Както всяка зима, и тази започна да ни идва до гуша. Малко множно са ни студът, несигурността, безпаричието... Изобщо много проблеми връхлетяха България.  Може би най-болезнен е, че дете след дете напускат страната и така отлита бъдещето на земята ни.  Топят се и надеждите за един по-добър живот. Поне сред средното поколение и възрастните хора. Милиони българи днес гледат на децата си - било първолаци, било средношколци или студенти, като на бялата лястовица на Йордан Йовков, че един ден с магическа пръчка ще изклекуват душата им, страната ни, която вече с болка наричаме Отечество...

Някои ще ме упрекне, че тъжно започнах разказа си за едно школско пътуване до Европейския парламент, но лично аз почувствах, че тези 24 деца от СОУ "Св. Климент Охридски" в Добрич са като едно гнездо от бели лястовици, които прелетяха до Страсбург, за ни вдъхнат една нова вяра, че имаме деца, на които можем да разчитаме, че имат амбицията, способностите, силите и дързостта на младостта да върнат гордостта ни да се наричаме българи.

Много от лястовичетата познавам като талантите на Добруджа, които превземат фестивали и конкурси по цяла Европа с невероятните си танци, песни и музикални изпълнения. Виждал съм ги да навиват хора по площади с гордо веещ се трибагреник... Просълзявал съм се на изкуството им да взривяват зали с аплодисментите на зрителите, но и на техните конкуренти-изпълнители... И да пеят от все душа и сърце химна на България, когато сме се връщали от европейските магистрали и внушителни площади към осеяните с дупки пътища и запустели села и вонящи от радио и вестници политически скандали. Сред тези ученици от 16 до 18 години от паралелките по изкуствата с интензивно изучаване на английски език бяха и бъдещи програмисти и инженери от класовете по компютърен дизайн.

Пътуването до Страсбург на средношколците беше завършек на проекта, който спечели и реализира успешно европейският клуб към училището по изкуствата. Пряко участие в подготовката на децата бяха взели преподавателките по английски език Антония Кондова и Маргарита Манева, по биология и екология - Нина Димитрова, и по философски дисциплини - Димитър Димитров.  Крайна цел бе участие в  заключителното пленарно заседание на "EUROSCOLA 2011", където предстоеше в ролята на евродепутати пратениците на Добруджа и България, разпределени в 6 специализирани групи, да направят конкретни и аргументирани предложения за развитието на Европейския съюз през следващите години, които преди това да преминат през международни дискусии, да намерят място в резолюциите на парламентарните групи и да бъдат гласувани с мнозинство от школския европарламент. Едно пояснение - в него участваха близо 500 деца от 21 държави, членки на Европейския съюз. В групите на някои държави участваха по няколко училища.

От Добрич до Будапеща са около 1100 км. Там предстоеше раглеждане на унгарската столица и преспиване, а след това ни чакаха още 1000 км до Страсбург и Европейския парламент.

Обикновено нощното пътуване е време за дрямка на пресекулки от бензиностанция до бензиностанция. Този път то бе съпроводено от много смях. Оказа се, че представителят на училищното настоятелство инж. Тодор Дралчев е извор на вицове, което пък бе един непрекъснат освежаващ душ за перфекните водачи на автобуса.

На границата със Сърбия за пръв път ползваме предимствата на спогодбата между двете славянски държави да преминаваме с лична карта, без международен паспорт. Нашите гранични и митничари този път работят по устав, не ни бавят и не искат подаръци. Сръбските им колеги са приятелски настроени, интересуват се къде отиваме, радват се на децата и между другото споделят, че са жадни. Номерът по границите ни е познат и имаме готовност да им предложим традиционната минерална вода за екипа. Все пак е сутрин и душата на пагона гори отвътре. Бяха времена, когато трябваше да се отчитаме и с по стек цигари или бутилка марков алкохол, които най-бързо вървяха по граничните безмитни магазини. Не дадеш ли - сваляш багажа и после пак го качваш, така - за спомен, че си преминал от българско в сръбско и обратно. И нашите по границата не прощаваха. Децата на митничарите винаги са били гладни и жадни. И жените им. И любовниците им. Европейският съюз с падането на границите между държавите практически ограби работещите по вътрешните граници, но те си знаят къде пасат сега дойните крави.

В Сърбия по-големите деца, които за пръв път минават от тук, питат защо има табела Димитровград.  В учебниците си те не учат сега, че сме имали един Георги Димитров, който е искал да създаде балканска федерация, нещо подобно на Европейския съюз, но само с балкански държави, нито че има съмнения, че е бил отровен в Москва от сталинисти за тази си идея... Времената се менят... Не е толкова далеч времето, когато същите тези балкански държави ще бъдат равноправни членове на Евросъюза, но това вече е работа на тези, които в момента бяха просто едни български школски депутати в един български автобус на път за Европейския парламент в Страсбург. Преминаваме бедните погранични райони, шмугваме се през поречието на Нишава и излизаме на магистралата за Белград.

Спираме на бензиностанция за кратка почивка. И тук е настъпила промяна. Сърбите са повече от учтиви, някои от децата са удивени, че се разбират с бармана и сервитьорите на български. Можеш да пазаруваш и в евро, макар че по закон трябва да се обмени валута и да се заплаща само в динари. Сърбия се готви да влезе в Европейския съюз. Сервизните помещения са по-чисти от нашите. Забраната за пушене не е толкова стряскаща. Звучи приятна музика. Кафето е хубаво. Братята се интересуват накъде сме тръгнали. А нашите момичета им вземат ума. Хубави са, шегуват се и могат да бърборят още на английски и френски.

Поемаме към Белград. В автобуса започва преговаряне на темите, които престои да се дискутират в Страсбург. Може и да е скучно на читателя, но нека ги изброим, защото зад заглавията им е събран много труд на децата и преподавателите им, а и много амбиции и надежди за възможно най-добро участие в предстоящата сесия на  "EUROSCOLA 2011": "Мястото на ценностите на Европа в света"; "2011 година - Европейска година на доброволческата дейност"; Околна среда и възобновяеми енергийни източници"; "Свобода на информацията и гражданска култура"; "Демокрация и гражданство"; "Бъдещето на Европа".

Темите са повече от сериозни. Поне толкова сериозна бе и подготовката на учениците. Дори ми се струва, че много от тях знаят повече от други, които се изявяват като депутати в българския парламент - днес и пред последните 20 години. Но това е друг въпрос. Децата сами ще започнат да търсят отговор на него, а със сигурност ще го намерят и сами ще си изградят изводи.

Четенето в автобус на англйски обаче не е най-приятната работа. Дори чисто физически, особено за децата, които са в задната половина. Половин час е достатъчен, някои започват да премрежват очи. Ръководителката на групата и директор на училището по изкуствата СОУ "Св. Климент Охридски" Юлия Герасимова ги приканва за почивка и ми казва:

- Трябват да са отпочинали и здрави за сесията. Те си знаят отлично каквото трябва. Идва и Белград. Да погледат и имат впечатления. Жалко, че не можем да спрем за разходка, времето няма да ни стигне...

Кой ученик не чака подобна покана от директора си. Автобусът зашумява. Едни пускат шеги, други запяват, трети търсят знаменитата телевизионна кула на сръбската столица, огромната спортна зала, където се водят страшните битки на известните отбори по волейбол и баскетбол, бързо преминават погледи по афишите на знаменитите певци и певици, прославили сръбската музика и в най-отдалечените кътчета на планетата.

Красив е Белград!

От моста над река Сава, която прорязва града, се открива страхотна гледка. Чува се "Яко е" и щракат фотоапарати.  Някои от снимките вече са във Фейсбук-страниците на децата. Така се е случило, че и аз не съм вървял по брега на Сава. Надявам се и това да стане. Децата пък имат хиляди повече шанс един ден да се разхождат по улиците на Белград. Някои пък може и да заживеят тук. Какво ли не се случва в този живот. Воювали сме със сърбите и заедно сме живели. Дори някога този град е бил и български. История. А Белград се устремил към Европейския съюз, където мястото му е от хилядолетия!

Текст и снимки Димитър ДУКОВ

/Следва/