Стъпки тихо крачат, накъдето вятърът ги води. И защо натам – не знае никой. Детските стъпалца  крачат след нечии други стъпки, защото се страхуват да не се изгубят сами. Много скоро им омръзва, защото обичат да бъдат самостоятелни. И пак следват вятъра.

Над тях – небе, обляно от весело слънце. Под тях, дълга и гъста, се криви пътечката от кестени и ги гледа боязливо. Облачета се смеят и любопитно ги оглеждат.

Събудилият се от врявата възрастен човек не знае на кого подвиква да бъде по-тих.

Румена Петкова - 3 клас, литературен клуб "Петя Дубарова"