Деси е способно момиче, върши много работа. Двете заедно с Лора Стаматис, която също има качества, покриват сюжетите от цялото Черноморие. И човек се сеща за едновремешните провинциални телевизионни центрове на държавната телевизия - те бяха поне четири, амбицията беше да се превърнат в регионални телевизии. И това се случи - в смисъл, че доста красавици бяха назначени там, както и някои дребни партийни номенклатури. Разрастваха се, сетне се свиваха, минаха през различни перипетии и лигавения - и накрая дойдоха тарикатите от кабеларките и им духнаха свещта. А сега две момичета с операторите си вършат същата работа.

Да се върнем към презерватива. В този репортаж поне имаше някакво очакване. Иначе морските сюжети, поне на американската телевизия, постепенно залиняха. Да питаш някакъв спасител дали го разсейват оскъдните бански на дамите по плажа не е особено изобретателно. Всъщност, ако съдим по габаритите на въпросния спасител, той и поначало си е разсеян. Тези истории са детинщини. По-добре следете какво става с обещанията на Биг Чичо Черно море да стане най-чистото българско море.

Миналото лято ни занимаваха с плажа край село Вромос - бил радиоактивен и не знам какво си. И това мина и замина. Със скоростта, с която забравят, репортерите често са в състояние да приключат с всичко за три дни. И какво се случва днес край Вромос? Има ли самоубийци там?

Понякога репортерите изпадат в другата крайност - и стават досадно, дори нетърпимо упорити, тогава могат да се вкопчат в някого и до изнемога да го въртят на шиш. Горсов тъй, Горсов - иначе. Обаче бащата на клетата Мануела тия дни бе напълно оправдан и оневинен. Ония, които навремето се бяха втренчили в Горсов, се направиха на разсеяни. Ако толкова са били убедени във вината му - и в светостта на своите репортажи, защо мълчат, а не вникнат в мотивите на съдийката, която го оправда. Десетина нови репортажа най-малкото ще ни дойдат добре. Има някаква неразбория около това семейство. Мануела бе осъдена да плати съдебни разноски в размер на около 21 хиляди лева. Тогава репортерите не само си замълчаха, ами изкараха герой на труда оная съдийка. Сега друга нейна колежка директно им каза, че са идиоти - и те пак мълчат. Пак добре, че и нея не я изкараха героиня, но има време.

Едно от любимите занимания на репортерите е да създават демони това най-много ги въодушевява. В повечето случаи то е проява на страст без разум.

Но не се заблуждавайте, не става дума за приповдигнати натури, които трудно контролират емоциите си. В нередки случаи страстта е възпламенена от нещо извънредно банално - от нечие телефонно обаждане например.Тогава разумните аргументи на противната страна са безсилни, те нямат шанс да бъдат осмислени, дори самите потърпевши вече не искат да бъдат чути, понеже е ясно, че машината е задействана по съвсем други съображения и никаква логика и никакви факти изобщо не са нужни.

Почти два месеца минаха от интервюто в “Труд” на председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който е бивш шеф на СГС, по очевидно натрапения на публиката “казус Янева”. Нарочно изчаках да видя какво ще се случи, дали някой ще чуе аргументите му. Нищо подобно - все същата злъч, все същата слепота и незачитане на фактите се леят от екрана. Все същата пристрастност, която в медиите вече е направо нетърпимо неприлична. Някакъв анонимен мерзавец зад кулисите на новинарска емисия допуска поредните сладки епитети - напълно безнаказано. Всеки може да бъде наречен “скандален”, всеки може да бъде поруган и разтерзан. Дори троловете от мрежата вече ми изглеждат по-благопристойни.

Приблизително пак преди два месеца стана ясно колко струва едно софийско куче - точно 282 лева и 58 стотинки, и то само за да бъде припознато извън помиярския му живот и да стане горд поданик на общината. В същото време екранната помиярщина се разраства, всеки може да бъде унизен, човешката гордост няма никаква цена. Спомнете си ентусиазма, с който мърсуваха по адрес на покойника Михов, и пр.

В репортажа на Десислава се говореше за летните закачки на сифилиса - а текстът спокойно бе илюстриран с една невинна двойка младежи. Това са малките всекидневни покушения срещу човешкото достойнство, за които някои дори не си дават сметка. Тези млади хора имат родители, близки и приятели - и изведнъж те ги виждат като безпомощни пленници на един текст. Ако при някои сюжети редакторите са чак толкова затруднени, биха могли да използват снимки на собствениците на медията си примерно. Говориш за трипер - и хоп мажоритарният собственик. Говориш за сифилис - някой от миноритарните, и пр.

Няма голямо и малко достойнство, няма и голямо и малко зло.

282 лева и 58 стотинки и всеки помияр отива в кучешкия манастир. Но и една стотинка дори не струва да махнеш невежо и безразлично с ръка - и да поругаеш някого.

Иначе и американците започнаха да въздишат по миналото. Странни неща стават с тази телевизия. Там има дежурни по лошото минало, един-двама усърдно се препитават с това, предполагам, че са от здрави комунистически семейства, и срамливо са задължени да плюят по соца. Поначало всичките му най-гласовити критици са добре охранени мутанти. За тях е невъзможно да преживеят дори и един ден, без да кажат нещо срещу миналото. Предполагам, че и външният министър е дръпнал една трогателна реч на сватбата си - срещу татко си, тоест срещу ДС, а и изобщо за “онова” време.

А пък изведнъж по същата телевизия почват да правят намеци за достъпното море по времето на соца. Представиха дори идиличната картина от един почивен дом, където пребиваването струва направо нищожно евтино.

Обаче сватбата на външния министър щяла да струва поне 105 хиляди лева (обявено по Би Ти Ви).

Държавната телевизия обаче благоразумно си замълча, изобщо не съобщи за събитието. И защо? Това мълчание трябва да има някакво обяснение - може би са били смутени от ценоразписа на тържеството.

Докато гледах картината от “Евксиноград”, неизбежно бе да се сетя за посрещането на княз Батенберг навремето.

На някои им се зловидяха фраковете на младоженеца и неговия Биг Кум. Може би за първи път след промените фракове бяха намъкнали гостите на известния Пейчинов - той покани някои публични фигури да му гостуват в Ню Йорк, в собствения му хотел “Дървената кутия”, който бе обявяван за най-добрия малък хотел в града. Снимката от събитието беше много забавна - българинът винаги неизбежно се вдървява, щом намъкне онази проклета дреха.

Но всеки е в правото си да се дегизира както намери за добре, все пак и публиката трябва да се забавлява.

Единствената загадка бе дали в “Евксиноград” и музикантите от оркестър “Карандила” са били във фракове.

Само това иначе, разбира се, е проява на изискан вкус да ти свирят точно те.

Вътрешният министър пък се дегизира с народна носия. Двете дегизировки се събират на едно неочаквано място в историята.

И ето я сега случката с Батенберг.

Когато пристига, за да стане български княз, посрещачите му слагат фракове и цилиндри - за да се харесат на европееца.

А князът слиза на варненското пристанище, облечен с българска народна носия, с потури, калпак и пр.

Затова си позволих да кажа веднъж, че на днешните светски особи почти винаги им личат потурите.

И все пак сигурни ли са от Би Ти Ви в цифрите, които с лекота хвърлят на публиката. Изобщо не са сигурни естествено. Защо го правят тогава?

Това не е някаква елементарна разсеяност, дължаща се на летните жеги. В края на краищата нямаме работа с продавачи от Женския пазар, които винаги теглят и средния си пръст, докато ти продават нещо.

Когато се присламчват към поредната борсова истерия или някаква друга световна финансова клюка, телевизиите винаги прибягват до услугите на “анализатори”. Това са неизменно млади хора и все от един и същ институт. Човек би могъл да разговаря с тях например за голф или крикет, обаче ще е доста рисковано да им повери за малко дори кучето си. Във всеки случай те не носят никаква отговорност за думите си, още по-малко за щедрите си прогнози и съвети. Човек тогава се сеща за бившия главен банкер Тодор Вълчев, който доста случайно зае този пост навремето. И би било интересно да издадат сега една сбирка с прогнозите и коментарите му отпреди промените, вероятно ще бъдат доста забавни. Аз лично съм го запомнил почти единствено с грижите, които той полагаше от екрана за здравето на американския долар и който пък все се срутваше и не знам какво си - а пък народецът полагаше епични усилия да си го доставя по всевъзможни начини.

Повечето финансови анализатори са просто словесни спекуланти, нито един от тях не се сети навреме до какви последици ще доведе фалшивият български строителен бум, никой не се опита да вразуми наивните търсачи на ипотечни кредити. Те тичат винаги със закъснение след събитията и ръсят съвети, които трябва да се избягват като сифилис. Във всеки случай репортерът Анестев от Би Ти Ви заслужава доста по-голямо доверие - той не се прави на пророк, не мъдрува невнятно и напълно равнодушно както онези момчета и със сигурност поне събира и подрежда коректно фактите.

Тъй или иначе нито един от прословутите анализатори не бе потърсен, за да коментира, дали са основателни и в каква степен най-новите претенции на зеленчукопроизводителите - които сега пък поискаха още 10 милиона лева допълнително от Европейския съюз. Нека си искат - в летните репортажи всичко може да се иска.

Но никой не си прави труда сериозно да прецени подобна претенция, която със сигурност ни прави смешни пред стиснатите европейци.

Всичко у нас, дори най-простата новина, е поразена от ранна смъртност, да не споменавам отново за прословутия стандарт “Стара планина”. Но пък земеделският министър Найденов има ново амплоа - да пее по сватби, макар засега да не стана ясно дали трайно се е преквалифицирал или е било временно лятно разсейване. Но той явно е носел със себе си онзи стандарт, иначе в “Евксиноград” нямаше да слушат циганските перли от оркестър “Карандила”.

Все пак внуците на активните борци срещу фашизма и капитализма се женят с фракове, малко ли е. Това струва поне 283 лева.

Дотук, общо взето, ставаше дума за разсеяността - уж невинно човешко прегрешение, но много често взема тежки жертви, като нанася несправедливи удари по достойнството на човека, на времето и пр.

Комичната разсеяност - дали да си сложа фрака или потурите - наистина само ни разсмива. Обаче другата - съзнателната - ни поразява със своята грубост.

Асен Иванов ни достави пример за симпатична разсеяност. Той показа новия дрегер за наркотици, който ще използва КАТ, и, разбира се, тестваха самия него. Беше много интересно - представител на фирмата каза, че дрегерът тества 6 наркотични вещества, сетне изчете от пробата на Асен четири от тях, но спести другите две. Това означаваше ли, че нашият човек не е бил достатъчно чист? Едва ли.

Но ако има дрегер за телевизионна добросъвестност, той твърде често ще издава пронизителни вопли. И вече на никого не му е известно докъде ще доведе крайната етична разсеяност на много от днешните предавания.

Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията” можете да прочетете в сайта на вестник“Труд” - в рубриката “Кеворк”, както и на www.kevorkkevorkian.com.

http://www.trud.bg