- Ками, последният път, когато се чухме, ти се подготвяше трескаво за бляскава сватба в Тоскана. Какво точно събитие сподели в Италия, защото имаше две много спекулации по тази тема, една от които, че си пяла на сватбата на Красимир Гергов и Деница Атанасова?
- А-а-а, не! И нашата булка се казваше Деница, но не тази на Красимир Гергов. Тази Деница е дъщеря на проф. Вачкова. Сватбата беше в една 700-годишна вила – „Вила Корсини ди Медзо Монте”, с гости от цял свят. Любопитно беше, че преди да пристигна в Тоскана, ми казаха, че младоженецът Лоренцо, който е флорентинец, е леко притеснен – имал предубеждения кой точно ще пристигне от България и каква е тази водеща, която едновременно и ще пее, и ще води. След сватбата дойде при мен и ми каза: „Сигурен съм, че всяка годишнина ще я празнуваме заедно”.

- Промъкна се информация, според която, освен че си пяла на сватба, е имало и тайна такава – твоята?!
- И аз чух за подобно нещо. Знаеш, че има твои колеги, които винаги си врат носовете там, където не е правилно. Това са много, много лични неща. Тайна сватба или не, нека да я оставим засега настрана... (усмихва се).

- Отговорът ти за тайната сватба звучи много двусмислено! Имало ли е такава или не? И още нещо – твърди се, че мъжът до теб е руски олигарх и някои веднага ще заявят: тя искаше да покаже каква идеалистка е, казвайки в едно предаване, че парите не са приоритет тогава, когато си избираш партньор...
- (смее се) Дали е бизнесмен или руски олигарх, или просто човек, който е добре реализиран, мисля си, че не това е причината, поради която двама души могат да изберат да бъдат заедно. Да, аз действително казах тези думи в ефир и стоя зад тях и за изненада на мнозина, не съм им изневерявала никога.

- Фамилията на мъжа до теб – Николаев, все пак звучи по руски?!
- Хубаво е, когато на конкретна история й се придаде звезден вид. Винаги звучи познато, когато, пресъздавайки чужда любовна история, в която единият герой е певица, другият задължително да бъде поне милионер. Най-голямото богатство е да намериш правилния човек. И независимо колко пари има в джоба, с този човек да успее да постигне страшно много. Това, че можеш да намериш човек, който е вече реализиран и намерил своята стабилност – икономическа или финансова, без дори да ти го е показвал, но да ти е спечелил сърцето, това вече е съвсем друга тема. Все пак, когато един мъж ти се представя, той не казва:

„Здравейте, аз съм руски олигарх, приятно ми е”

Той може да печели с друго. А и този човек няма нищо общо с такива неща. Не мога да ти кажа друго по този въпрос, освен, че Камелия Воче е много, много щастлива в момента! (усмихва се)

- Кога сте се запознали с този мъж, къде – какво е началото на тази твоя любовна приказка?
- (смее се) Тук-таме от известно време насам се чува по нещо за тази връзка, но няма нужда да влизаме в подробности. Ще продължа да я пазя така, както до момента успявам.

- А защо, говорейки за тайната сватба, визираш само Италия, не и България? Какво те притеснява тук?
- Нищо, абсолютно. И дори не знам защо толкова се мисли в тази посока – сватба, венчавка. Мисля, че няма по-подходящо място на света – хора се стичат от цял свят в Италия, за да отпразнуват романтичните си моменти именно в тази страна. А иначе – нас и двамата много неща ни свързват с Италия.

- Айде сега нов момент – говорим, че мъжът до теб евентуално е руски олигарх, а сега изведнъж пък бил свързан с Италия??!
- (смее се) Искам да ти кажа, че Мадона ди Кампилио едва ли не е превзета от руски олигарси, така че какво общо има един мъж, който българските медии решиха, че е руски олигарх, с ходенето му до Италия...

Нека оставим загадката...

- Имаш зад гърба си няколко разочарования в личния си живот. Сега, когато си щастлива и си на прага на нови прекрасни взаимоотношения, не изпитваш ли малко страх?
- Аз мисля, че разочарования определено нямам, когато се обърна и погледна зад гърба си. Имам само едно-единствено нещо, което никога не искам да се повтаря. И това е вторият ми брак, който беше една абсолютна драма. Драма, за която не желая да говоря – изписа се достатъчно. Аз доста мъжки посрещнах този житейски проблем. Слава Богу, че децата ми са супер! Посрещнахме тази страшна житейска драма задружно и силни и излязохме добре от нея. Няма място за колебание от моя страна. Аз си спомням сега – ти веднъж ме беше попитала как съм излязла от тази ситуация, при положение че дори и да искам, детето цял живот ще ме свързва по един или по друг начин с този човек и т.н... Знаеш ли, животът е много суров и когато ти се случва нещо, което докосва децата ти, просто няма място за такива свързвания или не. Аз съм доста студен човек в това отношение. Давам всичко от себе си, когато обичам и когато съм щастлива, когато мога да дам и мисля, че заслужаваш. Но когато ти ме настъпиш, ако е малко, аз те отхвърлям и няма начин да се върнеш. А пък ако е толкова много, колкото е в този случай,

ти си погребан!

Няма секунда време, в което да се връщам с мисли или с нещо към тази ситуация. Тя не съществува! Синът ми е само мой, детето си е само мое - колкото и грозно да прозвучи. През цялото време само аз се грижа за него, само аз се занимавам с неговите тежки проблеми на възрастта...

Но това, което мога да ти кажа, е, че на всяка една моя връзка гледам с уважение, с абсолютно добър спомен – както за бащата на моята дъщеря, за когото съм била много малка, когато се омъжих и нямаше място за коментари, въпреки че издържахме толкова години като семейство. Благодарение и на неговите родители, които аз силно обичах – за съжаление ги нямам вече.

- Слушайки те, имам усещането, че ти вече си загърбила всичко неприятно, което някога се е случвало в живота ти. Права ли съм?
- Да, точно така е, абсолютно си права. Гледам да изсмуквам от себе си максималното, което може да се даде и да се направи, за да успееш или за да посрещнеш някой удар на живота, опасност или проблем. Определено за жалост това е един от дефектите на моя характер – че

аз не знам да прощавам!

Една такава история, каквато е моята, не я пожелавам и на враговете си...

- Тази история ли е най-големият кошмар, който ти се е случвал? (визира попълзновенията на втория й съпруг към дъщерята от първия й брак - бел. ред.)
- Определено! По-лошо нещо не ми се е случвало. Това е нещо, което със сигурност ме е скосило, със сигурност е откраднало от живота ми доста, но в същото време си спомням и думите на моите адвокати, които казваха: „Камелия, ако беше мъж, нямаше да издържиш”. Затова аз лично съм доволна, независимо колко съм понесла на раменете си. Чувствам се един доста силен човек – дори и това ме кара понякога да се усещам готова да посрещам всякакви удари. Благодаря на Бога за всичко, което ми е дал! Нещичко ми е отнето, но със сигурност не може без него... Имала съм тежки периоди, в които съм си задавала въпроса „защо”, докато съм държала две копия и съм се бранела с живота, борейки се и с моя син, който беше в сложна възраст и трябваше да бъде предпазен от други неща. Оказва се, че аз съм се справила много добре и съм ставала по-силна в движение.

- Какво се случи с предаването ти „7-мо Авеню”? Помня, че при първата ни среща ти беше един ходещ ентусиазъм, имаше огромна кошница с надежди и очакваше много от новото си амплоа на водеща. Какво стана с всичко това и ще те видим ли отново на екран?
- Честно казано, не съм очаквала никога, че ще водя предаване. Телевизията изигра една изключително важна роля за мен при моето завръщане в България. Зрителят ме хареса, имаше хубав диалог и аз усетих това харесване. И досега много хора ме питат кога ще се върнеш на екран, чакаме те... Не знам защо спряха „7-мо Авеню”, не мога да ти кажа, честна дума, нямам идея какви са мотивите.

- Знам, че много се възхищаваш на Лили Иванова. В наше интервю ми беше споделила, че винаги си мечтала да пееш с нея на една сцена – има ли шанс тази мечта да стане факт, може би дует?
- Това нещо е невъзможно, не знам... (замисля се). Аз й се възхищавам като професионалист, като кариера, като дисциплина, но дует с Лили Иванова... Не би могло. Артистът Лили Иванова е много контрастен от това, което аз правя. Аз мога да стоя и да й се възхищавам с отворена уста – на нейната жизненост и професионални качества, на фантастичния й талант, но другото е несъвместимо, би било смешно.

Струва ми се невъзможно.

- Още се говори и за участието ти в „Черешката на тортата”. Имаше ли трудни моменти, които останаха скрити от камерата?
- В шоуто влязох, без да познавам добре хората. Никой нямаше никакви претенции за нищо, нямаше го усещането, че водиш някаква битка, състезание и беше абсолютно забавление през цялото време. С изключение на финала, който беше тотално ожесточен, с много PR... няма да влизам в тези подробности. Наградата от публиката ме поласка много, не мога да го отрека. И всъщност направата на двете фен-страници от страна на почитателите, които получих като подарък от тях, ме накараха и аз да им подаря нещо – повече от това, което показах в шоуто. Малко познания по кулинарен майсторлък! Затова правя моята книга „В кухнята с Камелия Воче”...


Едно интервю на Анелия ПОПОВА

http://www.blitz.bg