- Г-н Громико, трудно ли ви е в сянката на дядо ви?

- Винаги ми е било сложно. Когато съм постигал успехи, са казвали, че се дължат на дядо. Когато съм имал проблеми, скачаха: “Как може, той има прочут човек в рода си!” Но успях да тръгна по свой път. Признавам - гордея се, че имах такъв дядо. Общували сме дълги години, обсъждали сме много теми.

- За българите изглежда неестествено, че не сте в политиката. Има ли потомци на членове на Политбюро, които сега правят кариера във властта?

- Нямам политически амбиции. Посветих се на науката и дипломацията. Доколкото знам, няма потомци на членове на Политбюро като водещи политици или хора на важни постове.

- Каква е сега оценката за Андрей Громико?

- Преди 2 г. Русия чества 100-годишнината от рождението му. Излезе и книгата на баща ми “Спомени и размисли на сина”, която имаше успех. В нея са мненията на дипломати и политици от цял свят, които са работили с Громико. Много от дипломатите ни начело със сегашния външен министър Сергей Лавров се смятат за ученици на дядо.

- Беше ли той най-успешният политик на СССР?

- Естествено, за 27 г. събитията, в които е участвал, са били много и доста противоречиви. Никой не отрича неговия принос за присъствието на СССР като велика сила. Най-важното е, че като дипломат дядо успя да укрепи външнополитическата позиция на страната. Той е един от световните политици, които доведоха сътрудничеството между СССР и Запада до такова ниво, че да няма заплаха от ядрена война. Дядо ми е подписал устава на ООН и е бил на важните международни конференции.

- Каква беше ролята му в перестройката?

- След смъртта на Черненко той бе човекът, който сложи за нов генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов. Друг въпрос е, че дядо не предвиждаше много от това, което щеше да се случи. Чак когато през 1988 г. мина в пенсия и напусна всички постове, стана остро критичен към политиката на съветското ръководство. За Горбачов казваше, че не се е справил с великата мисия, която историята му отреди.

- А как си представяше Громико промяната?

- Искаше демократизация на обществото, той се стремеше към промените, но не си представяше разрушаването на СССР. Беше ясно, че трябват реформи в икономиката, че трябва по-демократична политическа система, но без да се пипа политическата надстройка. Страната имаше големи икономически проблеми. За щастие дядо не доживя разпада на СССР и си отиде през 1989 г. като държавник на велика страна.

- Днешна Русия успява ли да наследи величието на СССР?

- Русия не е СССР, но е ясно, че влиза в числото на най-влиятелните държави. Не може страната ни, която заема 1/8 от сушата и е от водещите по източници на енергия, успехи в Космоса, в науката и културата, да няма амбиции. Не бихме могли да си представяме цивилизацията без нея.

- Някои пророци казват, че Русия трябва да бъде до Урал и да стане член на ЕС.

- Русия са я ранявали много пъти, но всеки път усещанията за лесна победа над нея са били доста преувеличени. Държавата ни съществува вече 12 века и не трябва да се съмняваме в нейното бъдеще.

http://www.24chasa.bg