Поетична проява ще се състои днес в рамките на Дните на унгарската култура в Добрич. От 18 часа в огледалната зала "Нели Божкова" ще бъдат представени антологията на унгарската поезия "Сам във Всемира. Моята унгарска поезия" и стихосбирката на Ищван Шинка "Поле и мечти", издателство "Литературен форум". Ще участват поетът Таньо Клисуров и директорът на издателството Марин Георгиев.
Ищван Шинка (Надсалонта, 24 септември 1897 - Будапеща, 17 юни 1969) е поет и писател, носител на наградата "Кошут". Праща първите си стихове в конкурса на вестник "Унгарско село". Неговите творби редовно излизат в този вестник и литературната му притурка "Цветна градина". През 1932 г. Геза Фея публикува стиховете му в седмичника на Ендре Байчи-Жилински "Свобода". Гимназията в Сегхалом издава първия му сборник. Сприятелява се с Петер Вереш, Пал Сабо и Денеш Барши. През 1935 г. Барши, Сабо и Шинка основават списанието "Народът на Изтока". Неговите стихове излизат в множество вестници ("Свобода", "Свободно слово", "Унгарски живот" и др.). През 1939 г. Шандор Пюшки издава стихосбирката му "Обвинение". След 1945 г. се сблъсква със социалистическата реформа и дълго време страни от литературния живот. Късните му любовни стихове са вдъхновени от третата му съпруга Магда Сен, която е неотлъчно до него в болестта му. През 1961 г. се появява отново на литературния хоризонт със сборника разкази "Чезне хълмът на Хор". Ищван Шинка е автор на "Химни на дверите на Изтока" (1933), "Пастирска песен" (1935), "Обвинение" (1939), "Завладяване на родината от прилепите" (1941), "Фютьори и седемте ловеца" (1941), "Трийсет и осем диви ябълки" (1941), "Балади" (1943), "По пътя на безотечествениците" (1943), Признанията на черното овчарче (1944), Къде е Кадоча? (1944), "Чезне хълмът на Хор" (1961), "Вземи го в ръцете си, време" (1964), "Улицата на майсторите" (1967), "Книга на островите" (1972), "Подбрани стихове" (1977). Антологията "Сам във всемира" включва творби на поетите: Йожеф Байза, Янош Аран, Шандор Петьофи, Ендре Ади, Михай Бабич, Дюла Юхас, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Фридеш Каринти, Ищван Шинка, Льоринц Сабо, Дюла Ийеш, Атила Йожеф, Миклош Радноти.