На няколко пъти съседите са забелязали доста съмнителни гости да пристигат на тихата уличка в турския курортен град. Първо, в началото на март имало стълпотворение от поне десет големи джипове и още толкова лимузини с потъмнени стъкла. Домакинът лично ги посрещал в спортен бял панталон и тъмна риза. Компанията обаче била тиха и не вдигала шум. На другия ден около обяд джиповете отлетели в неизвестна посока. След месец се повторило същото упражнение, като този път джиповете били по-малко. По това време се е и разбрало, че собственикът на къщата е Христофор Аманатидис-Таки. Това

било разкрито случайно от доставчик на минерална вода за къщата.

Той пристигнал рано сутринта в една сряда и влязъл в складовото помещение на имота. Там бил собственикът с още двама души. Доставчикът случайно чул, че единият от гостите се обърнал към домакина с името „Таки”. Тримата говорели нещо на български на висок тон, но спрели, когато дошъл доставчикът вода. Той споделил видяното с български бармани, работещи в Кушадасъ. Те веднага загрели, че става въпрос за издирвания в България бос, но не посмели да уведомят местната полиция.

Пред „ШОУ” на място обаче споделиха, че в туристическия град вече се носят легенди за бившата дясна ръка на убтия бос на ВИС Георги Илиев. Таки се движел в Турция под чужда самоличност с местен паспорт. Той имал и вила в Кипър, която купил в края на миналата година. Решил обаче да се установи в Турция, след като бил „консултиран” от наркокартел. Таки трябвало да бъде свръзката на картела с местните трафиканти. Това обикновено били кюрди, които транспортирали през своите територии големи количества преработен мак. Той идвал по трасета от Афганистан, републиките от Кавказ и Иран.

Районът между Кушадасъ и Мармарис бил много удобен за контрабанда заради многото си закътани заливчета и тихи естествени кейове в тях. Те били незастроени и необитаеми и в тях рядко стъпвал човеши крак. Повечето били стръмни и неудобни с малко места, подходящи за разтоварване и товарене. На тях точно ставали връзките. Таки получил пълномощия да гарантира и осигури дотавките да се качват на корабчета, идващи от Средиземно море, които пък след това отпрашвали към френското пристанище Марсилия. Оттам макът отивал за преработване.

Самите корабчета били официално рибарски и имали разрешение за улов в този район. Екипажите обаче били вербувани да работят за наркомрежата срещу допълнително заплащане. При всяко прехвърляне Таки получавал твърда сума, а не процент от стойността. Според мълвата

Аманатидис прибирал по 500 000 долара на трансфер.

На месец се уреждали между два и четири транспортни трансфери на маков материл за Марсилия.
Така Таки си заработвал солидни суми. Налагало му се обаче на няколко пъти да пътува до вътрешността на Кюрдистан, където се срещал с босове на митичната ПКК. Именно те осигурявали транспорта на наркотика през земите на кюрдите. Заради реалната липса на пътища се налагало Таки да пътува на кон част от пътя. Той завързал добри отношения с шефовете на ПКК, които дори му предложили да се включи и в търговията с оръжие. Той обаче отказал и решил да се „ограничи” само в бизнеса с наркотици.

Междувременно в Кушадасъ закупил два ресторанта, които въртял, за да легализира някакви доходи пред властите. Отделно закупил недостроено вилно селище в южната част на курорта и продължил проекта. В къщата си почти не се появявал денем. Пристигал по тъмните часове и веднага влизал с автомобила си в подземния паркинг. Външността му била леко променена. Той не обичал да се набива на очи и носел тъмни очила. Обличал се невзрачно.

Кушадасъ – София
Петър АНГЕЛОВ

.....................................................
Говори се, че...

Край морето у нас се говори, че Таки смята да продаде всичко, което има в България, и да се изнесе окончателно. На няколко пъти предлагал на Коко Динев да му изкупи бизнеса, но двамата все не можели да се разберат за цената. Таки искал 60 милиона евро накуп за казината, хотелите, ресторантите и двата апартаментни комплекса край Златни пясъци. Коко Динев обаче се оправдавл с кризата и му казвал, че не може да извади такава сума. Предложил му 40 милиона евро, и то на четири транша по 10 милиона за пет години напред. Таки потърсил и други купувачи, но не намерил достатъчно платежоспособни хора. Според негови приближени, ако до края на година не намерел човек да плати исканите от него пари, щял да се съгласи и на офертата на Динев

http://www.blitz.bg