Лансирането на Бойко Борисов за президент създава противоречиви настроения в обществото. 28 % от българите искат той да бъде новият държавен глава, 66 % смятат, че трябва да остане на поста министър-председател. Това съобщи Станислав Стоянов от "Алфа Рисърч", предаде репортер на БГНЕС.

33 % от хората виждат в кандидатурата на Борисов по-високи отговорности, 60 % са категорични, че това ще бъде бягство от отговорност. Интересно е, че Борисов би получил по-висок резултат от всеки друг кандидат на ГЕРБ, но и неговият опонент също. Обратното всеки друг кандидат на ГЕРБ, макар да не мотивира така силно симпатизантите на ГЕРБ, привлича гласове от по-широк политически спектър. Меглена Кунева влиза в кандидат - президентската надпревара с високи начални оценки – 34 % от хората я подкрепят, но още не електорално. Предизвикателството пред Кунева е да успее да задържи подкрепа от симпатизанти на други политически сили. Във всички случаи, включването в президентската кампания на известни, поне засега претенденти – Волен Сидеров, Меглена Кунева, кандидат на СК, прави невъзможно излъчването на новия президент на първи тур, освен ако ДПС не подкрепи ГЕРБ.

От всички политически лидери минимален ръст отбелязва само Сергей Станишев, чиито рейтинг е 16 %. Рейтингът на премиера спада с 5 пункта спрямо февруари. Продължава да спада подкрепата за ГЕРБ, макар да запазват лидерските си позиции. През май електоралният им резултат е 24.4, при 26 % през февруари. Нараства подкрепата в БСП – от 16.6 на 17.5. Спад има при ДПС – от 4.9 на 4.3, а увеличение на подкрепата при СК – от 3.4% на 3.9%, при "Атака" се забелязва стабилност от 2.5 %. Голяма част от българите – 36 % продължават да заявяват, че няма да гласуват.

Строежът на магистрали продължава да бъде важен за обществото, но "рязането на ленти" вече не прибавя автоматично проценти върху рейтинга на правителството, смята Боряна Димитрова, ръководител на "Алфа Рисърч". Одобрението за правителството спада до 19%, а неодобрението се покачва до 41% и така, макар и с малко, започва да доминира над неутралното отношение (40%). За първи път по-рязък спад регистрираме и в личния рейтинг на премиера Борисов – положителните оценки за него намаляват с 5 на сто (до 35%), а отрицателните бележат ръст от 6% (също до 35%). Така, засилващата се поляризация в личното отношение към Борисов се очертава като нов фактор, който безспорно ще влияе и върху предстоящата предизборна кампания. Потенциален ресурс на управляващата партия е запазващият се висок персонален рейтинг на няколко ключови фигури, свързани с ГЕРБ - Росен Плевнелиев , Кристалина Георгиева, някои кметове.

Изключително висок остава икономическият песимизъм – както на макроравнище, така и в личен план. Спрямо декември се влошават оценките не само за актуалното състояние на страната и домакинствата, но и намаляват двойно очакванията за скорошно подобрение (от 38 на 19%). 73% не виждат икономическо оживление, 78% продължават да ограничават потреблението си, които са два важни фактора за продължаващо прокризисно поведение и страхове. ГЕРБ запазва подкрепата си сред избирателите, които отчитат икономическо подобрение . Разбираемо губи сред онези, които смятат, че положението им се влошава. Не успява обаче да удържи позиции и сред потенциалната средна класа, за която условията за икономическо и професионално развитие са много важен фактор в едни избори.

Нараства радикализацията и поляризацията по редица теми, за които до неотдавна в общественото мнение имаше една доминираща позиция: От категоричен привърженик на строежа на АЕЦ Белене допреди няколко години, днес общественото мнение е силно разколебано. 44% са убедени, че новата централа трябва да се построи, защото ползите от нея са повече от вредите, но 52% смятат, че тя не трябва да се изгражда, ако се окаже икономически неизгодна. Засега подкрепящите правителството в усилията му за изграждане на АЕЦ Белене са повече от критиците (51%:43%), но последните постепенно увеличават влиянието си.

Строежът на магистрали продължава да бъде важен обществен приоритет, но "рязането на ленти" вече не прибавя автоматично проценти върху рейтинга на правителството. Откриването на магистрала Люлин е оценено положително от 48% от хората, но 39% не му отдават особено значение, което е в рязък контраст с настроенията опреди половин година.

В края на май, пет месеца преди местните и президентски избори, правителството събира 19% положителни оценки, 41% - отрицателни и 40% - неутрални. С това продължава тенденцията на спад в подкрепата за кабинета. Най-критични към неговата работа са хората с по-ниски доходи, възрастните, жителите на по-малки населени места. Нарастват обаче негативните оценки и сред представителите на частните собственици, свободните професии и на средната класа в областните центрове.

След близо година задържане на рейтинга, премиерът Борисов също бележи спад в доверието (от 40 на 35%), като най-същественото при него е поляризацията между положителни и отрицателни оценки (по 35 на сто). Ако се задълбочи, тази радикализация на нагласите може да създаде проблеми пред управляващите, със съдържащия се в нея потенциал за протестен вот.

Сред министрите в кабинета безспорен фаворит е Росен Плевнелиев, който продължава да трупа позитиви и от декември, когато излезе начело, досега неизменно се оценява като най-успешния министър (38.5%). С положителен индекс (измерен като разлика между позитивните и негативни оценки) и подобряващи се позиции са също Николай Младенов, Цветан Цветанов, Томислав Дончев, Свилен Нейков и Сергей Игнатов. Най-силен е спадът при земеделския министър Мирослав Найденов (с 14%), резултат от проблемите в ДФЗ и разплащанията със земеделските производители. Известни негативи от скандалите около преговорите за горивата и АЕЦ Белене търпи и министър Трайков, но в много по-малки мащаби. Интересното при него е , че въпреки ръстът на отрицателните оценки, се увеличават и неговите привърженици. Лек спад бележат и крайните критични оценки за министър Дянков. Той продължава да събира негативите от непопулярните решения на правителството, но и трупа известни позитиви след извършените в някои области кадрови промени.

Като събития с най-силен отрицателен ефект върху образа на кабинета през периода февруари – май, анкетираните посочват цените на горивата, скандалът с ученическото състезание в Пещера и поредицата от скандали, предизвикани от подкрепящата управлението партия Атака.

Позитивно се оценяват най-вече две събития - 1/отстраняването на председателя на комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество Стоян Кушлев заради роднински назначения и 2/ откриването на автомагистрала Люлин. Както посочихме обаче, първите копки и рязането на ленти вече нямат така силно въздействие върху имиджа на кабинета, както преди около година. Строежите започват да се възприема все повече като поет пред избирателите ангажимент, отколкото като особена заслуга. В резултат, за 48% откриването на магистралата подобрява образа на кабинета, но за 39% то няма особено значение.

Постепенно се поляризира и отношението към строежа на АЕЦ Белене. В периода на присъединяване на България към ЕС около 80% от гражданите подкрепяха строежа на централата. Днес, ако правителството вземе решение да я построи, 51% биха го подкрепили, 43% - не, а 6% нямат определено мнение. За разлика от други европейски страни, където екологичните аргументи срещу ядрените централи са водещи, у нас с най-висока тежест е икономическата рентабилност. Ако централата се окаже икономически неизгодна, мнозинството от българите, макар и с малко, се обръща "против" нейния строеж (52% против, срещу 44% за).

Към края на мандата намаляват както най-силните привърженици на президента Първанов (до 28%), така и критиците му (до 27%). В отношението към него доминира липсата на строго определена позиция (45%), което е един от факторите, които обуславят и леко безличния облик на президентската институция за мнозинството от българите. Най-критични са привържениците на Синята коалиция и Атака, а най-позитивно настроени – симпатизантите на БСП, макар отношението сред тях постепенно да се поляризира. Значими промени в отношението към Парламента и неговия председател Цецка Цачева не се наблюдават. Те продължават да се ползват с традиционно ниско обществено доверие, като запазват нивата от предишните месеци.

С най-висок рейтинг от всички български политици е еврокомисарят Кристалина Георгиева – 54% положителни оценки, 36 – неутрални и едва 10% - отрицателни.

Лидерите на всички основни политически сили бележат по-голям, или по-малък спад в доверието си. Известно изключение от тази тенденция прави лидерът на БСП, който има лек ръст в персоналния си рейтинг (16%). Най-значим е спадът при Волен Сидеров, чиято подкрепа намалява от 10 на 6%. Дължи се основно на нарасналите след последните скандали, критични настроения сред избирателите на ГЕРБ и доскорошните симпатизанти на Атака. Твърде нисък остава и рейтингът на Ахмед Доган, към когото от февруари насам нарастват критичните настроения вътре в електората на ДПС. След трудните преговори за общи кандидати и решението за провеждане на вътрешни избори, лидерите на Синята коалиция също губят част от доверието към себе си – най-вече на избиратели от големите градове в активна възраст, които вероятно са очаквали заявяването на по-ясна и силна алтернатива.

В електорален план ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила, но и продължава да свива подкрепата си. Ако днес имаше избори, за него биха гласували 24% от избирателите, при 26 на сто през февруари. БСП стабилизира и леко подобрява позициите си (от 16.6% през февруари до 17.5% в края на май). Намаляват декларираните намерения за подкрепа на ДПС (от 4.9% на 4.3%) и слабо се увеличават тези за Синята коалиция (от 3.4 на 3.9%). Атака запазва дела си от 2.5%. Прави впечатление значимият ръст на евентуален вот в полза на "друга партия", който достига 9.8% от всички избиратели. /БГНЕС