Ако разполагаме със съвременен широкообемен живарник, може би ще му се намери място, но пък ще сме принудени да търпим буйствата му, което ще нарушава околното спокойствие. Редно е, ако имаме късмета да се сдобием с едра риба, да я вържем на отделно въже и така да удължим живота й до края на риболова, когато ще я отнесем у дома или ще й върнем свободата. За целта е нужно предварително да сме се снабдили с подходящо здраво въже (например капроново) с нужната дължина от поне 3-4 метра. Как се връзва едра риба на въже? Пъхаме единия край в устата й, после го изтегляме през единия хрилен отвор и го връщаме през другия (въжето задължително минава от горната страна на тялото), докато излезе пак през устата. На края връзваме здрава клечка, чиято дължина да е малко по-голяма от диаметъра на отвора на устата. Това е с цел да не се допуска изнизване по обратния път. На другия край на въжето връзваме подходящ клуп и го надяваме на здраво забито колче на брега. Дължината на въжето трябва да позволява на рибата да влезе в по-дълбока вода. Прекалено късото въже ще я държи принудително в плитчината, където гръбната й перка ще стърчи над повърхността или се налага да полягва на едната си страна. Така рибата няма да издържи дълго. На въже успешно може да се държат шаран, сом, бял амур, бяла риба. При осигурени подходящи условия ще живеят без проблеми няколко дни. Единствено за щуката не се препоръчва такова съхранение. Може би се досещате защо. Защото острите й зъби и убийствената захапка са в състояние да се справят и с наглед невъзможно препятствие. Не си струва риска да се простим с такъв трофей по толкова нелеп начин.

На едно въже може да се нанижат и по няколко риби от среден клас – примерно до 2-3 кг. НДТ/ nasluka.eu