Павел Павлов е едва 12-годишен, но вече е автор на 21 разказа и приказки, а и има много награди за тях. Момчето е от Каварна, шестокласник е в ОУ „Йордан Йовков”. От малък обича да чете книги и научно-популярни списания, споделя за него класният му ръководител Антония Ангелова. "От художествената литература предпочита книги с по-голяма динамика на действието – приключенски и фантастични истории , книги за пътешествия и на историческа тема - разказва тя. Но най-много обича митология.

Любима книга му е „Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол. Според него в нея има и фантазия и приключения и математика. Мечтата му е да напише продължение на „Малкият принц” на Екзюпери". По думите на учителя, Павел има много богато въображение и бърза мисъл. Ангелова допълва, че най-голямата мечта на момчето е да издаде авторска книга.

Първата награда на шестокласника от национален конкурс /II място/, е през февруари 2010 година - от „Ние и промените в природата”, организиран от фондация „ЕкоОбщност” и община Габрово. През същия месец момчето печели и III място в конкурса „Моите детски мечти”, организиран от Националния дворец на децата в София. През юни става носител на Първа награда в конкурса „Земята наш дом”, Силистра.

През 2011 година Павел Павлов има постижения в следните национални конкурси:

Първо място в Национален конкурс по гражданско образование  „Хората – еднакви и различни” - категория  "Разказ", I-ва възрастова група, V-VIII клас. Конкурсът е организиран от МОМН и Национален дворец на децата, София, 16.12.2011 г.

Второ място в първи национален конкурс „Морето-един различен свят” - раздел "Разказ", I-ва  възрастова група, V-VIII клас. Конкурсът е организиран от община Каварна и Младежки воден парламент, 12.11.2011 г.;

Трето място в Национален литературен конкурс „Земята наш дом”, раздел "Разказ", Международен екологичен форум, V-VIII клас. Форумът е организиран от МОМН, Национален дворец на децата, фондация „Еврика” , РИО -Силистра, 3-4.06.2011 г.

Второ място в национален конкурс „Моите детски мечти”, категория "Проза", II възрастова група, V-VIII клас. Конкурсът е организиран от МОМН и Национален дворец на децата, 25.02.2011 г., София;

Поощрителна награда, втора възрастова група, раздел "Проза", XIV национален литературен конкурс „Любовта в нас”, организиран от МОМН, Община Варна, ОДК-Варна, 19.02.1011 г.

===========

МЕЧТИТЕ НА ЕДНО МАГАРЕ 

/II място в националния конкурс „Моите детски мечти”, София/

Всеки си има мечта. Дори и едно магаре. Ще ви разкажа една история за нашия Марко от село, който мечтаеше да полети. Слушайте.

 В малко селце живеело едно магаре. Казвало се Марко. Всеки ден си мечтаело да има криле и да обиколи света. Един ден, както се размечтало, то заспало. Сънувало, че от небето паднало едно нещо и го ударило по главата. Магарето го погледнало и видяло, че това е шишенце с черна течност. Решило да го опита и го изпило. Мигновено се превърнало в лястовица. Лястовицата доволно разперила криле и полетяла високо в небето. Погледнала от високо и възкликнала:

- Колко е красиво!

Решила да обиколи целия свят. Както си летяла, тя се блъснала в едно врабче. Нали е неопитна. Врабчето се съвзело и погледнало лястовицата:

- Имаш да ми връщаш заем. Вчера ти дадох пшенични зрънца и сега трябва да ми ги върнеш!

Лястовицата отвърнала озадачено:

-           Моля! Аз не те познавам!

Врабчето не се предало и продължило:

-           Върни ми веднага заемите, иначе ще кажа на царя да те накаже.

Лястовицата отказала и тогава врабецът отлетял. Докато се чудела какво става, цял рояк птици я наобиколили и я уловили за крилата. Завели я в двореца на птиците. Хвърлили я пред трона на цар Орел. Орелът също погледнал лястовицата и казал:

-           Хей, имаш и на мен да връщаш заем! Вчера ти дадох ечемични зрънца и сега трябва да ми ги върнеш!

Лястовицата отново отговорила, без да разбира какво се случва:

-           Нямам никаква представа за какво говорите!

Орелът се вбесил и заповядал да я пуснат от високо. Птиците я хванали за крилата и я захвърлили. При падането успяла да улови шишенце със зелен цвят. Тя го изпила и се превърнала в жаба, която се озовала в едно блато и бързо заподскачала напред, но с ужас разбрала, че не се движи, а потъва. За късмет едно водно конче я издърпало от тинята. Най-накрая жабокът успял да стъпи  на земята. В този момент видяла, че държи шишенцето със син цвят. Веднага изпила синята течност  и се превърнала в риба. Озовала се в морето. Рибата заплувала, но водното течение я карало да се движи назад. Появило се и морско течение, което я засмукало. Най-накрая рибата успяла да се хване за едно водорасло. За нещастие един рак се показал зад водораслото и го отрязал.

- Така ти се пада, като мамиш на шах!

В последния момент рибата открила една дупка и се скрила. За нещастие се оказало ,че в нея живеело семейство морски червеи. Щом червеите видели рибата, веднага се развикали:

- Хей, още не си ни платила за това, че ти направихме дупката!

Рибата погледнала уплашено. Пак беда. И ето ти късмет. Шишенце с жълта течност. Изпила го и се превърнала в лъв. Огледал се лъвът. Бил в саваната. Гордо разтърсил грива. Вече нищо не можело да му се случи.

- Ех, най-после съм цар! Сега ще си поживея щастливо!

От една пещера се появила красива лъвица.

Лъвицата изревала силно:

- Ах ти, измамнико, познах те и сега ще те накажа! Ти ми отмъкна плячката вчера!

Лъвът се опитал да побегне, но се подхлъзнал и паднал в плаващи пясъци. Започнал да потъва. За щастие в същия миг от небето паднало едно шишенце със сив цвят.

 - Това е най-хубавият цвят! – щастливо си промърморил лъвът.

Погълнал сивата течност и се превърнал отново в магаре.

Събудил се Марко, целият треперещ и облян в пот.

-  Не им е лесно на животните – казал си той. По-добре да си остана магаре, защото така поне знам какво ме очаква. Мечтите са си мечти, но всеки трябва да си знае мястото. Аз мога да обиколя света и като магаре.

 Марко разбрал, че ако иска мечтите му да се сбъднат, трябва да си мечтае за постижими неща. Само тогава ще бъде истински щастлив. И тръгнал на пътешествие. Обиколил много места по света. Но нищо лошо не му се случило, защото бил себе си.

 Мечтайте, приятели! Но помнете, че мечтите са най- прекрасни, когато се сбъднат.