Георги Софкин: Дал съм на спорта усилия, мъки, кръв, пот и сълзи

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 03:57 EEST

Георги Софкин: Дал съм на спорта усилия, мъки, кръв, пот и сълзи

2011-03-14 @ 15:31 EET

Той е правнук на София, изселничка от Егейска Македония, от нея е фамилното му име, зодия Лъв, ръст 4 фута и 5 инча, известен и със сантиметрите си, но известността му е много по-висока от сантиметрите ми.Тежи 50 кг, завършил е средното си образование в Стара Загора, а висшето - във ВМИ "В. И. Ленин" в София - електронно инженерство и има желание за поне още една диплома. Има световна и олимпийска титла по бадминтон. Определя себе си като щастлив ерген, известен е с многобройните си сексуални подвизи с красавици от елита. Георги се опитва да носи духа на зодията и името си. Ето какво споделя пред Андрей Велчев в ексклузивно интервю за СПАС.бг:

Ти си президент на българската организация “Малки европейци”, кое е онова малко нещо което никога не ни достига за де сме истински европейци?

Ниско и малко IQ, по нашенски казано- простотията...Тя, простотията , царува и почва от жълтите павета. Носителите и са тези които направиха Родината ми ,освен най-бедна , най-корумпирана и все в тоз стил , но и най-простата държава,с най-много простаци на глава от населението...Нека помолим EU да измери IQ-то на цялата тази наша ...гилдия ли , сган ли..политиците ни...Ами трагедия ще е, предизвестена траги-комедия...след като деца в 4-5-и клас са ме чували по телевизии или вестници да ги наричам простаци и да ми искат автографи?!..Така че "онова малкото нещо" е фатално нещастие за Родината..

Какво ти дава спортът и какво отнема?

Философски...мисля, че съм му дал - усилия, мъки , кръв, пот, сълзи ( По Уинстън Чърчил)..Дал ми е планини от приятели: като се почне от нашите спортни легенди- искам да го кажа: Има у нас един-единствен елит - и това е спортния елит!! Ние, които стъпихме и останахме на покрива на света. Дал ми е познанства със Сеп Блатер, Яцк Рогге, Фатих Терим, Жоан Лапорта...с цяло море от дечица , които спортуват и ме имат за "равен" когато играя заедно с тях...

Спортът ми е дал щастие, макар и да е клиширано, гордост- Хулио Иглесияс, когато ме представиха на него, се засмя и много красиво и с топлина ми отказа да ми даде автограф, репликата му беше: "Ти си Голям шампион , ти ще ми дадеш автограф"- няколко десетки човека видяха как избухнах в рев със сълзи, ама от щастие... да видя света...Спорта отнема: комплексите, парите - когато инвестираш в себе си...Може и да ти отнеме чувството за любов към държавата, която не си заслужава шампионите, за България говоря...

Какво е чувството да се качиш шампионска стълбица?

Неописуемо е, макар и това пак да е клише и тривиално. Но аз имах интересни случки по награждаванията ми, и в Париж 2005 и в Белфаст 2009. В Париж, французина, когото фактически скъсах от бой 15:1 и 15:6, на стълбичката, 3-и , взе че развя френското знаме..взех , че го изблъсках от стълбицата. В Белфаст , макар че медалите връчваше Lord, германеца и англичанина не се появиха...Защо ли? ами защото съм Българин....а си спомням че като дете- 5-и клас, когато станах републикански шампион на двойки във Варна си спомням, че стълбицата беше много висока и моя партньор ме дърпаше или ме вдигнаха, много висока ми беше...Има и нещо, което не мога да обясня: Горе, на стълбицата, усещаш и една самота...чувал съм го и от други приятели, особенно е!

Кой те запали по спорта?

Нека въпроса го разглеждаме реципрочно... Спонтанно като дете се запалих по спорта! В Стара Загора живея на най-хубавото място- до Аязмото. Татко започна да ме води на мачовете на Берое, после дойде Бадминтона, така просто на улицата. Като ученик съм имал такива невероятни случки от спорта и заниманията ми с него..Невероятни с огромни емоции.

Получил ли си заслуженото от живота?

Ако е в контекста "всеки си получава заслуженото ( т.е. намира си майстора)"- да, живота ми е удрял шамари, падал съм, спъвал съм се, грешал съм, повтарял съм грешки. Иначе се опитвам да поддържам в себе си един манталитет в стил "при мен хубавите неща стават по-трудно и бавничко.

"Мисля, че егото на човека, особенно при мъжа, е на вълна "живота е несправедлив и ми отне това или не ми даде онова..." опитвам се да гледам на живота като на феърплей спорт, в които много често феърплея го няма никакъв, но не мога да направя генерален баланс. Или по скоро не искам... http://www.spas.bg

Сходни връзки
Още от Интервюта

Георги Софкин: Дал съм на спорта усилия, мъки, кръв, пот и сълзи | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats