Междувременно Рашидов разкри, че е виждал премиера да прави хубави скици, особено на заседанията на Министерски съвет. “В изкуството не се знае кога ще се отключи геният на човека”, увери министърът и даде за пример творци като Пабло Пикасо и Гоген, развили таланта си на 41 години.

“Труд” успя да се добере до една от скиците на премиера Бойко Борисов. Разбира се, историята тепърва ще се произнесе дали вестникът е станал притежател на шедьовър. Но провокирани от нестандартния сюжет на премиерската скица - кръст, две бурми и болт в проекция, се обърнахме към четирима специалисти, които да задълбаят отвъд “обозримото” и да разкодират “шифъра на Бойко Борисов”. Изричното условие на “Труд” към експертите бе да го направят, без да знаят името на автора на творбата. Така двама психолози и един графолог се навиха да анализират скритото “Аз” на премиера, защрихирано в най-обикновени наглед чаркове. А трите изречения, собственоръчно изписани от Бойко Борисов в горния край на скицата, спомогнаха за плътността на психопортрета.

Художествената стойност на скицата оцени майсторът на четката Иван Яхнаджиев. Той дори доразви произведението на “колегата”, като вкара цвят, “за да я направи по-експресивна”. Иначе за суровия материал Яхнаджиев каза - почти не съм виждал хора, които да рисуват винтове и гайки. Спойката помежду им е символ на сила, на здравина. Освен това авторът владее добре техниката на светлосенките и прави обеми. Успява с черно-бяло да изгради форма, което си е майсторлък. А всички тези остри линии говорят за непоколебим и твърд характер - рисува метал и успява да го пресъздаде върху белия лист. Много ми е интересен кръстът - доста е квадратен и артистичен, с дупка по средата, което честно казано, не мога да си го обясня.

Според графолога Сашо Атанасов скачащите букви и думи спрямо хоризонталната линия на реда говорят за човек, притиснат от противоречиви обстоятелства. Едни от тях възбуждат оптимизъм и положителни емоции, а други - песимизъм и съмнения. Това вероятно поражда напрежение и тревожност в автора, за които говорят смесения наклон на думите и вълнообразните редове. Въздействието на противоречиви и навярно често сменящи се обстоятелства поставят на изпитание способността му да контролира емоциите и чувствата си - белег за което са изтърваните ляво наклонени букви от иначе преобладаващите прави букви, които разкриват стремеж към практичност и сигурност.

Характерно е наличието на ъгловато и остро изписани букви - сигурен белег за безкомпромисност, рационализъм и стремеж към самоутвърждаване.

Прагматизъм и пъргав ум разкрива свързаността на буквите, а различната графика на изписване на една и съща буква, както е например случаят с “Т”, е индикация за натрупана умора и натовареност.

Акцентът чрез повтаряне на думи и детайли разкрива вътрешно несъгласие на автора с неща, които обстоятелствата го притискат да направи.

Мнението на психоложката Ивелина Коцева е, че болтът може да се разглежда като символ на мъжкото начало, двете бурми - на женското. Тръгне ли се по тази “първосигнална” по думите й плоскост, може да се предположи, че авторът не просто е мъж, а мъжкар, подчертано властна натура. Бурмите все пак са две, а болтът, макар и един, стои над тях, аргументира тезата си Коцева. По-задълбоченият й анализ, базиран на трите изречения, обаче сочи, че става дума за човек, който е ангажиран с отношенията ЕС - България, макар да е трудно да се каже точно в коя област.“Трудно ми е да определя дали това са цитати на някой друг, отбелязани от пишещия, или негови собствени опорни точки, но явно и трите са изключително важни, иначе нямаше да бъдат оградени с кръгове неколкократно.Самият факт, че са номерирани с 1, 2, 3, говори за систематичност и подреденост, дори педантичност на пишещия. Иначе, смята Коцева, щяха да бъдат отметнати с тирета, звездички или други знаци.Интересното в случая е, че пишещият търси ред в смисловия хаос, което пряко кореспондира и с рисунките.Те също издават обърканост, търсене на място и позиция. За какво е болтът? Да влезе в отреденото му място и да свърже с бурмата две или повече части.Това, че болтът и бурмата не са нарисувани един в друг, говори за несигурност и неубеденост, но има цел. Тук само мога да се надявам, че човекът не е гледал някой болт на масата и го е рисувал от скука.

И както в текста, така и при скиците има нещо, което не се връзва - кръстът с дупка в средата.За разлика от линиите около написаното,които са дълги, криви, накъсани и съставяни, тук-там вълнообразни, кръстът е нарисуван с къси,прави линии, направени с едно движение. Интересно е също, че скицата е замислена да бъде триизмерна, както другите, което е общото с тях, но все пак е кръст - съвършено различен смисъл със значимост на символ.

“Най-общо казано, това, което виждам е написано и нарисувано от човек, който е подреден и схематичен, но когато се налага, може и да импровизира. Мотивиран и целеустремен, с ясни цели, но неуверен и несигурен къде е той самият и може ли да се впише в средата, в която е”, завършва Коцева.

Мнението над-р Йордан Йорданов, началник на отделение в центъра по психично здраве и превенция във ВМА в София, също е в посока на това, че скицата е рисувана от човек, който се намира в сложен етап от живота си. “Ако приемем, че болтът е “аз”-ът на автора, то той не е никъде, не е вътре, дори е в процес на разминаване с бурмата, т.е. с целта. Скицата говори, че авторът й е човек, който няма особена фантазия, по-скоро е здраво стъпил на земята, прагматик”. http://www.trud.bg