Интервю с Тодор ЧУЧУРАНОВ, първия треньор на световния шампион по плувен маратон Петър Стойчев

Тодор Христов Чучуранов е роден през 1948 година в Асеновград. През 1975 година завършва ВИФ „Георги Димитров” със специалност „Плуване”. След това 15 години работи като треньор по плуване в Смолян, където създава отлични състезатели и много шампиони. Сред тях е и спечелилият десет последователни Световни купи по плувен маратон Петър Стойчев, който наскоро завоюва историческа първа световна титла за България в плуването – на първенството в Шанхай (Китай) при много силна конкуренция и неблагоприятни условия той демонстрира отлична форма и стана шампион на 25 км в открити води.

От 1993 година Тодор Чучуранов е учител по физическо възпитание в ПМГ „Васил Левски” в Смолян. Семеен, с двама синове. От 1974 година, с малки прекъсвания, през летните месеци работи като спасител, като от 2004 година е по Северното Черноморие. Тази година се грижи за спокойствието на туристите в басейна на хотел „Ком” в Албена. 

-          Къде и как открихте Петър Стойчев за плуването и колко време бяхте негов треньор?

-          12 години работихме заедно – от 1981 до 1993 година. Срещнахме се с Петър в детската градина, която е в стария център на Смолян. Търсехме деца, които живеят около плувния басейн. Тогава той беше на шест години. Харесах го, защото беше много здрав. А баща му – треньорът по волейбол Райчо Стойчев, беше висок и това предполагаше, че и Петър ще стане висок, което е важно за плуването.

-          Очаквахте ли именно в Китай Петър Стойчев да стане световен шампион?

-          Не мога да кажа, че очаквах, но вътрешно се надявах. Той вече беше спечелил шест медала от световни първенства. На няколко пъти малко не му достигаше, за да стъпи на върха, и затова много ми се искаше тази година да спечели златния медал.

-          Вече 20 години Петър Стойчев е сред световния елит. На какво се дължи неговото спортно дълголетие?

-          Не мога да си го обясня. Явно е надарен със свръхвъзможности, защото в плуването много трудно се задържат състезатели след 27-28-години. А той вече е 35-годишен. Разбира се, трябва да отбележа и неговата упоритост и работоспособност. Плуваше по 14-15 км на ден за двете тренировки. Всъщност до шести клас беше невъздържан, понякога биеше децата, гонил съм го от басейна. В седми клас не го взех на едно състезание. И после настъпи промяната. Започна да остава след тренировките, за да работи допълнително – да подобрява техниката си и да наваксва пропуснатото. Освен това за кратко време стана с 20 сантиметра по-висок. И логично започна да подобрява резултатите си. Най-голямата радост бе, когато преплува 1500 метра под 15 минути. Беше в 9-10 клас.

-          В Шанхай Петър Стойчев спечели златния медал на 25 км, но не можа да вземе олимпийска виза на 10 км. Очаквате ли той да спечели квота за олимпийските игри догодина?

-          100 процента съм убеден, че ще покрие норматива за Олимпиадата. Той вече е много опитен, куче в добрия смисъл на думата. Мисля, че спечелената световната титла ще го амбицира допълнително. След първенството в Шанхай казал на майка си, че иска да спечели олимпийски медал, защото само това му липсвало. И аз вярвам, че ще направи всичко по силите си, да постигне мечтата си. Защото той е не само голям спортист, той е и голям човек. Всъщност в душата си Петър Стойчев е дете, едно дете на 35 годни, което на мравката път прави. 

-          В последните години успехите на България в плуването са свързани почти изцяло с Петър Стойчев. Кои са причините за кризата в нашето плуване?

-          Безпаричието. Това е голямата причина. Таланти имаме, но това не е достатъчно. Те трябва да се търсят и да им се осигурява възможност да се развиват. Сега у нас един млад спортист, за да успее, трябва да разчита не само на треньорите, а и на родителите си, които трябва да вложат много средства. Наскоро видях как едно момче плува в басейна. Попитах родителите му дали тренира плуване. Когато ми отговориха, че не тренира, им казах, че ако не започне да се занимава сериозно с плуване, България ще загуби един голям шампион.

-          15 години сте работили като треньор в Смолян. Кои са най-големите Ви успехи?

-          С Петър Стойчев спечелихме много златни медали, но безспорно най-големият ми успех, свързан с него, е спечелването на европейска титла. Всеки ден в басейна в Смолян влизаха около 450 деца. Работеше се здраво и затова имахме успехи. Факт например е, че в един момент имахме седем национални състезатели. От 13 души в националния отбор седем бяха мои състезатели. Тогава бях назначен за помощник-треньор на националния отбор. Освен Петър Стойчев републикански шампиони станаха доста момичета и момчета от Смолян:  Никола Сакалов, Мая Родопска, Гинка Ханджиева, Дамян Савов, Красимира Емилова, Емил Бостанджиев…

-          Създали сте много шампиони. Доста треньори могат да Ви завиждат за постигнатото. Каква е Вашата рецепта за създаване на победители?

-          Аз съм максималист. Винаги се стремя към първото място. Така беше, когато бях треньор, така е и сега – когато работя като учител. За да създаде добър спортист, треньорът трябва да е истински професионалист в работата си. Освен това детето трябва да се обича. Затова казвам, че треньорската работа е като учителската – не е за всекиго.

-          А бихте ли работили отново като треньор?

-          Не. Нямам време вече. А няма и условия. За съжаление, не само в Смолян, а и в много други градове е така. Спомням си, че поне десет пъти съм бил на лагер в Добрич с моите състезатели. Тренирахме в плувния басейн на спортен комплекс „Русалка”. Имаше идеални условия…     

Интервюто взе Стилиян МИТЕВ

Снимка Пламен СТЕФАНОВ