Пред НДТ флейтистката Росица Бояджиева, която мечтае и у нас да стане органична потребността от изкуство
- Бихте ли ни разказала повече за турнето в Централна Европа на дуета Бояджиева-Темнисков? - Пролетното турне включваше три страни и три типа изяви. Започнахме с два концерта с различни програми в Унгария по покани на Българско малцинствено самоуправление на град Дунакеси и Български културен институт - Будапеща. Унгарската телевизия подготви 15- минутен репортаж от първото представяне в Дунакеси. В Будапеща се оказа, че ни помнят от миналата година и специално са следили програмата, за да могат отново да ни чуят. И двата рецитала бяха в партньорство с един прекрасен унгарски цигулар и композитор - Гьорфи Гергей. В краткото време за репетиция се получи ансамбъл, който познавачите оцениха като много добре и отдавна сработен. Сред гостите бяха концертиращи инструменталисти, диригенти, режисьори, оператори. Новата звукова комбинация се оказа магнетична - след третия бис, след повече от двучасов концерт, директорът на Културният институт постави финал с обещание за още срещи. Следващият звезден миг се състоя в замъка Орт - Виена, със Симфониета дел Арте. Съставът е изграден от изявени музиканти от различни части на света и срещите дават възможност за истински междукултурен диалог. За мен е голяма чест след първото ми гостуване през октомври 2010 да бъда избрана между многото флейтисти, с които работи оркестърът, за тази тежка програма и още повече да спечеля званието Първа флейта на Симфониета дел Арте./ За посветените е ясно какво означава партията на птичката от "Петя и вълка" на Прокофиев/. Радостта от личните преживявания на сцената беше умножена от посещението на Виинер Концертхаус, където под палката на Даниел Хардинг слушах 4-та симфония на Малер. Освен това попаднах във флейтовия рай - магазин, в който се докоснах до десетина елитни марки и модели инструменти, включително и златен. Добих представа за тях вече не просто от форумите в интернет, но и от лично усещане за характера им. Като потвърждение на тезата, че няма нищо случайно на този свят, се яви последната спирка от нашето турне - Словакия. Добричлии си спомнят миналогодишната ми статия в "Антимовски хан" за Матей Козуб. Направих интервю с него, впечатлена от представянето му в София без да допускам, че той има духовна връзка с нашия град. След като подарих на семейството "Меню за душата" /артистичния продукт на "4Д"/ се оказа, че в неговата стая от много години на особена почит е поставен оригинал на акварел от Гинка Димова /една от четирите дами на добричкия тандем, автор на "Меню за душата"/. Какво беше изумлението ми от усещането, че моето посещение в дома на Козубови, е подготвяно от десетилетие от провидението! Майката на този великолепен кларинетист е поетесата Любица Козубова, чрез която картината на Гинка се е оказала там. Тази случка е ново потвърждение за европейските измерения на добричката култура! Дните в Нитра приемам като продължение на тази духовна пътека през сърцето на Европа. Поканиха ни да изнесем концерт като нестандартен дует и да участваме като членове на международно жури в младежки конкурс за музиканти. - Какъв конкурс журирахте и как се представиха участниците в него? - Конкурсът "Нитрианска лютня" е член на Европейската асоциация за младежки музикални конкурси /ЕМСУ/. Основна грижа на форума е да дава поле за изява на изгряващи таланти. Наред с това задължителен елемент в програмата е славянската музика. Една от специалните награди се връчва тъкмо за интерпретация на пиеса от славянски композитор. Провежда се ежегодно като състезателните предмети се редуват и цикълът на повторение е през 4 години. 2011 бяха представени дървени духови, медни, пеене и блок флейта. Голямата изненада беше, че сме определени съответно Николай Темнисков да оглави журито по медни, а аз - да председателствам секцията дървени духови. Партнирахме си с колеги от водещи университети и оркестри в Словакия и Чехия. Възрастовият диапазон на състезателите беше доста широк и за да има равнопоставеност бяха обособени 4 категории. Не е рядкост в България да срещнеш обещаващи млади флейтисти, но много силно впечатление ми направиха кларинетовата и саксофоновата школи - всички изпълнители свириха много разнообразен, труден репертоар с прекрасен звук и лекота, с добро познаване на стиловете, в чудесен ансамбъл с пиано. - Различава ли се чуждестранната публика от българската? - Не бих говорила за българска или чуждестранна публика изобщо. Струва ми се, че всяко място, всяка общност си има характерни особености, любими мелодии и автори. Може би, традициите и натрупаните звукови представи дават различни нюанси на одобрение за една и съща пиеса, но искреността и професионализмът получават еднозначно одобрение навсякъде. - Какво те радва и какво те натъжава в днешната музикална действителност в България? - Отвореният свят и улеснените комуникации дават възможност да бъдем част от общия европейски процес, да се съизмерваме, да обменяме идеи, да създаваме общи проекти и в същото време да живеем в родното си място сред хората, с които сме израснали. Но много е тъжно, че музикантите са силно притиснати икономически и професията застарява. Жалко, че все по-малко български деца посягат към радостта от музицирането заради трудностите, с които е съпроводено. Заниманията започват в ранно детство, практически вземат много голям времеви ресурс, музикалното образование е скъпо, още по-скъпо набавянето на качествен инструмент, т.е. това е работа за обезпечени хора, на които не се налага да се прехранват с музика. Дори в Австрия. Имах удоволствието да се запозная с прекрасен валдхорнист - само 14-годишен, а вече носител на множество награди от престижни европейски конкурси. Всички му обещават блестящо бъдеще на сцената, но за моя изненада, детето сподели, че мечтае да има голямо семейство, а това изисква високи доходи. Затова ще стане архитект. Но там през целия си живот и независимо от професията, която упражняват, хората са свързани с музиката. Трактористката взема уроци по пеене, млекарят свири на тромпет... Ще ми се и у нас да стане органична потребността от изкуство. - Какво предстои за дуета Бояджиева-Темнисков?
Много автори създадоха музика специално за дуета. За да достигне тя до по-широк кръг слушатели, решихме да направим записи и да подредим компактдиск. Това ще се осъществи с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Проектът се нарича "Българска музика за флейта и туба" и е в партньорство със Съюза на българските композитори. Предвиждаме да се реализира до края на календарната година. Ще включва 7 пиеси от седем автора - Петър Крумов, Николай Кауфман, Кирил Илиевски, Велислав Заимов, Румен Бояджиев - син, Стоян Бабеков и Ангел Добрев. Надявам се да оправдаем доверието и на композиторите, и на партньорската и финансиращата организации. В средата на юли стартираме друга инициатива, но ще я запазя в тайна за момента. - Предвиждате ли изяви и пред добричката публика? - Отворени сме за покани. С най-голяма радост и благодарност свирим пред нашите взискателни, но много сърдечни съграждани. Позволявам си да кажа "нашите", вместо "моите" /макар че , Николай Темнисков е от София/ , защото Добрич даде не само начало на това дуо, но и импулс за творческо развитие чрез подкрепата на община град Добрич, на добричките журналисти, на добричките творци от различните изкуства, на добричката общественост.