Днес православната църква чества св. Андрей Първозвани. В народното поверие денят е наричан още Мечкинден. Една легенда разказва как в семейството на малко невръстно момиченце починала майка му. Бащата се оженил повторно. Мащехата довела своето момиче, което обичала повече от завареничето. Карала го да върши всичката работа вкъщи и все била недоволно.
Един ден било много студено навън и мащехата дала на завареното дете черна вълна, като му заръчала да я пере, докато стане чисто бяла. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Прало черната вълна чак до мръкване, цялото измръзнало, но черното не ставало бяло. Тогава седнало на брега и горчиво заплакало. В този миг се явил белобрад старец, на когото детето разказало тъжната си история. Тогава старият човек го погалил по главата и му рекъл да се прибере у дома и да не се бои повече от мащехата. Детето се прибрало, дълго чукало на врата и когато злата мащеха отворила вратата - ахнала. Пред нея стояло златно момиче. Завистливата жена веднага на следващия ден пратила собствената си дъщеря. Глезената мамина щерка ститнала до реката, хвърлила къделята с вълна вътре и зачакало. Никой не идвал. когато накрая измръзнало и се разплакало, тутакси се появил старецът. Беловласият мъж го попитал защо плаче, а доведеното момиче отвърнало, че чака него, за да го направи като заварената му сестра. Мъдрецът и него изпроводил с думите да се прибира и всичко ще е наред. Момичето взело вълната и хукнало към дома, където майка му го очаквала. Щом чула стъпките му тя отворила вратата широко, но мигом я затворила - пред нея стояла голяма черна мечка. Традицията повелява на този ден с първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица да взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича за омилостивяване на мечките. На Андреевден денят започва да расте колкото просено зърно. На трапезата присъстват варива - царевица, боб, леща, като от тях се раздава и в махалата, за да е плодовита годината.