ДОБРИЧКАТА КУЛТУРА ИМА ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 13:21 EEST

ДОБРИЧКАТА КУЛТУРА ИМА ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

2011-06-06 @ 16:12 EEST

Пред НДТ флейтистката Росица Бояджиева, която мечтае и у нас да стане органична потребността от изкуство

- Бихте ли ни разказала повече за турнето в Централна Европа на дуета Бояджиева-Темнисков?
- Пролетното турне включваше три страни и три типа изяви. Започнахме с два концерта с различни програми в Унгария по покани на Българско малцинствено самоуправление на град Дунакеси и Български културен институт - Будапеща. Унгарската телевизия подготви 15- минутен репортаж от първото представяне в Дунакеси. В Будапеща се оказа, че ни помнят от миналата година и специално са следили програмата, за да могат отново да ни чуят. И двата рецитала бяха в партньорство с един прекрасен унгарски цигулар и композитор - Гьорфи Гергей. В краткото време за репетиция се получи ансамбъл, който познавачите оцениха като много добре и отдавна сработен. Сред гостите бяха концертиращи инструменталисти, диригенти, режисьори, оператори. Новата звукова комбинация се оказа магнетична - след третия бис, след повече от двучасов концерт, директорът на Културният институт постави финал с обещание за още срещи.
Следващият звезден миг се състоя в замъка Орт - Виена, със Симфониета дел Арте. Съставът е изграден от изявени музиканти от различни части на света и срещите дават възможност за истински междукултурен диалог. За мен е голяма чест след първото ми гостуване през октомври 2010 да бъда избрана между многото флейтисти, с които работи оркестърът, за тази тежка програма и още повече да спечеля званието Първа флейта на Симфониета дел Арте./ За посветените е ясно какво означава партията на птичката от "Петя и вълка" на Прокофиев/. Радостта от личните преживявания на сцената беше умножена от посещението на Виинер Концертхаус, където под палката на Даниел Хардинг слушах 4-та симфония на Малер. Освен това попаднах във флейтовия рай - магазин, в който се докоснах до десетина елитни марки и модели инструменти, включително и златен. Добих представа за тях вече не просто от форумите в интернет, но и от лично усещане за характера им.
Като потвърждение на тезата, че няма нищо случайно на този свят, се яви последната спирка от нашето турне - Словакия. Добричлии си спомнят миналогодишната ми статия в "Антимовски хан" за Матей Козуб. Направих интервю с него, впечатлена от представянето му в София без да допускам, че той има духовна връзка с нашия град. След като подарих на семейството "Меню за душата" /артистичния продукт на "4Д"/ се оказа, че в неговата стая от много години на особена почит е поставен оригинал на акварел от Гинка Димова /една от четирите дами на добричкия тандем, автор на "Меню за душата"/. Какво беше изумлението ми от усещането, че моето посещение в дома на Козубови, е подготвяно от десетилетие от провидението! Майката на този великолепен кларинетист е поетесата Любица Козубова, чрез която картината на Гинка се е оказала там. Тази случка е ново потвърждение за европейските измерения на добричката култура! Дните в Нитра приемам като продължение на тази духовна пътека през сърцето на Европа. Поканиха ни да изнесем концерт като нестандартен дует и да участваме като членове на международно жури в младежки конкурс за музиканти.
- Какъв конкурс журирахте и как се представиха участниците в него?
- Конкурсът "Нитрианска лютня" е член на Европейската асоциация за младежки музикални конкурси /ЕМСУ/. Основна грижа на форума е да дава поле за изява на изгряващи таланти. Наред с това задължителен елемент в програмата е славянската музика. Една от специалните награди се връчва тъкмо за интерпретация на пиеса от славянски композитор. Провежда се ежегодно като състезателните предмети се редуват и цикълът на повторение е през 4 години. 2011 бяха представени дървени духови, медни, пеене и блок флейта. Голямата изненада беше, че сме определени съответно Николай Темнисков да оглави журито по медни, а аз - да председателствам секцията дървени духови. Партнирахме си с колеги от водещи университети и оркестри в Словакия и Чехия. Възрастовият диапазон на състезателите беше доста широк и за да има равнопоставеност бяха обособени 4 категории. Не е рядкост в България да срещнеш обещаващи млади флейтисти, но много силно впечатление ми направиха кларинетовата и саксофоновата школи - всички изпълнители свириха много разнообразен, труден репертоар с прекрасен звук и лекота, с добро познаване на стиловете, в чудесен ансамбъл с пиано.
- Различава ли се чуждестранната публика от българската?
- Не бих говорила за българска или чуждестранна публика изобщо. Струва ми се, че всяко място, всяка общност си има характерни особености, любими мелодии и автори. Може би, традициите и натрупаните звукови представи дават различни нюанси на одобрение за една и съща пиеса, но искреността и професионализмът получават еднозначно одобрение навсякъде.
- Какво те радва и какво те натъжава в днешната музикална действителност в България?
- Отвореният свят и улеснените комуникации дават възможност да бъдем част от общия европейски процес, да се съизмерваме, да обменяме идеи, да създаваме общи проекти и в същото време да живеем в родното си място сред хората, с които сме израснали. Но много е тъжно, че музикантите са силно притиснати икономически и професията застарява. Жалко, че все по-малко български деца посягат към радостта от музицирането заради трудностите, с които е съпроводено. Заниманията започват в ранно детство, практически вземат много голям времеви ресурс, музикалното образование е скъпо, още по-скъпо набавянето на качествен инструмент, т.е. това е работа за обезпечени хора, на които не се налага да се прехранват с музика. Дори в Австрия. Имах удоволствието да се запозная с прекрасен валдхорнист - само 14-годишен, а вече носител на множество награди от престижни европейски конкурси. Всички му обещават блестящо бъдеще на сцената, но за моя изненада, детето сподели, че мечтае да има голямо семейство, а това изисква високи доходи. Затова ще стане архитект. Но там през целия си живот и независимо от професията, която упражняват, хората са свързани с музиката. Трактористката взема уроци по пеене, млекарят свири на тромпет... Ще ми се и у нас да стане органична потребността от изкуство.
- Какво предстои за дуета Бояджиева-Темнисков?

Много автори създадоха музика специално за дуета. За да достигне тя до по-широк кръг слушатели, решихме да направим записи и да подредим компактдиск. Това ще се осъществи с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Проектът се нарича "Българска музика за флейта и туба" и е в партньорство със Съюза на българските композитори. Предвиждаме да се реализира до края на календарната година. Ще включва 7 пиеси от седем автора - Петър Крумов, Николай Кауфман, Кирил Илиевски, Велислав Заимов, Румен Бояджиев - син, Стоян Бабеков и Ангел Добрев. Надявам се да оправдаем доверието и на композиторите, и на партньорската и финансиращата организации. В средата на юли стартираме друга инициатива, но ще я запазя в тайна за момента.
- Предвиждате ли изяви и пред добричката публика?
- Отворени сме за покани. С най-голяма радост и благодарност свирим пред нашите взискателни, но много сърдечни съграждани. Позволявам си да кажа "нашите", вместо "моите" /макар че , Николай Темнисков е от София/ , защото Добрич даде не само начало на това дуо, но и импулс за творческо развитие чрез подкрепата на община град Добрич, на добричките журналисти, на добричките творци от различните изкуства, на добричката общественост.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ДОБРИЧКАТА КУЛТУРА ИМА ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats