Уважаема госпожо Николова, 

Чувствам се длъжен да изразя отношението си към избора на тазгодишния а носител на наградата Йовков.

Формулата на представителство в журито допуска конфликт на интереси: не е редно хем да номинираш, хем да си член на журито, определящо кой от номинираните да бъде награден. Крещящ пример в това отношение е директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски. /Защо и другите „номинатори” не са членове на журито? - тук изключвам председателя на местното дружество на писателите/

Лишена от обективност е и другата формула: представители на т. нар. творчески съюзи да са членове на жури, защото едни са създадени умишлено от един баща и поради това се стига до  дублиране, при което членове на един и същ творчески съюз притежават предварително мнозинство: Петко Братинов, Иван Гранитски, Елка Няголова, Сашо Серафимов са членове на Съюза на писателите, а офисът на Сдружението на независимите писатели с председател Марин Кадиев е в сградата на Съюза на писателите – т.е. петима /5/ от деветте /9/ члена на журито винаги имат винаги блокираща квота. Други, уж противостоящи,– като сдружението на Михаил Неделчев, пък въобще не се явяват.

Не виждам на какво основание Академия „Славяни” трябва да има представител в журито, а да нямат: БАН чрез Института за литература, Софийският, Великотърновският, Шуменският, Пловдивският, Благоевградският, Нов български университети, та даже и Тракийският / щом се намесват етнически критерии/, които разполагат с истински, висококвалифицирани специалисти?

Всичко това обяснява защо един набързо произведен за писател през последните няколко години литератор, най-вече заради ключовото си място в книгоиздаването, е на път да подели наградата Йовков с друг – отдавна утвърден и доказан писател като Кольо Георгиев.

Ако това стане, въпреки че К. Георгиев има пет /5/ гласа, а Томов – три /3/, то ще е обида и кощунство не само за святото дело на Йордан Йовкова, не само за авторитетни носители на наградата му в миналото, като Емилиян Станев, Ивайло Петров и Илия Волен, но и към незаслужено пренебрегнатите номинирани за тазгодишното издание на наградата – Георги Мишев, Стефан Цанев и Никола Радев; то ще е и узаконяване на приятелщината, политическата партизанщина и моралното безочие. За осведомените не е тайна общия издателски бизнес  на Гранитски и Димитър Томов; за широката общественост не е тайна сътрудничеството на Гранитски на Шести отдел на ДС, а за това че Димитър Томов неслучайно стана основател и лидер на политическа партия – бъдещата партия на сегашния президент Първанов, не е нужно и да се досещаме.

Всичко това говори за изпитаните похвати на миналото, от хора които не само не се срамуват от него, но и действат открито и  агресивно, защото останаха безнаказани. Лица като Иван Гранитски трябва да отговарят пред обществото  за съучастието в грандиозната идеологическа лъжа не само в миналото, но и след 1989 г.

Да се приеме решението на така сформираното мнозинство в тазгодишното  жури е узаконяване на този аморален стил и в настоящето; то е и негласно утвърждаване на безсъвестността, на предателството на ближния, защото всъщност това е границата, която са преминали поне сътрудниците на Шести отдел на Държавна сигурност. Това ли е примерът, който трябва да следват нашите потомци?!

Родните политици още не са узрели до потребността по законодателен път обществото ни да бъде излекувано от тази срамна язва. Въпреки това, всеки от нас, като гражданин може да го направи там, където изпълнява човешкия си и обществен дълг.

Лично аз се чувствам виновен и омерзен, че номинирах един от най-достойните претенденти за наградата – големия български писател Георги Мишев, когото според мен представителството на така нареченото писателско съсловие в журито унизи поради извънлитературни съображения.

Съжалявам ако тонът  на това писмо Ви се стори остър, но той не е насочен срещу Вас, а е само един призив за търсене на обективност, за намиране на адекватна формула при присъждане на една от най-престижните литературни награди в България – тази на името на Йордан Йовков.

С пожелания за здраве и успех в работата и личния живот!

Марин Георгиев

25.10.2010