Стъпките вървят към бабиния дом. Те се движат по края на бордюра, сякаш искат да паднат, цопкат в локвичките, нищо че не трябва, и ритат камъчетата, нищо че ще си олющят обувките. Влизат във входа на блока и оставят кални дири след себе си.

Стъпките стигат до вратата на бабиния апартамент и звънят на звънеца десет пъти, защото ако възрастната жена, при която отиват, е задрямала, докато чете книга, няма да й е достатъчно копчето на звънеца да се натисне веднъж, за да се събуди.

След секунди вратата се отваря и се чува едно силно, но не досадно скърцане. Стъпките виждат баба, която се усмихва и се връща обратно в стаята.Те събуват калните си  обувки и босите крачета шляпат по плочите в коридора. След това си обуват чехли, които са им прекалено големи, защото баба няма точния номер на стъпките. Но защо ли отиват при възрастната жена? Може би заради топлото в стаята на баба или за билковото чайче в грациозна чашка, а защо не -  за вълнените и току-що изплетени за малкото момиченце боцкащи чорапки, може и за вкусната бяла кашичка с месце, или може би просто искат да видят баба.

Мисля, че стъпките отиват при нея, заради всички тези неща, но най-вече, защото много обичат баба!

Рени Хинева - 3 клас, литературен клуб "Петя Дубарова"