Наскоро публикувания от книгоиздателство „Труд” исторически роман „Сага за Младия Аспарух. Принцът от Разсъмването” от Захари Златев е посветен на един от великите български владетели. Мисля, че е добре читателите на този вестник да научат, че този книга е написана от човек роден в техния град.
Романът описва период от младите години на Аспарух (около 670
година). Идеята е да се разкаже в увлекателна форма и за широка публика
как през втората половина на седмия век България се спасява от пълно
изчезване от историческата сцена и се подготвя за успешно
противопоставяне на двете най-велики сили по това време: Източната
Римска Империя (станало само десет години по-късно) и Арабския Халифат
(осъществено при сина на Аспарух Тервел). В повествованието, което се
базира на най-нови исторически изследвания, са преплетени и много
легенди от ранната българска история:
- за златния меч и съкровището на Кубрат,
- за сребърния орел на Аспарух и
- за сърната-покровителка на първата българска династията Дуло.
Сагата за младия Аспарух е един възторжен разказ както за епичната
борба за опазване на държавата и народността по времето на разсъмване в
българската история така и за силните лични преживявания на главните
герои (и особено за бързото превръщане на Аспарух от свенлив и
идеалистично настроен младеж в много хладнокръвен и решителен пълководец
както и в далновиден и мъдър държавник, способен да преведе страната от
разруха към величие). Приключенията на Аспарух и неговите компаньони ще
бъдат без съмнение много интересно четиво за млади и стари. Но още
по-важно е, че те, читателите на тази книга, ще научат много неща:
a) за историята на България през седми век,
b) за старата българска религия (почитаща слънцето, луната и звездите) и
с)
за най-старите български легенди, които могат успешно да съперничат с
добре известните легенди за древния английски крал Артур.