ромите отиват да гласуват за 10 лв. и 2 кебапчета. Сега като дойдат изборите, няма да гласуваме. Мислят, че с кебапчета ще ни купят”, нарежда разпалено Сергей. Отсреща ядосан ром му опонира: “Я не се прави на Бойко Борисов, бе. Като се правиш на важен, що не идеш да пуснеш вода. Не може жените да се измият, затова ходят в хотелите при австрийците, ама и те вече си отидоха.”

И докато големите се карат, малките водят едно хлапе и гордо го показват: “Бате, бате, пък този се казва Исус, рус е и като порасне него ще правим кмет.” http://www.24chasa.bg