На 15 януари "24 часа" публикува очерк за старши лейтенант Маргарит Димитров. Младият офицер е осъден на смърт и разстрелян за държавна измяна на 28 януари 1987 г. - 2 седмици преди да навърши 29 г.

М. Димитров завършва с пълно отличие и златен медал Висшето военно артилерийско училище в Шумен. Знае 5 езика - немски, английски, руски отлично, италиански и шведски добре. Пращат го да служи в секретен зенитноракетен дивизион край Самоков. Мечтата му обаче е да работи във военното разузнаване. Затова подава рапорт в митичното РУМНО - Разузнавателно управление на МНО. Въпреки добрите резултати на изпитите, не го одобряват. Малко след това в РУМНО е приет колега на Маргарит, който нито знаел езици, нито имал висока диплома от училището.

През есента на 1984 г. Маргарит предприема няколко опита за контакт с чужди дипломати. Пред тях той развива версията, че не е удовлетворен от перспективите за развитие и търси поле за изява извън страната. Не му вярват.

Година по-късно, на 16 окомври 1985 г. цивилният старши лейтенант влиза последователно в английското и американското посолство. Пред западните дипломати отново моли за съдействие. На другия ден непознат немец му определя среща по телефона. В бялото БМВ с чужд номер младежът разказва цялата си история. Без да допусне, че това е капан. Немецът е агент на ДС, а колата е натъпкана с подслушвателна апаратура.

Арестуват го минути след срещата. На 17 април 1986 г. Софийският военен съд го осъжда на смърт. Въпреки че според защитата всички обвинения се базират на намерения, а не на доказателства. Де факто Маргарит не е издал никакви тайни. Това признава години по-късно и мнимият немец в разговор със сестрата на разстреляния.

Жалбите до всички възможни инстанции били отхвърлени.

В очерка от 15 януари "24 часа" призова президента и главния прокурор да предприемат действия за възобновяване на дисциплинарното производство срещу Маргарит Димитров.

Междувременно стана ясно, че разстреляният преди 24 г. има дъщеря, без самият той да е знаел за това. Днес красивата 25-годишна девойка предпочита да стои встрани от медийното внимание.

В последната папка на материалите по делото срещу Маргарит Димитров открих една брошура. Тя е озаглавена "Обзор на приключено дело за ОР (оперативна разработка) "Двуличник" с окраска "шпионаж" по западногерманска линия, водено на Маргарит Д. Димитров от под. 28450".

Брошурата се оказа учебно пособие. То е било предназначено за курсантите от факултет ДС на МВР школата в Симеоново. Най-малко 2-3 г. бъдещите пазители на реда са се учили от тази брошура как се залавят враговете на народа.

Наред с познатата вече информация от делото в учебното пособие за първи път се споменава за две писма на Маргарит до Рейгън и Горбачов. Младият офицер ги бил предал на US дипломати на излизане от американското посолство на 16 октомври 1985 г. с изричната заръка, ако го арестуват, след 6 месеца да ги използват по тяхна преценка.

Вероятно идеята е била след обнародване на писмата в чужди медии да се обърне внимание на световното обществено мнение върху съдбата на младежа като човек, мислещ по друг начин. И което със сигурност би го спасило от смъртно наказание.

Логично. В брошурата дори се цитира признание на Маргарит, че е писал писмата в нощта на 12 срещу 13 октомври по време на дежурство - само 3 дни преди да посети двете посолства.

Сведения за такива писма обаче не фигурират нито в обвинителното заключение, за тях не става дума и в двучасовия разпит на Маргарит, заснет на видеомагнетофон.

За източник е посочен протоколот разпит на 18.03.1986 г., страница №6.

Съдържанието на писмата обаче е толкова смислено, че поне от дистанцията на времето истинността им не буди никакви съмнения.

Ето какво пише Маргарит до тогавашния съветски лидер: "Вече 8 г. работя като пропагандатор на марксистко-ленинското учение и не мога повече да лъжа себе си и хората, пред които говоря, като посочвам фалшиви факти и аргументи.

Вярата в това учение се е материализирала в елементарни човешки принципи като свобода, братство, равенство. За съжаление обаче примерите, с които разполага нашето общество, не позволяват да се защити убедително истината на това учение, да се възпитават онази искрена вяра и порив за саможертва в името на големи идеи и светли идеали."

Много по-силно е писмото до тогавашния американски президент Роналд Рейгън: "Обръщам се към Вас като към бивш враг, за схватка с когото съм се готвел дълго и упорито. Горял съм от желание да изляза колкото се може по- скоро на първа бойна линия срещу този разлагащ се и умиращ строй, какъвто според марксизма-ленинизма е капитализмът.

Но трябваше да минат само 4 г. (изкарани в казармата), за да разбера, че тези истини, с които бях захранван и за които ми бе плащано да пропагандирам, са били фалшиви.

Не Рейгън, а аз живея в умиращ и разлагащ се строй .Марксизмът-ленинизмът е загубил своята историческа сила и се е превърнал в анахронизъм.

Знам, че гласът ми е слаб и никой няма да ме чуе, затова се обръщам към Вас с желанието чрез Вашите уста да обявя истината, до която е достигнал един комунист от една малка комунистическа страна.

В лицето на Роналд Рейгън приветствам действителния стожер на световния прогрес, мир, свобода, равенство и демокрация."

Две са въможните версии. Първата - съдейки по високия коефицент на интелигентност на Маргарит, да приемем, че писмата са автентични.

Възможна е обаче и втора версия: писмата да са съставени от ДС по време на следствието за подсилване на и без това неубедителните мотиви на обвинението.

Коя е истината, може никога да не се разбере.

В брошурата са направени и управленски изводи по делата за издирване и разработка.

Най-важният извод е мнението, че "оперативната комбинация не бе използвана за доразвиване на успеха чрез провеждане на оперативна игра с ЦРУ, за което имаше предпоставки. Така бе изпусната възможността за получаване на допълнителни данни за формите и методите на подривна дейност на противника."

Смея да твърдя, че евентуална оперативна игра, която би била немислима без включването на Маргарит Димитров, също можеше да му спаси живота. Защото в процеса на операцията шефовете на службите са щели да се убедят, че младежът е целял единствено да привлече тяхното внимание.

Какъв шпионин? Ако е искал да издаде държавни тайни, щеше ли да влиза посред бял ден в двете най-наблюдавани западни посолства? И на другия ден спокойно да отиде на среща с напълно непознат чужденец?

Без отговор остава и най-логичният въпрос: ако писмата са автентични, защо американските дипломати не са ги обнародвали.

Те наистина не са имали повод да броят младия офицер за свой агент. Начинът за директен контакт най-малкото ги е смутил. Със сигурност са си мислели, че може би става дума за прекалено хитра комбинация на българските спецслужби. И затова са предпочели да запазят дистанция.

http://www.24chasa.bg