Георги Първанов – президент на Република България, в предаването на БТВ "Тази сутрин".

Водещ: Президентът на Република България – Георги Първанов, е гост в нашето предаване. Добро утро, добре дошли в нашето студио.
Георги Първанов: Добро утро.
Водещ: Причината да сте тук и да отправим покана към Вас е ето тази книга, която излиза на финала на Вашия втори мандат. Още около 4 месеца Ви остават в президентството.
Георги Първанов: Да. При това искам да отбележа, че става дума за поредица от издания от издания, които подготвяме в президентската институция, това е отчетът на президента, но заедно с това има издадени, в рамките на първия и втория мандат, всички мои слова, речи позиции. Защо се наложи, може би, трябва да обясня на Вашите зрители. Публикуването на един такъв доклад, на един такъв отчет, който е без прецедент, според мен, не само в българската политика, мисля, че няма и европейски президент, който да е правил нещо подобно.
Водещ: Написано е от първо лице, единствено число.
Георги Първанов: Да, държа да подчертая и това, т.е. аз поемам отговорност за всичко онова, което е записано вътре, и за фактите и за тяхната трактовка. Т.е. това не е административният отчет, в който са изредени факти и нормативни документи, такъв, какъвто вчера и правителството публикува. Аз имам отделно, в рамките на един електронен носител, на диск, около 900 страници хроника за дейността ми, моята и на вицепрезидента. Тя ще бъде успоредно разпространена за медии, за политици, за кандидатите, разбира се, за президент, защото целта на този отчет е не толкова да се позволи да се оцени моето пребиваване в президентството, колкото да бъде основа за дебат, за президентски дебат, който, надявам се, някога да почне.
Водещ: След малко ще си поговорим и за кандидатите за президент, някои от тях все още неизвестни. Ще Ви питам, но след малко, бихте ли се обзаложили, например, кой е кандидатът на ГЕРБ, защото неговата роля и функция ще е важна в тази надпревара. Някои социолози казват, че той ще е победителят в изборите, но за това след малко. Успяхте ли да прегледате отчетът, който направи вчера правителството за двугодишното си управление?
Георги Първанов: Да, макар че времето е твърде кратко, за да мога да се произнеса и експертно по един такъв обемист материал. Отново искам да кажа, в случая става дума по-скоро за административна хроника, в която има много неща, които не са свързани с приемането на един или друг документ. Аз не виждам политиката, не виждам сентенцията на това, което е правило правителството, и най-важното – резултатите. Ще Ви дам един пример – вземете енергийната политика. Ако в този отчет много ясно и отчетливо аз съм изложил историята на така наречения голям шлем на енергийните проекти с Русия, към това поставям постигнатите договорености с Азербайджан, Туркменистан за 4 млрд. куб. м. газ, междусистемните връзки, за които в правителствения отчет не се споменава нищо. От другата страна виждаме наистина само това, което е правила администрацията като конкретни, но стъпки, които не носят пряк политически ефект.
Водещ: Но носят пък ефект директно за хората. 52 км. магистрали са построени, с акт 16 пуснати през тези 2 години, успехи в социалната политика с промяна в нормативни актове, антикризисна програма. Малко започнахме не по моя сценарий, исках по Вашия отчет да се движим, но докато сме на тази тема, все пак, чували сме критиките Ви към управлението към ГЕРБ, с какво може да ги похвалите към днешна дата?
Георги Първанов: Ето с това ще ги похваля. Фактът, че се строят магистрали, може само да бъде приветстван. Няма да срещнете човек, добронамерен, който ще отрече позитивите на една такава политика. В същото време, веднага бих Ви коригирал по отношение на социалната политика, защото вземете пенсиите. Там 2 години няма никаква индексация при тази инфлация, която имахме, при това бурно развитие на цените излиза, че пенсионерите са тези, които плащат в крайна сметка социалната цена на борбата срещу кризата. Давам един съвсем конкретен пример. Когато става дума за магистрали обаче, има един друг поглед. Той е перспективен. Да строиш пътища е добре, обаче къде са, образно казано, електронните магистрали? Не е ли нашето бъдеще в това да потърсим развитие на новите технологии така, както го направиха някои от европейските нации? Защото, според мен, тук ние бихме могли да пробием и това е, което би могло да изтегли българската икономика. Ето нещо, в което фундаментално се различаваме с правителството.
Водещ: Още една похвала за кабинета ГЕРБ и преминаваме към Вашия отчет.
Георги Първанов: Похвалих ги за залата. Това е нещо, което ме респектира.
Водещ: Те се похвалиха и наистина присъства /…/
Георги Първанов: Да. Аз не мога да не отрека, че това ме радва и мен, че най-сетне не само софиянци, но и гражданите на България ще имат една такава хубава спортна зала. Слагам залата веднага до този факт бих поставил здравната политика, която е пълен провал. Но все пак става дума за бъдещето на нацията. Тези дни излязоха резултатите от демографското проучване. И ако там процесите са негативни, не само като конкретен факт на момента като перспектива, то ключовото решение е в промяна, в радикална реформа в здравеопазването. Нещо, което не се случва. Не се е случвало и преди. Аз бях този, който 2003 г. каза, че здравеопазването е шок и ужас, но днес твърдя, че е шок и ужас на квадрат.
Водещ: Това са критиките Ви и вее по основни сектори, които засягат пряко животът, здравето на българите. Трябва ли да има предсрочни избори, според Вас? Опозицията няколко пъти иска вот на недоверие.
Георги Първанов: Вижте, в тази книга, която, надявам се, гражданите, читателите ще могат да прочетат, условно е описан един кодекс на отношенията между президента и правителството. Първото нещо, което аз съм следвал винаги последователно, е да не се намесвам в този политически дебат. Никога от мен не сте чули и няма да чуете искане за оставка на правителството или за кадрови промени, които са работа на министър-председателя. Аз мисля, че е добре, позитивен е фактът, че за това десетилетие, в което аз имах честа да бъда президент, имаше политическа стабилност най-малкото затова, че двете правителства изкараха /…/ своя мандат, вярвам, че и при сегашното ще бъде същото.
Водещ: Кой е най-трудният въпрос, който са Ви задавали някога?
Георги Първанов: Аз съм песимист. Все ми се струва, опасявам се, че най-трудният въпрос предстои. Това в кръга на шегата, иначе, разбира се, неудобни въпроси винаги е имало както от гледна точка на конкретната ситуация, така и от гледна точка на стратегията. Сега най-често задаваният въпрос е свързан с това какво ще правя след 4 месеца. Задавани са ми въпроси, на които аз съм отговарял хиляди пъти – за прословутия /…/ и тук съм отговарял и в други медии, и въпреки всичко, продължават медиите да търкалят тези теми.
Водещ: Жълтите вестници се занимават активно с Вас. За финал ще оставим всички тези въпроси, защото знам, че имаше една Ваша идея, произнесохте я тук миналата година, да съберете всички измислици от жълтите медии в една книжка. Очевидно, не сте го направили. Сега обаче сериозно към отчета. Коя беше най-трудната среща и най-трудният момент през тези 10 години като президент?
Георги Първанов: Вижте, по начало трудно е да се категоризират отделните срещи. Всяка среща, всеки контакт, всеки разговор си има своите предизвикателства. Трудно ми беше да убеждавам европейските лидери на етапа на усилията ни за членство в ЕС, защото имаше доста скептицизъм, по отношение на България. Най-трудно е обаче, когато трябва в рамките на половин час, на една протоколна среща да постигнеш ефект, резултат, който си чакал от години, и който е ключов, който е болезнен за нацията.
Водещ: Например?
Георги Първанов: Давам за пример разговорите ми с полковник Кадафи, либийският лидер, когато ставаше дума за освобождаването на медицинските ни сестри, несправедливо осъдени в Либия, както и известната среща с папа Йоан Павел ІІ, от която не българският народ само, мисля, че цялата европейска общественост очакваше да чуе новината за невинността на българите, и това наистина прозвуча. Уверявам Ви, че не беше никак леко.
Водещ: Сега за папата говорите, искате ли да се върнем към срещата Ви с Муамар Кадафи?
Георги Първанов: Не възразявам, да.
Водещ: Колко време Ви трябваше да се подготвите за една такава среща? Колко време е необходимо? Имате половин час, предполагам, живеете с мисълта, че по някакъв начин живота на шестима българи е във Вашите ръце. И?
Георги Първанов: Вижте, аз първо трябва да припомня факта на подготовката и реализацията на това посещение. То се случи в един момент, в който правителството, в лицето на външния министър, декларира, че те са направили всичко, дали са всичко от себе си, повече не могат да постигнат, и затова президентът е на ход, и че трябва да отида в Триполи. Нещо, на което моят екип реагира много негативно, предвид на очаквания отрицателен резултат, и класификацията на това посещение като своеобразна авантюра. Аз наистина се бях готвил в продължение на години. Бях чел всичко от и за Кадафи, „Зелената книга”, коментарите към нея, разказите, които са много странни, много специфични, за да мога да си представя образа. Много психологически портрети от хора, които го познават, в това число и топ-разузнавачи. И бях подготвен за всякакви изненади. Знаех, че преди това имаше високи европейски гости, лидери на Европа, които той държеше по 2 чаша във въздуха, не им даваше да кацнат, или по 2 дена в хотела. При нас разговорът стана, буквално, на минутата, от летището направо в палатката на полковника, беше много противоречиво, много сложно като диалог, като динамика.
Водещ: Изненада ли Ви с нещо той, на фона на хилядите страници, които сте прочели?
Георги Първанов: Имаше доста странни, трудни, деликатни въпроси.
Водещ: Например?
Георги Първанов: Питаше ме често за съдбата на Тодор Живков, при това с изразен негативизъм. За това как ние българите сме се отнесли към него, за това, че сме изоставили социализма, и други такива идеологически неща, които...
Водещ: Питаше Ви защо го направихте, така ли?
Георги Първанов: Да.
Водещ: И Вие какво му отговорихте?
Георги Първанов: Отговорих му с цитати от „Зелената книга”, защото там има една постановка за разширяването на фронта на демокрацията, и други такива постановки, за да мога да му вляза под кожата, образно казано, за да се стигне до онзи миг, в който след 4-часов разговор полковникът попита какво може да направи за мен и моята молба беше да отида да видя децата в Бенгази, заразените със СПИН деца. И твърдя, че това посещение, в което аз говорих с родителите, контактувах, общувах с дечицата, имаше повратен психологически ефект. Оттам нататък много бързо се стигна до изработването на един механизъм, по силата на който ние постигнахме връщането на медицинските сестри. И постигнахме една много по-голяма международна солидарност. Беше създаден един своеобразен фонд за подкрепа на децата в Либия, включиха се други европейски страни. Трябва да посоча много важната роля на един британки разузнавач, на когото сигурно все още не мога да спомена името, но той беше човекът, който проправи пътя към Триполи с многобройни срещи и контакти, със създаването на един климат, който не бих нарекъл доверие, но във всеки случай на възможност на говорим и да обсъждаме перспективата.
Водещ: От къде се е появил именно този британски разузнавач в този сложен преговорен процес?
Георги Първанов: Е, това все още, вероятно, не мога да Ви кажа. Партньорска служба, която съвсем естествено в такъв един момент е да ни предложи услугите си.
Водещ: Вие казвате, че той е човекът, който много Ви е помогнал на Вас, в качеството Ви на президент, изобщо на президентската Ви администрация, която е работила за този случай.
Георги Първанов: И на българското разузнаване. Аз самият съм се срещал с него неколкократно.
Водещ: А това, струва ми се, за пръв път се чува и за пръв път се споменава, че името на британски разузнавач...
Георги Първанов: Някъде в чужд вестник излязоха 2 реда, в които се намекна, че има нещо подобно, но мисля, че досега в ефир публично в България не е казвано.
Водещ: Кажете ми, той успя ли да влезе под кожата, за да използвам Вашата формулировка, на Кадафи?
Георги Първанов: Успя. Успя да влезе под кожата и на Кадафи, и на неговото обкръжение, и наистина от там тръгнаха нещата. Сега сигурно ще срещнете много хора, които ще си припишат заслугата за позитивния изход, макар и драматичен, след дълги години, но, ако трябва да посоча двама-трима души с основно значение, той е един от тях.
Водещ: На първо място, защото и бившата съпруга на Саркози беше сочена като човекът, който успява да изводи тежката част от преговорите и финала.
Георги Първанов: Аз не бих отрекъл, напротив – оценявам много позитивно, не се отмятам от думите си. Това, което направи президентът Саркози, Сесилия, впрочем, да припомня, ролята на Тони Блеър. С него сме говорили с британския премиер многократно по тази тема, той също беше много ангажиран, и въпреки всичко, длъжен съм да кажа и това, че по това време, а то сякаш още не е изживяно, европейските и световни лидери продължават да имат двойнствено отношение към диктаторите. Такова отношение имаше към полковник Кадафи, защото много от тези наши приятели, съюзници, разчитаха на това да направят своята добра сделка, и ги правеха с полковника, а това притъпяваше остротата на тяхната реакция, позиция към българския проблем.
Водещ: Смятате ли, че днес ще има кой да му даде убежище от европейските лидери? Знаем за отношенията му с италианския премиер - Силвио Берлускони, те не крият, включително, и приятелството си, на фона на острата реакция, както споменавате, на други европейски лидери дори в разцвета на властта на Кадафи?
Георги Първанов: В Европа единственото убежище, което може да има, казано в кавички, е Хага, говоря за полковника. Но аз знам каква би била неговата окончателна реакция, как той би излязъл от тази драматична ситуация. Нека не забравяме, че той наистина има особен характер.
Водещ: И в какво ще се изрази този особен характер, като Ваша прогноза?
Георги Първанов: Допускам, че той няма да се предаде жив на силите.
Водещ: Обмисля да бъде герой в смъртта си?
Георги Първанов: Не го изключвам, но нека да не разсъждаваме върху една такава личностна психологическа тема. Важна е политиката.
Водещ: Нататък към следващите теми, колкото и да ми е интересно и да съм пристрастна към темата за Либия, изобщо за случилото се с българите там. Спомням си, че по време на срещата ви с Джордж Буш се наричахте с малки имена. Приятели станахте ли, или просто защото има закачка в общите ви имена?
Георги Първанов: Да, това е описано в книгата, има една подобна закачка, да. 2005 г. наистина имаше една много приятелска атмосфера в Белия дом, тя се изрази в това, че президентът Буш отговори на всички наши очаквания, подкрепи ни категорично и по темата за Либия, и по членството ни в ЕС, и нещо повече – изрече оценката, че ние сме лидер на Балканите, което, произнесено във Вашингтон, наистина звучи доста тежко и аз го оценявам. 2007 г. той вече гостуваше в България и тогава си говорехме на малки имена, но аз съм отбелязал в своята книга, че най-вероятно това е защото Първанов се помни малко по-трудно, отколкото Джордж. Джордж е собственото му име. Това в кръга на самоиронията. Благодаря Ви, че го припомнихте, защото аз смятам, че един държавник, политик, винаги трябва да има чувство за самоирония, трябва да е способен да оцени значимото, и в същото време да не се надува. Фукането, позволявам си този израз, откраднал съм го от една книга за лидерството, не е най-добрият съветник на държавника, на политика.
Водещ: В кои други моменти, не толкова тежки, сте се самоиронизирали, защото публичният Ви образ е на сериозен човек, който рядко пуска шеги, но по време на работата Ви, по време на процеса на президентстване в кои моменти се самоиронизирате, дори критичен момент, имало ли е такъв момент?
Георги Първанов: Имало е, разбира се, и там в книгата са описани. Като се започне от предизборната кампания 2001 г. до ден-днешен. И все пак, аз съм относително предпазлив в използването на чувството за хумор, защото Вашите колеги, медиите, не винаги са в състояние да оценят до къде е хуморът и къде е истината. Понякога нещо, което съм казал в хумористичен план, се произвежда като новина и след това трябва да се обяснявам.
Водещ: Дайте един такъв пример и да преминем нататък.
Георги Първанов: Аз съм говорил в книгата, понеже е най-близко до паметта, началото на изданието е начинът, по който станах президент. Всички твърдят, че това е станало, защото аз съм отсъствал в прословутия дебат в bTV.
Водещ: Само да припомним, по време на този дебат присъстваха останалите кандидати – Петър Стоянов, Богомил Бонев. Петър Стоянов тогава, изненадващо за всички, включително твърди се и за неговото обкръжение, извади една папка срещу Богомил Бонев и Вашето отсъствие в един момент се превърна, буквално, в часовете на дебата по bTV, във Ваш огромен плюс.
Георги Първанов: Помня после на записа как Вашата колежка драматично заяви: ама моля ви се, вие спрете, защото така избирате Първанов за президент.
Водещ: Това беше формулировката на Светла Петрова.
Георги Първанов: Да. Но истината е друга. Моето отсъствие не е случайно, аз просто си имах програма – посещение в Русенския регион. Далеч преди това аз участвах в няколко дебата, имаше един общ дебат, в който самият Петър Стоянов отсъстваше, след това с него имахме два дебата, единият от които аз загубих, защото признавам, че ме хвана натясно с темата за бюджета на армията, тогава все още не бях посветен в детайли по тези въпроси. В следващият дебат аз го хванах натясно с цената на хляба и така станаха нещата.
Водещ: Но папки не са вадени. Помни се този дебат.
Георги Първанов: Всъщност аз спечелих, позволете ми тази нескромност, защото отказах да участвам в компроматната война, която се развихри между двамата кандидати, които социолозите тогава смятаха за основни, за фаворити.
Водещ: Вие бяхте извън борда според социолозите, Вие бяхте на трето място, единодушно, почти, с много малки изключения, но водач в тази ранглиста, според социолозите, не бяхте в никакъв случай.
Георги Първанов: Да.
Водещ: За да приключим с темата за дебата, Вие знаехте ли, че се готви нещо такова от Петър Стоянов и екипа на Петър Стоянов, за да си спестите участието, или нещо друго Ви е отклонило от този ефир?
Георги Първанов: По никакъв начин не бих могъл да зная. Ако някой можеше да се досети или би имал информация, то би трябвало, вероятно, да бъде Богомил Бонев, защото той разполагаше с механизми, чрез които да знае някои по-конкретни, по-скрити неща. Аз бях един опозиционен лидер, който по това време обикаляше страната, който имаше за концепция на спечелването на изборите конкретен диалог с избирателите, тъй като по това време медийната изолация беше тотална.
Водещ: В книгата Ви е спомената и една история, прословутата синя риза, с която се явявате на предизборните плакати. Припомняте в книгата, че има и заигравка от страна на коментатори, че подменяте, едва ли не, червената идея, слагайки тази синя риза, за да излъжете Вашите избиратели, буквално.
Георги Първанов: Това вече е случайното. Аз съм го разказал. По време на тези фотосесии, на които сме длъжни, макар че това е една много тягостна история, да направим по някой портрет за плакатите, аз взех няколко костюма, вратовръзки, облякох се с дънкова риза, която, между нас казано, даже беше дънковата риза на сина ми, и след безброй снимки с костюмите, от които нищо не излезе, аз не харесах нищо, реших, че трябва да опитаме с дънковата риза.
Водещ: С тази, с която сте дошли на фотосесията?
Георги Първанов: Получи се, да. И това стана хит, една много симпатична снимка. Вероятно не само заради синия цвят, после ме подозряха и вероятно и в това, че така заигравам с младото поколение, защото, впрочем, си спомням, че тогава много млади хора гласуваха за мен. Не съветвам някой да се предоверява на една такава теза, че, видите ли, елемент, щрих в облеклото може да обърне вота на избирателите.
Водещ: След малко ще се върнем отново към онези години, първата и втората от Вашето управление, но ми се иска преди да отидем и към взаимоотношенията Ви с БСП, и това, което предстои, да се върнем към едни Ваши срещи, понеже прочетох Вашата книга ш Вашия отчет, едни Ваши срещи, много интересната и важна среща с папа Йоан Павел ІІ и неговото гостуване в България. Може ли накратко да ни разкажете за онази прословута реплика, която всички години на ред очаквахме да чуем от папата, от жертвата на атентата?
Георги Първанов: Като историк, аз съм много предпазлив когато давам оценки за нещо историческо значимо, но тук става дума за едно събитие, което остава в историята, тъй като ние десетилетия чакахме една подобна новина, едно подобно признание за невинността на българите. Това беше една блестяща визита като излъчване, като впечатление, като отзвук, и въпреки всичко, на площада там, където се очакваше Негово Светейшество да произнесе тази фраза, тази оценка, това не се получи.
Водещ: Българите сте невинни, България е невинна.
Георги Първанов: Прозвуча по-късно в президентството на разговора в гербовата зала и след това залегна в общото прессъобщение оценката, че българите са невинни, че папата вярва в невинността на българите. Обръщам внимание, че това беше елемент, даже заглавието на едно мое интервю даже 2 дни по-рано в „Кориере дела сера”. Това е водещо италианско издание, и съвпадението не е случайно. Просто това беше елемент на разговорите за позицията, до която можем да достигнем в резултат на визитата.
Водещ: И Вие си позволихте да го кажете 2 дни по-рано?
Георги Първанов: Аз го казах предпазливо като пожелание, като очакване, и то наистина се случи. Нещо повече – от разговора излезе още по-силна оценка – папа Йоан Павел ІІ заяви буквално, че това е една инсинуация. Думата е много тежка, и аз, разчупвайки, даже нарушавайки протокола, защото тези разговори не е редно да се вадят нещата в публичен план, си позволих да кажа и това пред медиите, защото това е наистина, което остава в историята.
Водещ: Накратко да ни кажете, често сте обвиняван, че сте, едва ли не, Троянският кон на Русия в България. Какви са отношенията Ви с Владимир Путин? Президент тогава и премиер понастоящем, но, така или иначе, силният човек в Русия?
Георги Първанов: Първо искам да кажа, че във времето на моето президентстване ние възстановихме отношенията с Русия, взаимно изгодни, равноправни, а що се отнася до моите отношения с г-н Путин като президент, сега като премиер, те са делови, бих казал с необходимото доверие. Ключовата дума е доверие. Аз на него пръв, може би преди всички български политици, съм му казал, че ние ще имаме американски бази в България, преди това, че предстои членството ни в НАТО, и той не възрази, но това доверие, за което говорим, беше предпоставка да решим много от залежалите с години въпроси в нашите отношения, например въпросът за руския дълг към България. Нека да припомня, че ние го върнахме в резултат на тежки преговори тези 34-35 млн. до цент, до копейка дори, образно казано. Казвам го, защото през тези 2 години се случи така, че сегашното правителство върна сирийският дълг, но от 54 млн. бяха върнати 17. Сами може да направите сравнението, да видите каква е ефективността на дипломацията в единия и в другия случай. Изобщо, независимо дали с президента Путин, с президента Буш или който и да е, аз винаги съм се стремял да правя политика, която решава проблеми. Не паркетна, не...да изляза от тази представа, която мнозина имат в България, може би и по света, за президента като своеобразен церемониалмайстор. Не. Президентът е една ефективна, действена фигура и аз ако настоявам сега да има реален, сериозен дебат за президентската институция сега, кога ако не сега, то е действително да се изясним какъв президент трябва да бъде българският – дали да бъде ефективен, действен, активен, силен не с правомощия, силен с влиянието, с въздействието, което може да оказва, да изразява, или пък да бъде просто един елемент от политическия пейзаж.
Водещ: Сигурна съм, че следите предизборната кампания, все още незапочнала по същество, защото не сме влезли в месеца преди изборите, а все още и управляващата партия не е номинирала своя кандидат за президент и вицепрезидент. Ивайло Калфин Вашата кандидатура ли е, кандидатурата на БСП? Вие ли сте човекът, който посочи Ивайло Калфин за кандидат-президент?
Георги Първанов: Ивайло Калфин е посочен, по мои спомени, от около 110 общински организации на БСП. Много повече, отколкото останалите номинации при цялото ми уважение към тях, всички те са достойни фигури, всеки един от тях можеше да представлява левицата, така че той е изборът на левицата във всяко отношение. Но тъй като се чуха много коментари за г-н Калфин, нека да кажа моето впечатление. Даже имаше в началото ръмжене в определени среди в БСП. Ивайло Калфин е модерният ляв в българската политика. Знаете, имаше такава характеристика за известен наш спортист. Ивайло винаги е бил носител на модерната визия за лявото, и не случайно той стои така добре в Европа, понеже преди малко говорихме на международна тема. Аз ще припомня начина, по който ние се преборихме за това еврото да се изписва и на кирилица. Третата азбука, на която ще се изписва общоевропейската валута е нашата азбука. Аз имам скромен принос, участвал съм в тези преговори, но видях с очите си как Ивайло се пребори с външните министри, как се налагаше да контактува с премиерите, със самия президент Барозу, и постигна един резултат, който има много сериозен морален ефект.
Водещ: Вие, очевидно, сте приятели, не криете приятелството си с Ивайло Калфин, останалите кандидати, които вече са на терена и очакването, например, Росен Плевнелиев да бъде кандидатът на ГЕРБ, какви шансове това дава на Ивайло Калфин, успешен министър на регионалното развитие, преди малко Вие признахте заслугите в неговия ресор, за разлика от заслугите в другите ресори на другите министри?
Георги Първанов: Ако има истински реален президентски дебат, шансовете са на страната на Калфин, но не подценявам и останалите участници в дебата, защото и г-жа Кунева, и г-н Христов са подготвени политици, доказали себе си в различни сфери, така че очаква ни една интересна кампания. Искам, надявам се, всички искаме да стане интересна не с компроматите, не със задкулисните действия, а с това какво ще сложи всеки на масата, т.е. в студиото, в медиите като своя позиция, като свои идеи за надграждане, за развитие на правомощията или просто на политиката на президентската институция.
Водещ: Ако днес трябваше да правите кампания Вие, ако имахте възможност да участвате и бяхте решили да участвате в трети мандат президентство, какъв щеше да бъде, мъча се да намеря българската дума /…/, мотото Ви? ГЕРБ ще градят, това отново ни навява на мисълта, че в неделя ще чуем името на Росен Плевнелиев. Вие какво бихте казали накратко с мотото и с посланието на българите ако днес участвате, или пък ако трябва да дадете съвет на Ивайло Калфин, например?
Георги Първанов: Не бих искал да давам съвети на Ивайло Калфин. Аз самият не бих искал да участвам, и да имах право на трети мандат, защото 2 мандата са предостатъчни. Много изморява, много изхабява една такава институция. Трябва да има промяна в ролята, в качествата. Но, при всички положения, аз мисля, че сегашните кандидати са изправени пред един избор. Те трябва да декларират пред българския избирател дали надграждат, т.е. каква е степента на приемственост и развитие, или зачеркват всичко и започват отново. Ще Ви дам един пример, има го, впрочем, и в книгата – в моето първо слово в нощта на изборите може би беше, или вероятно програмната реч, ключовата тема, ключовото послание беше за приемственост. И сигурен съм, че ще се затрудните да посочите един случай, в който аз съм се изказал критично, негативно към президента Стоянов или към президента Желев, впрочем, с когото работим много добре, той беше посланик на България по моя инициатива и препоръка в редица ключови международни форуми.
Водещ: Ако обаче Бойко Борисов влезе в тази надпревара, макар категорично да го е отрекъл и ние му вярваме, щеше ли да е по-различна картинката? Бойко Борисов – кандидат-президент.
Георги Първанов: И в двата случая ще има избори, които, вероятно, в голяма степен ще се превърнат в референдум „за” или „против” правителствената политика. В по-малка степен, може би, при г-н Плевнелиев, но ако е премиерът Борисов, то тогава наистина битката ще бъде за оценката на правителствената политика, без значение дали става дума за позиции от ляво или от дясно.
Водещ: Като сме на тема Бойко Борисов, поне за пред публиката, вашите отношения преминаваха през много моменти – от точка на кипене до точка на замръзване. Какво става във времето, когато преди време казахте, че с Бойко Борисов сте приятели, до момента, в която казахте в едно телевизионно интервю, мисля последното Ви такова, преди да дойдете в нашето студио, че България има слаб премиер? Ако сте приятели, без шега Ви казвам, приятелите не правят така – публично да се обиждат и да се наричат непрофесионалисти и слаби. Какви са отношенията Ви с него? Станахме свидетели на изключително много епизоди.
Георги Първанов: Вижте, приятелството не снема необходимостта да се казва истината, да се изразява политическа оценка. Аз не еднократно съм си позволявал да критикувам правителството, в това число и министър-председателя. Припомнете си, точно преди 2 години стартира нашият енергиен дебат, при това доста остро. Той премина през много перипетии, стигна се до там правителството да възприеме голяма част от моята позиция, след това отново да се отрече от нея. Тези колебания няма как да не бъдат критикувани. Разбира се, за да не сме избирателни, трябва да кажете, че има не малко случаи, в които аз съм оценявал позитивно личните качества на министър-председателя, на г-н Борисов. Неговата воля, неговата способност да взема бързо и енергично едно или друго решение, нещо, което го отличава от предишните премиери. И все пак, аз мисля, че ключовата характеристика за един управленец на това възможно най-високо ниво, е компетентността, знанието, способността изчитайки всичко, да вземеш правилното информирано решение. Мисля, че, и го приемете това не само като оценка на настоящето, по-скоро като някакво послание за бъдещето. Казвам го, защото виждам, контактувайки с европейските лидери, че това е доминиращата характеристика. Мисля, че тази фраза я има вътре в книгата. Дрехата, връхната дреха на харизмата, се съблича в момента, в който печелиш изборите и прекрачваш прага на „Дондуков”. От там нататък идва времето да докажеш реалните управленски качества и възможности.
Водещ: Кой е по-компетентен – Борисов или Станишев, например, ако говорим за компетентност?
Георги Първанов: Не се наемам да давам такава оценка. Изобщо, персоналните сравнения, особено от страна на държавния глава, ще се приемат доста критично и негативно. Във всеки случай, Станишев четеше много. Той израсна в рамките на мандата, но това, което пък има Борисов, го нямаше Станишев – способността да се вземе мигновеното решение и понякога се губеше темпо, губеше се динамика, затова част от нещата не бяха решени в рамките на тройната коалиция.
Водещ: Тройната коалиция продължава да се споменава след Вашето време. Знам, че не обичате словосъчетанието Баща на тройната коалиция, но включително и във вчерашно, мисля, изявление на Бойко Борисов, или от онзи ден, се споменава отново тройната коалиция във Вашето име. Докато сме на тема тройна коалиция, да Ви задам въпрос – коя беше най-голямата Ви грешка като президент?
Георги Първанов: Не правете връзка между двете неща.
Водещ: Да не Ви тикам натам?
Георги Първанов: Нека да изчерпим темата за тройната коалиция. Тройната коалиция е продукт не на един или друг политик, това е резултат от вота 2005 г. Друга конфигурация не беше възможна. Правителство на малцинството БСП – ДПС щеше да означава невъзможност да се проведат непопулярните мерки, които трябваше да се реализират, с оглед членството в ЕС. Двойна коалиция само с НДСВ, както видяхме в последствие в отношенията между двете партии, също криеше много подводни камъни. Аз работех дори за четворна коалиция, имаше дори такъв вариант.
Водещ: Спомняме си, че имаше и такъв вариант, чу се.
Георги Първанов: Но, така или иначе, не се реализира. Тройната коалиция постигна своята историческа цел. Тя вкара България в ЕС, довърши процеса, процесът, който беше започнат от предишните правителства, успешно го направи. И има нещо, в което Борисов е прав. В това негово интервю, което Вие цитирате, последното, той казва, че тройната коалиция е трябвало след като влезем в ЕС да потърси нов вот, да прекрати своето съществуване. Това е нещо, което аз съм предлагал на ръководството на тройната коалиция, обсъждали сме го...
Водещ: На тройното ръководство на тройната коалиция?
Георги Първанов: Може би персонално на някои от тях.
Водещ: На кого предложихте? На Станишев, се предполага.
Георги Първанов: Няма значение. Да не персонифицираме.
Водещ: С Ахмед Доган говорихте ли тогава?
Георги Първанов: Коментирал съм го обаче на достатъчно високо ниво, и аз мисля, че това щеше да бъде силният печеливш ход за самата тройна коалиция. Тогава, когато сте на гребена на вълната, когато сте постигнали целта, отивате на вот, и тогава ГЕРБ, погледнато и тактически от тяхна гледна точка, ГЕРБ щеше да има резултат далеч под този, с който разполага сега.
Водещ: Защото има много козове в ръцете на ГЕРБ, именно в посока критика на тройната коалиция. Като историк, как бихте написали в историята факта за това, че мандатоносителят, един от ръководителите на тройната коалиция, за Ахмед Доган говоря, взе хонорар от близо 2 млн. лв. като консултант, бидейки депутат? Съдът каза: в това няма нищо укоримо, това не е конфликт на интереси. Историята обаче какво ще каже? Като историк Ви питам.
Георги Първанов: Историята не знам какво ще каже, но, във всеки случай, ние нямаме право да спорим с решението на съда. Не сте чули от мен някога да коментирам решенията на съда и няма да го чуете.
Водещ: От морална гледна точка как Ви изглежда този акт, не съдебният, а човешкият?
Георги Първанов: Не познавам казуса, за да мога да се произнеса по него.
Водещ: Достатъчно коментиран беше.
Георги Първанов: В медиите се коментират много неща, за да очаквате от мен да взема отношение по всяко едно от тях.
Водещ: Защо избягвате да го коментирате Доган с всичките му плюсове и минуси?
Георги Първанов: Избягвам да коментирам, да персонифицирам изобщо разговора ни.
Водещ: Особено за Ахмед Доган прави впечатление.
Георги Първанов: Ахмед Доган има своето важно място в историята на българския преход. Той има своите противоречия, сигурно има и своите негативни страни, но не може да се отрече, че ДПС с Ахмед Доган беше един от стабилизиращите фактори в развитието на целия ни преход. Представете си един друг вариант, представете си едно радикално ръководство на ДПС. Имаме радикали, които и до днес се обаждат от страна на българските мюсюлмани. Какво би се получило? Така че една оценка може би историята ще е най-добре, на ДПС, мисля, че трябва да бъде балансирана.
Водещ: Кой тогава, да се върнем към новото, което чухме преди малко в ефира ни, че сте предлагали след влизането на България в ЕС, тройната коалиция да се разпадне, да се проведат нови избори и да се започне наново, без всички тези компромиси, за които говорихте в началото при сформирането на този кабинет. Кой от лидерите на тройната коалиция даде най-сериозен отпор на това Ваше предложение?
Георги Първанов: Първо, не казвам да се разпадне, а да поиска нов вот. Това е друго.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Няма значение. Това предложение беше отминато тихомълком, то така и не беше предмет на сериозен дебат, на оценка на всички позитиви и негативи.
Водещ: Един такъв въпрос, който се задава често, включително много анализатори вече предричат Вашето политическо бъдеще. Вие заявихте, че оставате в политиката, връщате се в БСП, Сергей Станишев обаче даде едно интервю, с което даде да се разбере, че нямате място на поста лидер на БСП, именно заради историческите факти и обременености на други президенти, които са го правили. Какво ще правите в БСП, каква ще бъде ролята ви в БСП, ако не е като лидер?
Георги Първанов: Аз първо бих искал да обърна внимание, че на своя последен конгрес БСП даде висока оценка на двата мандата, оцени ги като успешни, на моето представяне. И твърдя, че това е актив на социалистическата партия, ако щете, и в рамките на сегашната кампания. Кой ще бъде лидерът на БСП в перспектива, това не го решава нито Първанов, нито Станишев, това се решава от конгреса, от партията. Това е една демократична партия. За добро или за лошо, това е най-демократичната партия. Понякога тези тежки демократични процедури спъват, намаляват динамиката и мобилността на партията. Ето, например, кампанията на БСП закъсня много, по мое мнение, точно, защото беше възприета една ужасно тежка процедура по номинацията, накрая се стигна до това, което всички ние очаквахме. Но всички ние...бих се върнал не заради поста. Постове в политиката аз съм имал много. Като лидер на БСП, аз съм постигнал възможно най-доброто. Аз поех партията не от нула, от минус, ако си спомняте, през 1997 г. И партията беше укрепена, организационна партия /…/ създаде една коалиция. Не тип ПАСОК, каквито ехидни намеци има сега, но нова левица проправи пътя на БСП към Социнтерна. Коалиция за България донесе убедителния ми успех мой на президентските избори 2001 г. и след това, макар и неочакваният, грандиозен успех на БСП 2005 г. Така че този актив, вероятно, се оценява в БСП. Аз мога да помагам и от последния ред. Мога да помагам там, където е необходимо, при това не само и не с оглед на тяснопартийните цели на БСП. Искам да помогна в консолидацията на политическото пространство в България. Струва ми се, че 300 партии са прекалено много. Искам да работя за една друга коалиционна култура. Аз оставам привърженик на идеята за коалицията. И по-добре тройна коалиция, отколкото тайна коалиция, каквато имат сега ГЕРБ и „Атака”, защото това е една безпринципна коалиция. Ние не знаем какво се крие зад тази последователна подкрепа на „Атака” на всеки един етап. По-добре коалицията да е ясна далеч преди това дори когато има информация от дясно и от ляво, да сближат позициите си, но преди това, а не когато влязат в управлението да кажат: ами това не можем да го реализираме, защото коалиционният партньор не е съгласен.
Водещ: Това, което чувам в последните минути, е визия на човек, който се готви да участва в парламентарни избори и гледа към премиерския стол. Греша ли?
Георги Първанов: Няма да участвам в парламентарни листи. Депутат няма да ставам, това съм го заявявал...
Водещ: То и един друг премиер не беше депутат.
Георги Първанов: В същото студио съм го заявявал. След като си бил президент, да кандидатстваш за депутат – не. Но аз мога да участвам в организацията в една кампания за парламентарни избори с идеята те да бъдат спечелени. А кой ще бъде премиерът, зависи от много обстоятелства. Зависи от това кой печели, зависи от коалиционната формула и най-сетне, все ми се струва, че ние българите, като една талантлива нация, за каквато имаме претенции да сме, би трябвало да имаме повече от един или двама възможни кандидати за премиер. Нека се огледаме около себе си, има много качествени хора, в които да видим бъдещите министри. Нека да се започне да се създават кабинети в сянка. Това не е лошо. Не знам защо ние българите гледаме скептично на тази британска практика. Ами нека кандидатът за министър на икономиката и енергетиката да се докаже в пряк сблъсък с действащия министър, с алтернативна политика. Не само реактивно, но и налагащ нови инициативи идеи. И тогава хората ще могат да направят по-верния избор.
Водещ: Знаете ли, че времето ни изтече и аз ще помоля за двуминутна отсрочка, за да мога блиц да Ви задам невъзможно останалите въпроси, които съм си подготвила, вижте колко листчета са. За съжаление, не можах да задам всички, но да не губим време.
Георги Първанов: Мога да стоя до обяд, ако трябва.
Водещ: Мисля, че ще се изморим, а и може би ще отегчим публиката, но нататък към важните въпроси, които съм Ви подготвила за личния Ви живот. В момента сте президент, само че след 4 месеца няма да бъдете такъв. Къде ще се върнете да живеете? Знаем, че имате панелен апартамент, където сте живеели с Вашата съпруга. Замислих се как от мястото, където живее един президент, се отива на мястото, където си живял преди да станеш президент.
Георги Първанов: Да Ви коригирам, апартаментът не е панелен, пълзящ кофраж е.
Водещ: Това по-добро ли е?
Георги Първанов: Което не променя много нещата. Да, ще се върна там. Разбира се, след това ще имам достатъчно време, за да се огледам, да потърся жилище може би на първо време да живея и под наем, но това не е проблем, който мен ме притеснява. За разлика от онези, които налагат своите си стандарти, материалното за мен не е било водещо. За мен е важно наистина да имам едно семейство, каквото е сегашното ми семейство, силно единно.
Водещ: Според много медии, Вашето семейство е пред разпад от много години заради твърдения и слухове, които са тиражирани от първите страници на някои жълти вестници за, буквално, Ваши забежки.
Георги Първанов: Това е точно, буквално вчера прочетох една статия, в която се казва, че семейството на президента се разпада и се шегувахме с моята жена, че вече 20 години се разпада нашето семейство и това означава, че нашето семейство е най-бавно разпадащият се елемент във Вселената. В кръга на шегата. Днес ние имаме празник, 34 години сме заедно, 32 от които...
Водещ: На днешния ден е била сватбата Ви?
Георги Първанов: Да.
Водещ: Живи и здрави да сте.
Георги Първанов: 32 от които сме в здрав, успешен брак, имаме много свестни, почтени млади българи – синове. Единият работи, другият продължава да учи, които бяха също предмет на безброй гнусни публикации, но това у нас се приема с чувство за насмешка, с нещо, което дълбоко не ни засяга, но засяга българите, защото ние сме свидетели как в последните, особено 2 години, ъндърграундът влезе в политиката и направи симбиоза, направи един невероятен синтез с жълтия печат, което е сивият сектор на медиите в България. Ако това не плаши някого, мисля, че не си даваме сметка къде отива.
Водещ: Вие мислили ли сте, щом казвате, че всички тези твърдения за една жена, за друга жена, разпад в семейството, съпругата Ви, прочетох, че е получавала пари от президентството.
Георги Първанов: Да, да, има и такива басни, които се разпространяват.
Водещ: Смятате ли да си потърсите правата по съдебен път, например?
Георги Първанов: Няма нищо по-лесно от това да се докаже. Но тезата, че съпругата ми получавала заплата от 2500 лв. мога да дойдат да видят щатното разписание, таблиците, документите, те се пазят. Ако сега не искат, ще дойде и друг президент и ще го провери това. Това е едно безумие, това е част от кампанията на безкрайно смешни, те биха били наистина смешни...
Водещ: Как реагира съпругата Ви, казвайки, че 34 години сте заедно, на днешния ден е била Вашата сватба преди 34 години, на всички тези писания за други жени, г-н президент? С Вашия личен живот жълтите медии се занимават изключително пунктуално.
Георги Първанов: По същия начин би трябвало да ме питате как реагирам аз на писанията за моята съпруга или пък на писанията за децата ми, които също бяха вкарани в подобна история. Това са нелепости, които по никакъв начин не могат да повлияят на нашите отношения. Дай, Боже, всекиму да има семейния живот, който имаме ние.
Водещ: Докато сме на тема жълта преса, в жълтата преса често Ви наричат с едно име с четири букви. Какво чувствате, когато чуете Гоце? И политици Ви наричат така. Какво е усещането, когато по този начин се обръщат към Вас – с псевдонима Ви, с който сте сътрудничели на Държавна сигурност?
Георги Първанов: Мен са ме наричали с бащиното ми име, което сте забравили, че дълго време...смятайки, че по този начин могат да ме уязвят. Когато няма какво да кажат моите опоненти, използват подобни средства. Моля, всеки е в правото си да използва тези средства, които могат да му донесат успех. Аз не съм забравил, г-жо Цолова, че влязох в президентството освиркан. Припомнете си, че на 22 януари 2002 г. имаше една агитка, която ме освирка за добре дошъл и това беше линията, която определени среди възприемаха през цялото това време, но както се казва, всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
Водещ: И с това Ваше изречение ще приключим, защото двете минути, които поисках, станаха 5. Благодаря Ви много за това гостуване. Надявам се, не последното интервю в ефира на bTV до края на мандата Ви – януари 2012 г. в качеството Ви на президент.
Георги Първанов: Благодаря Ви, с удоволствие.
Водещ: Успех Ви желая.

http://focus-news.net