изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-06-03 @ 01:22 EEST
Когато в болниците не лекуват    
Здраве"Загинал нелепо заради лекарска грешка. Може да се случи и на теб, защото е човешко да се греши и няма почти никакви механизми нито ти, нито твоят лекар да бъдете защитени." Това може пише под снимките на жертвите и ужасяващите истории през последния месец. С малката разлика, че тези стряскащи истории отшумяват и остават в съзнанието само с гръмките заглавия, интервютата с лекари, заклеймени и осъдени от общественото мнение като убийци и некадърници, почти некрофилските интервюта с близките, които са принудени да повтарят мъчителната история. И от почти никаква справедливост за жертвите на медицинската немарливост.


Няма как да се гледа и говори спокойно, когато умират деца, родилки, бебета и когато според анкетата на Центъра за изследване на демокрацията всяка година около 45 хиляди българи или членове на техните семейства се чувстват жертва на лекарски грешки. Проблемите около всичко това обаче са, че много малка част от пострадалите подават жалби, още по-малка част от тях стигат до някакво възмездие и едва под 1% са истински осъдените. От подадените близо 531 жалби за неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ до агенция "Медицински одит" само седем доказват безспорна грешка, която е довела до смърт на пациента.

Най-голямата трудност да се докаже пропуск е, че самите лекари трудно свидетелстват срещу колега, а освен това никой не води статистика на пропуските и проблемите в лечението и съответно никой не се учи от опита на другите.

Пациенти без жалби

В повечето случаи пациентите не знаят правата си и трудно определят дали са обект на лекарска грешка, немарливост или лоша организация на работата и не търсят правата си. Те пък са разписани на различни места в законите, но отделен закон за правата на пациентите няма.
Според доц. Златица Петрова, директор на агенция "Медицински одит", която контролира качеството на медицинската помощ, има две понятия - медицинска грешка, която може да е свързана със самата организация на работа в болницата или медицинския център и обхваща всички случаи на проблеми, и лекарска грешка, която е персонална. Самата агенция може да докаже при проверка по сигнал грешката, но дали лекарят е виновен, може да реши съдът. Това, което може да направи агенцията, която пряко отговаря за контрола върху работата на лечебните заведения, е да поиска от здравния министър, прокуратурата и лекарския съюз отнемане на лекарски права и съдебно производство. От март 2010 г., когато започва да работи, до края на годината агенцията е получила 531 жалби и сигнали, като 74% са за неудовлетвореност от качеството на оказаната медицинска помощ. Затова са проверени 127 лечебни заведения. В резултат са им съставени 68 акта. При тях става въпрос за неизпълнение на медицинските стандарти (19 случая), нарушения на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (32), нарушения на организацията на лечебния процес (54) и лекарска небрежност (12 случая).

Тихомир Безлов отбелязва, че процентът на хората, които търсят отговорност за лекарска грешка, е много нисък - от порядъка на 0.3 процента от онези, които споменават, че са пострадали. Най-често става дума за търсене на отговорност при смъртен случай.  По данни от съдебната система става въпрос за около 200 наказателни дела и между 500 и 150 граждански на територията на цялата страна.

Мълчанието на лекарите

Проблемът в България е, че спокойният тон, когато се говори за лекарски грешки, почти отсъства. Самата грешка не е добре формулирана и е въпрос на свободен прочит от здравните инспектори и съдилищата, както и от хората, които са подали иска. В повечето случаи се действа на пожар и под голям обществен натиск и "разрешаването" на казуса е еднотипно. Роднините съобщават за драстични случаи, започват проверки, лекарският съюз почти винаги защитава лекаря, няма механизъм за извънсъдебно споразумение.

В съда колегите на доктора трябва да свидетелстват като вещи лица и голяма част от процесите се провалят именно заради отказа им. Според проучването на ЦИД лекарите не само отказват да свидетелстват, но и да събират информация за лекарските грешки заради риска от съдебни последствия. Всяко регистриране на такъв инцидент се превръща в доказателство както срещу самите доктори, така и срещу болницата. Освен това медиците се опасяват, че дори самото говорене по темата може да се възприеме като неетично и нелоялно към колегите. Не на последно място те се притесняват, че признаването на тези случаи може да доведе до "пазарни последици" - загуба на пациенти и на плащания.

Престрашилите се да докладват проблеми са малцинство.

"С колегите сме участвали в множество съдебномедицински експертизи и сме изпълнявали решения на съда, като например "да се намери лекар за оценка". Не съм съгласен, че лекарите отказват да анализират грешките на своите колеги, преди всичко трябва да гледаме на себе си и като на потенциални пациенти - както може да ни се случи ние да сгрешим, така трябва да се поставим и от другата страна и да се запитаме как ще ни се отрази, ако грешката е върху самите нас", коментира проф. Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.

Лекарите са беззащитни и по още един параграф. Застраховки тип професионална отговорност почти не се сключват, тъй като те нямат достатъчно средства или просто не смятат, че може да се наложи да я използват.

"Застраховки имат лекарите, които участват в клинични проучвания. Обикновено самата болница сключва застраховка, но покритията са малки", отбелязва проф. Гудев. По думите му грешката винаги е резултат от верига събития и пропуските трябва да се анализират и да се води статистика. Това би помогнало да се предотвратят множество трагедии, а и най-малкото би дало яснота с каква честота се случват.

Може ли и по друг начин

В България има достатъчно механизми, които да предотвратят лекарските и медицинските пропуски във фазата преди съда. За да могат да се избегнат те обаче, от ЦИД предлагат да се създаде център за безплатна медицинска и правна консултация на пациенти и медицински специалисти за предотвратяване на лекарски грешки и защита при осъществяването им. Според експертите трябва да се разработи система за специализирано обучение на заетите в съдебната система и адвокатите за делата в тази област. Заради липсата на лекари, които да свидетелстват, трябва да се създаде и независимо бюро за съдебномедицински експертизи.

Експертите предлагат да се създаде гаранционен фонд за подпомагане и финансова компенсация и за продължаващо лечение на пострадалите.

В самата медицинска дейност липсват единни стандарти за начина на получаване на информирано съгласие от пациента за рисковете при операция например, нито пък има детайлни изисквания към медицинската документация, посочват от ЦИД. Според тях ще бъде полезно да се създаде национален архив за медицинската документация и да започнат да се заснемат и анализират високорисковите медицински дейности.

Както за много проблеми в България, така и за лекарските грешки започва да се говори изключително късно. Хубавото в случая е, че има ясни и смислени идеи какво трябва да се свърши. Остава работата да започне, и то преди следващия трагичен случай, който е можело да бъде предотвратен.

Челен опит

В Германия пациентите могат да се обърнат към специална организация за извънсъдебно решаване на всякакви спорове, включително при лекарски грешки и грешки от организационен характер (към кого къде препращат пациента, как подхождат към осигуровки и застраховки и др.). Ако пациентите искат да се оплачат, могат да го направят в съответната здравна каса, която пък да помогне за извънсъдебно решаване на спора, да оцени нанесената щета. Въпросът може да се уреди и с жалба към лекарските и зъболекарските камари. Обикновено болницата покрива щетите извънсъдебно, и то без помощта на пациентските организации и лекарските камари. Лекарската грешка подлежи на санкция само и единствено тогава, когато е довела до здравни последици за пациента.

Според здравното министерство на Германия средно 17 хил. смъртни случая годишно са в резултат на лекарски грешки. В лекарската камара са подадени 7424 оплаквания от грешки, като средно 90% са били уважени през 2009 г. Практика е лекарят да поеме чрез застраховката си лечението за "поправяне" на грешката и да плати за болка, пропуснати ползи и усложнения. Със затвор се наказва само грубата грешка, довела до смърт, като случаят трябва да противоречи на стандартната медицинска практика.

Приблизително 25% от грешките се допускат при операции, 10% - в следоперативните терапии и 10% при самото поставяне на диагнозата. Процентът зависи от специалността - при патологията, радиологията и дерматологията са между 2  и 5, а при рентгенологията са 10 до 15%, тъй като очите на лекарите се изморяват при продължителна работа.

http://www.capital.bg/

 

 


Сходни връзки

Когато в болниците не лекуват | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди