Парите, които се инвестират в кардиологията, не съответстват на проблемите. Това заяви проф. Божидар Финков на пресконференция в Албена, където се проведе 12-ият Национален конгрес по кардиология с международно участие. Проф. Финков посочи, че кардиологията консумира около 10 процента от средствата на касата и около 25 на сто от медикаментите, които се реимбурсират. А сърдечно-съдовите заболявания имат висок дял по отношение на смъртността - в около две трети от случаите.

През последните 5 години в България се наблюдава тенденция на намаляване на честотата на инфарктите, съобщиха участници в конгреса. Според доц. Нина Гочева, това се дължи  на увеличеното прилагане от лекарите на медикаменти за намаляване на нивото на холестерола. По думите на проф. Божидар Финков, смъртността от това заболяване също намалява - както в света, така и у нас. Това се дължало и на въвеждането на инвазивната кардиология. Лекари посочиха, че с най-голяма тежест за сърдечно-съдовите заболявания у нас е захарният диабет. На второ място сред рисковите фактори се нареждала артериалната хипертония, а на трето - нарушенията на мастната обмяна. "През последните години няма целенасочени проучвания за броя на покосените от сърдечно-съдови заболявания в България, позоваваме се на данни, които идват от другите държави" - каза председателят на Дружеството по кардиология в България доц. Владимир Пилософ. По думите му, действащата система за диспансеризация у нас е смешна, недопустимо е пациент с инфаркт да се преглежда два пъти в годината.   

Проблемите в здравеопазването в България започват от студентско ниво, смята доц. Пилософ. "Нашите студенти се обучават много демодирано. Все едно да летите само с пилоти, които могат да карат безмоторни самолети" - даде пример той. Според председателя на кардиологичното дружество, системата за следдипломна квалификация е много занемарена. А тя е съществена част от добрата медицинска практика, посочи доц. Пилософ.

Националният конгрес по кардиология се проведе в курорта Албена от 7 до 10 октомври. Участие в него взеха около 1 000 специалисти, освен кардиолози и общопрактикуващи лекари, ендокринолози, невролози, медицински сестри и др. За първи път се проведоха и две съвместни сесии с Европейското дружество по кардиология. НДТ

Снимка Мариела Бончева