Българското културно-историческо наследство все още има нужда от нови, качествени закони и нормативни документи, които по европейски стандарти да регламентират неговата защита и опазване, както и представянето му пред възможно най-широка публика. В това отношение българските законотворци са длъжници на културното наследство, тъй като през 2008 година след 50-годишен период, беше приет нов закон за културното наследство, т.нар. закон Нина Чилова, на името на министърката на културата. Този закон, за съжаление, още с появата си, предизвика много спорове и неодобрение от преобладаващата част на историците, археолозите, траколозите, музейните работници. Има стремеж този закон да се поправи, доколкото е възможно, и да се приемат още няколко закона, които имат отношение. Отделен закон за музеите, за архивите, за библиотеките. Дори закон за българския език, тъй като той е една от най-важните части на българското културно наследство, каза Димитър Иванов.
„Второ, необходимо е да се регламентира, както е по Конституция, равнопоставеността на частния сектор. Имам предвид - възможността за частно колекциониране, частни музеи, частни научни и археологически изследвания. Т.е. - да се създаде онзи механизъм, при който държавата и частното предприемачество и частният сектор могат да си сътрудничат в полза на съхраняване на културното наследство. Необходими са стимули, преференции за предприемачите, които искат да инвестират в опазване на културното наследство. Разбира се, има закон за меценатството, но той не функционира достатъчно добре, трябва да се изследва – защо не функционира, ако трябва – да се подобри или да се приеме нов закон. Много е важно, както е в цяла Европа, така да бъде и в България. Съвременното музейно дело в Европа се крепи върху частните музеи и колекции. В САЩ над 90 % от всички съществуващи музеи са частни; у нас все още нямаме нито един частен музей”, каза Димитър Иванов.
По думите му - третият елемент е финансирането. „В условия на продължаваща повече от 20 години икономическа криза и недостиг на средства, специално – за развитието на науката, образованието, научните изследвания, не може да се говори за някакви сериозни успехи, докато не се реши въпросът с финансирането”, каза проф. Димитър Иванов.
Четвъртият проблем е подготовката на кадри. „Целенасочено трябва да се подготвят кадри, тъй като в следващите години един от способите, по който може да се развива бизнес и да се печелят и пари, е именно културното наследство. Затова на тази конференция започваме да говорим за социализация, за превръщане на културното наследство във възможност за откриване на нови работни места, бизнес, печалба и т.н.”, каза проф. Димитър Иванов.