"Гостуването на близките ми в Кабул беше най-хубавото нещо, което ми се случи през последните 22 години. Това бе мечтата ми - да ги видя още един път, а после мога да умра". Това сподели за НДТ д-р Мохамед Шахпур от добричкото село Зърнево. Както ви разказахме, той живее в България от 31 години, работи като джипи в тервелското село. От 22 години не бе виждал близките си, а от 18 - не бе чувал нищо за никой от тях. Мечтата му обаче се сбъдна и през лятото гостува на близките си - на шестимата си братя и сестра си и на многолюдните им семейства.

На летището ме посрещна най-големият ми брат Тахер с още 5-6 души, така бяхме се разбрали по телефона, разказва д-р Шахпур. По думите му, отдалече го познал - въпреки че не са се виждали толкова дълги години. "Много нови хора видях, във всяко семейство има по пет-шест деца, това е трето поколение на моите близки", споделя лекарят. В къщата на Тахир било и първото събиране с роднини. "Всички стаи се изпълниха с хора, с много жени и деца. През всички дни така беше, при всяко гостуване у някой от роднините се събираха по 40-50 души", разказва д-р Шахпур. По време на над 20-дневния си престой той гостувал на всичките си братя и на сестра си, но на племенниците редът не дошъл. Преди семейството му живеело в две къщи, а сега всеки си имал дом, били добре устроени. "Бях приятно изненадан, защото видях едни младежи и моми, хубави и модерни, много възпитани", не крие радостта си лекарят. Той сподели, че по време на гостуванията навсякъде е посрещан с богати трапеци, около които всички разказвали спомените си, а той - за България, как е живял през годините. Най-затруднен бил с подаръците - защото били малко, а пък роднините много. За това дал на всеки от братята и на сестра си по една торба - те да ги разпределят в семействата си.

Промените в Афганистан са много големи, споделя лекарят. Когато дойдох в България Кабул беше с 1.6 милиона жители, сега са 6 милиона, споделя той. Д-р Шахпур останал впечатлен от много нови сгради. Всичко е много променено, улиците са като близнаци, можеш да се изгубиш, разказва лекарят. И споделя: "Талибаните са били 5 години на власт, от 12-13 вече не управляват те. През този период са изградени пътища, построени са училища, университети, много частни гимназии. С много бързи темпове се работи".

Всички с часове ме убеждаваха да остана да живея в Кабул, споделя д-р Шахпур. Казвали му: "Стига си стоял в България, колкото си бил там - бил си. Ела си, да помагаш и тук като лекар". Казал им: "Имам син, утре-вдругиден ще се ожени, трябва да съм до него. Той няма да може да живее в Афганистан". Но обещал още през следващата година отново да гостува на близките си и да вземе и сина си. НДТ