"Отгледахме ги, изучихме ги, но тя през цялото време все се сещаше за това дете. След промените (10 ноември 1989 г. - бел. ред.) реших да направя нещо, да го потърся. Имаше кметове, които ми казваха, че е невъзможно да се добера до регистъра, но се намери една добра жена, която каза това не е нищо престъпно", разказва съпругът Кирил Калчунков. Така пенсионираният миньор намерил акта за раждане. В него нямало нищо нередно, но в горния десен ъгъл с черен молив било написано „починало”. Тогава със служителката потърсили смъртен акт, но такъв нямало.
"Взех данните от акта за раждане и писах до вестника. След 3-4 месеца обявата беше публикувана. Повече от година никой не се обади, но после се обадиха. Първоначално си помислих, че са измамници. Но после разбрах, че не са", казва още Калчунков. Двамата възрастни хора поканили семейството на сина си Огнян на гости.
"Бях много развълнувана. Първо погледнах на кого прилича, но не можах да го определя. Вътрешното чувство обаче ми каза, че е детето ми. Не ми е нужна ДНК експертиза", разказва баба Венетка. "Той си има семейство, не сме му нужни. За нас е важно да знаем, че е добре", заключва дядо Кирил.

http://dnes.dir.bg