Миглена Георгиева – ръководител на хип-хоп формациите NNS CREW към общински младежки център „Захари Стоянов” и TBA CREW към арт-център „Палитра”, пред НДТ

- Меги, в предварителния разговор сподели, че си работила с децата през цялото лято, че не си се възползвала от ваканцията. Защо се получи така?

- Доста от децата решиха, че през лятото няма да са по морето и по селата и останаха в града. За моя радост се заформи една хубава групичка, която ме накара и аз да се застоя в Добрич. Не съжалявам, защото прекарахме едно много хубаво лято. Това беше един хубав старт пък за концертите, които следваха в началото на учебната година. Децата бяха напълно подготвени, нямаше нужда от много тренировки.

- А сега в началото на учебната година колко деца има в NNS CREW и TBA CREW?

- В NNS CREW имаме две групи хип-хоп и една брейк. За моя радост, моят приятел се занимава също с танци и комбинирахме  нашата дейност. Той пое брейк школата, като има около 15-тина деца. В арт-център „Палитра” са около 50-60 деца в две категории – до 11 години и от 12 нагоре.

- Увеличава ли се броят на децата, които танцуват хип-хоп?

- За моя голяма радост – да. Не само се увеличава, но и се запазва като бройка. Това още повече ме радва, защото знаем, че интересите на децата са променливи в тази възраст, днес искат едно, утре – друго. Но при мен децата се застояват, явно наистина им харесва, което ме прави много щастлива. Все повече момичета и момчета изпитват интерес към тези танци.

- На какво се дължи това, според теб? През последните години се забелязва увеличаване на интереса точно към хип-хопа, не към модерния балет или към друг вид танци.

- Хип-хопът не беше толкова разпространен в България като стил. Излязоха обаче доста филми, телевизията също предостави много клипове с такива певци и танцьори. Децата видяха, че има и друг вид танци освен стандартните, които са си били познати до този момент в България. Малко по малко от София насам започнаха да идват и тези стилове. Харесва им, защото е нещо различно. Не изисква  специална фигура, не изисква да дойдеш научен. Всеки, който има желание, може да се пробва. И естествено, ако му хареса, да се развива, независимо от възраст и килограми.

- Прави впечатление, че повече момичета харесват хип-хопа. Не е ли мъжки танц?

- Аз имам наблюдения, че момичетата като цяло са по-амбицирани да пробват в какъвто и да било спорт, танц или занимание. Явно ние сме по-смели. Момчетата също са много талантливи, но са по-притеснителни, не искат някой да им се смее. Но все повече и повече момчета започват да се отпускат, да се престрашават. Особено в брейк танците, защото там има повече силови изпълнения, салта, атрактивни въртения и т. н. Тях ги влече наистина, но там нещата стават по-трудно, защото се изискват повече тренировки и усилия.

- От кога се занимаваш с танци?

- Аз съм самоука. Още като ученичка в СОУ „Любен Каравелов” започнахме с моите съученички да си правим наши танци по концертите в училище. Не мога да кажа, че е било нещо професионално, ние бяхме 6-7 клас. След като влязох в ПМГ „Иван Вазов” имах един малък период, в който спрях да се занимавам – имах много изпити, повече учение. Но разбрах, че аз не мога без танците. Продължавах да гледам клипове, филми, танцувах в къщи и в резултат на това моето въображение започна да работи. Пробвах в началото с доста професии, но нищо не ми доставяше такова удоволствие. Финансовата част не е всичко. Трябва да намериш подходящото нещо, което хем да те радва, хем с удоволствие да го вършиш. И да е професия, която да те издържа. И се оказа, че това са танците. Моята любов към танците се превърна в професия. Тогава говорихме с организаторите в младежкия център, дадоха ни зала, в която да репетираме. Заформихме една групичка от 10-тина момичета – това беше 2005-2006 година. Първата покана за състезание беше 2007 година.

- Би ли разказала за успехите, които сте постигнали?

- Когато отидохме през 2007 година на състезанието в Перник, не бяхме запознати нито със спортната федерация, нито с правила, с нищо. Решихме обаче, че е крайно време да отидем и да видим за какво става въпрос. Благодаря на Станка Стоянова от младежкия център, която за първи път ни заведе на състезание. Организирахме се 10-тина момичета, направихме един танц за доста отрицателно време. Стана ни традиция да ходим в Перник всяка година. Тогава взехме първо място за демонстрация. Всички момичета бяха доволни от резултата и започнахме да работим по-усилено, в по-голяма зала, увеличиха се децата, последваха и многобройни концерти. През следващата година се явихме на квалификационен турнир, където класирахме участник за световно първенство и спечелихме доста награди за общите танци. На следващата година на квалификационния турнир, който дава квоти за световното, отново се класирахме, взехме и купата на федерацията. На световното в Полша в град Калиш спечелихме пето място в електрик буги - с Николай Дойчев, който участва в  "Байландо", и Петър Коев. Тази година през януари ни поканиха в София и разбрахме, че сме станали отбор на годината. Връчиха ни Гран при. На следващия квалификационен турнир класирахме 38 танцьори за световно първенство. То ще е през декември в Загреб и ни е много трудно. Едновременно с радостта ми, че са се класирали толкова много танцьори, идва и тревогата ми, защото страшно много пари трябват за това пътуване. В процес сме на търсене на спонсори, на подкрепа от фирми, по какъвто и да е било начин. Обръщаме се към хранителни вериги, които могат да ни помогнат с хранителни пакети. Към фирми, които могат да помогнат с гориво. Всяка една помощ ще ни е в полза. В момента не мога да кажа дали ще отидем, зависи от финансите. Благодаря на младежки център, че винаги са зад нас, но техните сили не са толкова големи, че да финансират цялото пътуване. За това, пак казвам, че се обръщаме към спонсори, които могат да помогнат на тези талантливи деца те да не губят желанието, да не се счупи у тях този стремеж към победа, амбицията да развиват своите умения.

- Ти си играещ треньор. Виждам как твоето присъствие на сцената зарежда децата. Важно ли е това, според теб?

- За мен е важно. Смятам, че и за децата, защото те получават моята подкрепа не само от пейките докато ги гледам, но и на сцена. Аз все още имам време до 36 години, когато трябва да спра да се състезавам. Докато мога да танцувам и съм физически способна - ще танцувам. Смятам, че тези деца виждат в мен не само треньор, но и приятел, което е важна част за мене от работата ми. Аз не искам да я превръщам в място, където децата трябва да стоят мирно и да се чувстват притеснени. Напротив, искам да дойдат, да разпуснат, да забравят за всички проблеми и да превърнат всяка своя емоция и чувство в танц.

- Какво дава танцът на децата? Успява ли да замести улицата и вредните неща, които биха научили там?

-  Да. според мен много добре замества тези неща, защото, аз и друг път съм казвала, че всеки един стил в хип-хопа изразява дадено чувство. Смятам, че всяко едно дете, всяко едно момче и момиче може да изкаже своите чувства. И вместо да има вандализъм и боища по улиците, той може да влезе в залата и да покаже своя гняв, своята болка, любов чрез танца. Мисля, че когато децата са ангажирани с това изкуство те не мислят за други странични, вредящи на тях действия. И съм забелязала, че доста от децата, които започват да се занимават с танци, подобряват своето отношение към хората, в училище дори. Става по-различни, по-усмихнати дори и по-лъчезарни.

НДТ