Така ми отреди съдбата, че през последните няколко години преминах почти през всички отделения на МБАЛ в Добрич, като престоят ми беше най-много в Ортопедично отделение с началник д-р Митко Георгиев и лекуващ лекар д-р Любомир Божков.
А именно от 10 до 28 юли 2005 г., от 21 декември 2010 до 21 януари 2011 година и от 5 до 20 май т. г. Подборно описвам това, за да се разбере, че впечатленията ми не са повърхностни, а достатъчно дълги. В това отделение работи задружен и сплотен колектив. Тук като проблем номер едно е издигнат човекът-пациент. Няма го записано като лозунг по стените, не се изговаря от никого, но то се чувства, то се усеща как се носи някак си в атмосферата на отделението. Съвсем съзнателно не съм се интересувал за имената на никого. Всички те - санитари, сестри, лекари, за мен си бяха и ще си останат "докторе" и "сестро". Не мога да не спомена обаче името на д-р Митко Георгиев, защото не може да има такъв колектив без заслугите, колкото и малки да са те, на неговия ръководител. И на д-р Любомир Божков, с кого взаимно се доверихме. Аз повярвах в неговите възможности и новаторски стремеж, а той повярва в моите дух и усилия и резултатите са повече от добри. След три тежки операции и смяна на двете ми тазобедрени стави с изкуствени от пълна неподвижност ме изправиха на крака и отново проходих, ако това не е чудо, какво е? Благодаря ви, мили и скъпи на сърцето ми хора! Изключително беден е речникът ми да изразя чувствата си. Бъдете живи и здрави и множете делата си! Продължавайте да оставяте собствените си проблеми извън вратите на отделението и да живеете и работите за тези на пациентите си. Поклон, дълбок поклон пред всички ви!