Пред НДТ историкът Радослав Симеонов - уредник на Военното гробище-музей при Регионалния исторически музей в Добрич

-         Отбелязваме 95 години от Добричката епопея. Каква е значимостта на тези събития в контекста на българската история и по-конкретно на Добруджа?

-         Добричката епопея е една от, може би, най-славните битки, която българската армия води по време на Първата световна война. Но която, за съжаление, остава някакси извън полезрението на съвременниците си поради чисто идеологически, конюнктурни причини. Дълги години за нея просто не се говореше и голяма част от нашите съвременници не са чували за нея, за съжаление.

Боевете от Добричката епопея имат наистина голяма историческа стойност, тъй като те се провеждат паралелно със сраженията при Тутракан, когато войските на Трета българска армия начело с генерал Тошев настъпват в Добруджа пред 1916 година. Една част от тях трябва да овладеят Тутраканската крепост, а друга част трябва да овладеят Добрич. Но тук при Добрич събитията се развиват изключително динамично. Градът е освободен на 4 септември 1916 година от варненските войски под командването на генерал Кантарджиев. Но на следващия ден – 5 септември, противникът получава много големи подкрепления от руски, румънски, а впоследствие и сръбски войски. Съотношението е едно към осем, едно към десет в полза на противника. Затова тези боеве по-късно са наречени епопея, тъй като нашите войски трябва да водят непосилни сражения не само с многочислено превъзхождащия ги противник, но и с противник, с който, така да се каже, психологически българският войник никога не е воювал. Става дума за нашите освободители – руските войници, които идват като съюзници на румънците и точно това е един много интересен факт в нашата история, който, разбира се, дава отражения и върху психологията и поведението на нашите войници. Но страховете на нашето командване се оказват напразни. Българският войник наистина се сражава, защото знае, че защитава своята страна. Въпреки че срещу него са братските руски войници.

-         Кога е кулминацията на сраженията?

-         Може да се каже, че най-кръвопролитни и решителни се оказват боевете на 7 септември, когато вече те се водят на един наистина много голям периметър. Близо 20-километров фронт обхващат боевете край Добрич. Тук изходът от сраженията е на косъм, защото съвсем изненадващо в тила на Бдинската дивизия се появява Сърбо-хърватска доброволческа дивизия.  36-и пехотен полк се огъва и дава много жертви. Сражението се разиграва между днешните села Козлодуйци и Росеново. Всъщност този полк започва да отстъпва и, може би, е било въпрос на часове влизането на сръбските, руски и румънски войски в Добрич. Но в този момент изключителният военен гений на генерал Иван Колев му подсказва, че при Добрич положението е изключително тежко и той сам, без да чака заповед от генерал Тошев, по своя инициатива в 10 часа сутринта потегля с цялата конна дивизия към Добрич, за да се притече на помощ на защитниците на града. След шестчасов марш - над 20 километра, които кавалеристите на генерал Колев минават, и всъщност нанасят изненадващ удар на сръбската дивизия, което я принуждава да отстъпи, като паническото бягство обхваща позициите на руските и румънските войски. И така всъщност Добрич е спасен.

-         Редица села от нашата област днес носят имена, свързани с боевете по време на Добричката епопея.

-         Да, например, в на 16-и Пехотен ловешки полк е кръстено село Ловчанци. Така също на полкове са кръстени Приморци, Врачанци, Козлодуйци, Рилци... Цялата топонимия тук в Добруджа е много трайно свързана с боевете от 1916 година, те са дълбоко врязани в съзнанието на нашите предци. Но, за съжаление, след 9 септември някакси е било неудобно, а и опасно да се говори за боеве срещу руснаци и румънци. Тъй като все пак ние сме били свързани във Варшавски договор, в Съвет за икономическа взаимопомощ, те са наши съюзници. Просто от един криворазбран национализъм не смеехме да говорим за тези събития.

-         Кои са големите личности на Добричката епопея?

-         Аз вече споменах мимоходом някои от тях, но мисля, че все още има много какво да се направи за популяризирането на техните имена. Защото това са наистина едни юначни българи, които не трепват пред лицето на смъртта. Името, за което се сещам и за което много малко се знае, е това на командира на 35 Врачански полк Васил Таслаков. Това е наистина един много заслужил командир, който заедно със своя полк не отстъпва от позициите и казва на своите войници, че връщане назад няма да има. Ако трябва ще положат своите кости край Добрич, но няма да отстъпят. Известни са, разбира се имената, на генерал Кантарджиев и на генерал Колев, който наистина може да бъде окичен с титлата „Спасител на Добрич”. Бихме могли да споменем, разбира се, и името на полк. Минков. Знаете, че има село край Добрич, което носи неговото име. Той е командир тогава на Осми пехотен приморски полк, но е ранен тежко при боевете на 6 септември и няколко дни по-късно умира от раните си. Бих могъл да спомена и командира на дружина от 35 пехотен врачански полк - подп. Димитър Чолаков, който е погребан на Военното гробище. Също и полк. Ламбринов, който е бил командир на 53 пехотен рилски полк. И много други герои, но не на всички знаем имената.

-         Бихте ли разказал по-подробно за съвместната инициатива заедно с музея в Тутракан за издаване на поименен регистър.

-         Наистина от няколко години работим заедно с колегите от Историческия музей в Тутракан по реализирането на една много трудоемка идея, а именно - създаването на поименен регистър на всички загинали на Добруджанския фронт. Надявам се след една-две години да го издадем. Така хората, които имат загинали тогава родственици, ще могат да разберат повече за тяхната съдба.

      Защото дълго време войните, загинали по време на тези        бойни действия, са били извън полезрението на       българското общество. А нашето общество е в дълг към        тях.

- Предстои откриването на интересна изложба, посветена на Добричката епопея. Какво показва тя?

- Изложбата е втората от поредицата, посветени на Добричката епопея. Първата беше открита 2003 година, но преценихме, че за осем години вече е морално остаряла, пък и имаме нови експонати, които искаме да покажем. Може би, най-атрактивният експонат е една картечница "Шварц лозе" - австро-унгарска, която е била използвана на въоръжение в българската армия по време на Първата световна война. От този тип са били внесени около 200 картечници тогава, през 1916 година. И в  момента, доколкото ми е известно, са останали само няколко експоната в България и един от тях е в нашия музей. Разбира се, показваме и други оръжия, с които са се сражавали войниците от Добричката епопея. Ще покажем също така снимки, някои интересни документи. Разбира се, смятам, че огромната събирателска работа във връзка с Добричката епопея е трябвало да бъде извършена по-отдавна, когато е имало живи съвременници. За съжаление, моментът е изпуснат и сега много трудно можем да съберем всичко онова, което представлява интерес. Но въпреки всичко - по-добре късно, отколкото никога.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимки авторът