- Проф. Сарандев, по различен начин ли четем Йовков днес?
- Разбира се, че по-различен начин го четем. След 9 септември върху Йовков беше наложено едно ембарго в неговото творчество. Той не беше издаван близо 15-16 години. Едва през 1966 г. излязоха първите седем тома - в онзи френски формат, в който Йовков си издава книгите приживе. 16 години той беше обявен за консервативен романтик, разбирате ли. Десетилетие и половина го държаха под карантина, махнаха го от учебниците. Едва вече след Априлския пленум и след смъртта на Сталин започнаха. Но пък, когато дойде време за второ издание на "Избрани произведения" - онова с оранжевата корица, започнаха да обсъждат дали да вкарат вътре Чифликът край границата. Как може?!
Всичко това вече не е литература, не е естетически подход към творчеството на един писател, а е политически.
Аз съм много разтревожен за това, че младите хора не четат. Имам две деца, които са вече големи, и те не четат. Имам и двама внука, които стоят пред компютъра.
А това значи, че тези поколения, които израснаха след 10 ноември, имат голям пропуск в своя душевен свят. Те са лишени от усета за красивото, хубавото благородното.
- Това ли ни дава творчеството на Йовков?
- Разбира се. Ако Елин Пелин решаваше в неговото творчество социални проблеми, Йовков е единственият, първият български писател, който постави проблема за нравствената чистота, за усета към красивото, за благородството, за човешките отношения, срещу насилието.
Един сегашен читател обаче изобщо няма да разбере това. Той се е откъснал от земята, от природата. Аз виждам и по моите деца, не им прави впечатление природата. Непрекъснато ходят - Франция, Германия, Испания, а аз им викам : "Добре защо ходите там, вижте България?!".
Затова съм много разтревожен за бъдещето. Защото расте едно поколение, което е лишено от усета за красиво, морално, за човешките взаимоотношения. Това е тревожното и никой не си дава сметка. Сега, пуснеш си сутринта радиото и Цветан Цветанов - ние сме в акция октопод, след това - конско копито, не знам какво. Аз не знам в други страни министърът на вътрешните работи сутрин да събужда гражданите с това каква акция се провежда. Няма такова нещо.
Вижте, нацията боледува. Води се политика, която ще доведе до изчезването, до унищожаването на нашата нация.
- Тези морални ценности, за които споменахте преди малко, ли са причината да казваме, че Йордан Йовков има световни измерения?
- Разбира се, че е така. Той е първият български писател, който вече напусна регионалното, националното, националната проблематика. Неговите герои са общочовешки.
- Усещате ли тук духа на Йовков?
- Да, много. Аз съм ямболия. Често ходя и до Жеравна, там е минало моето детство.
Йовков е етичен човек. Още тогава той разбира накъде води отношението на човечеството към природата. И започва да бие камбаната, че има опасност природата да пострада. Йовков е художник, той го усеща. Може би, не си дава сметка, не обяснява защо, но вижда, че се руши, че устоите на тази цивилизация се рушат.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА
Снимка ТВ Добруджа