Председателството на Районната лекарска колегия е предизвикателство, защото неуредици в здравеопазването има достатъчно много. Председателят на Управителния съвет на Районната лекарска колегия в Добрич д-р Галя Василева пред НДТ

- Д-р Василева, ако обичате - да се представите за читателите на По-добрия вестник - в. "Нова добруджанска трибуна".

- Завършила съм Медицинския институт във Варна, имам специалност вътрешни болести от 15 години, а от пет съм специалист обща медицина. В началото започнах да работя в Генерал Тошево като участъков лекар, след това като участъков лекар и в Добрич, където ме завари реформата. От 2000-та година съм общопрактикуващ лекар, управител съм на групова практика "Хипократ" в ДКЦ II.

- През септември м. г. Вие бяхте избрана за председател на Районната лекарска колегия в Добрич. Как приемате този пост, предизвикателство ли е за Вас, отговорностите големи ли са?

- Аз съм в структурата на Лекарския съюз от 10 години, бях в Управителния съвет, заместник председател. Предизвикателството е голямо. Доста време ми трябваше да се реша на тази крачка, защото бившият председател д-р Демиров ми беше дал срок. Решението беше на целия УС, че аз мога да заема тази длъжност. Предизвикателство - да, защото на всички е ясно, че неуредици в здравеопазването има достатъчно много. И съответно като структура Лекарският съюз трябва да има своето място. Има приемственост между стария и новия председател на колегията, и как няма да няма - ние с д-р Демиров сме работили заедно 10 години. И аз му благодаря, че и сега продължава да ми дава напътствия и да ми помага. Организацията е в добро състояние. Лошото е, че по една или друга причина намаляваме като лекари. Има колеги, които заминават от България, разбира се, ние трябва да им пожелаем всичко добро. Те така са решили, всеки има своя път в живота. Мен много ме радва, че тази година осем или десет колеги, млади, новозавършили започнаха да работят в отделенията на болницата. Харесва ми и инициативата да се направи кардио-хирургичен сектор. Там ще работят специалисти от София, от които има какво да научим. Единственото което е, че инерцията за 10 години пое колегите, всеки тръгна по своя път и вече една обща работа трудно се върши. Но това е в следствие на цялата тази реформа.

- Поставили ли сте си конкретни задачи, оглавявайки Районната лекарска колегия? Какви са приоритетите Ви?

- Определено - да. Наистина е трудно едни интелигентни хора да водиш на някъде и да им създадеш една обща цел, с която всички те да са съгласни. Всъщност, една част от задачите вече започнахме да изпълняваме. Нямахме сайт, т. е. да имаме обратна връзка. Ние сме един голям регион, с отдалечени населени места, малки селища с общопрактикуващи лекари, които няма как да научат новостите или всеки път да пътуват до Добрич. И мисля, че това беше едно добро начало. Сега ни предстои Отчетно-изборен събор на цялата организация. От Районната лекарска колегия ще имаме шестима делегати.

- Очакват ли се на събора някакви сериозни дебати? През последните няколко години като че ли нещата вървят по-добре по отношение на подписването на Национален рамков договор, за разлика от преди, когато с години се работеше без да бъде приет нов такъв. Приемат ли вече управляващите Българския лекарски съюз като сериозен, пълноправен партньор?

- Определено на събора ще има дебати, защото ще има много кандидати да заемат мястото на председател на Лекарския съюз. Като една българска черта ще се започне - това не е свършено, онова не е свършено. Да, но на мен ми се иска да се каже това, което е свършено. Това наистина е една много трудна работа. Сега определено много по-лесно се работи със Здравната каса. Нели Нешева, каквото и да казват, бе много отворена към лекарската практика. Не да стои на бюро и да командва. Ние сме започнали преговори по рамков договор още през лятото. И нейните сътрудници са отворени и приемат всички нови неща, т. е. премисля се от двете страни кое ще е най-добро. Лекарският съюз се възприема като партньор.

- Засегнахте проблема с изтичането на кадри. Какво, според Вас, трябва да се направи, за да останат лекарите в България, каква трябва да е политиката на държавата в тази посока?

- Това не ми харесва - че вкарахме думата политика. Но за съжаление е така - това трябва да е държавна политика. Това, което е наш приоритет - следдипломното обучение, мисля, че се направиха много неща. По-скоро това, което не зависи от нас - придобиването на специалност. Специализацията до преди година беше един огромен и къртовски труд. Защото ако си държавна поръчки започваш работа като ординатор. Но този ординатор нямаше заплата, нямаше социални осигуровки, нямаше здравни осигуровки. Просто един робски труд. Преди година се направи организация и специализиращите имат право на заплата, на социални и здравни осигуровки, които работодателят заплаща и някакъв стаж, което също е много важно. Е, има още какво да се желае. Единственият проблем е, че независимо, че има текучество на кадри, тази хора нямат сигурността, а може би и не желаят. Т. е. след четири години те ще бъдат вече специалисти, от там насетне какво ще се случи? Такава една приемственост трябва да има. Учиш, пратило те е това заведение, съответно ти имаш желание да продължиш да работиш в това заведение. И това е хубаво. Едно време това беше приоритет на РЦЗ, РЗИ сега. Т. е. тя казва - Добричка област има нужда от тези специалисти. Съответно да си ги прати, да ги обучи и да ги върне. Но трябва да има съответното заплащане. Докато сега младите хора вземат специалности и тръгват нанякъде.

- Преди малко повече от 10 години у нас бе въведен общопрактикуващият лекар. Успя ли да се утвърди семейният лекар като такъв? Както ние знаем в другите държави - той е лекар на дядото, на бащата, на детето. Правилна ли беше тази реформа, според Вас?

- Определено да. Защото това беше в помощ и на колегите. Беше в помощ и на хората, защото така те си знаят към кого да се обърнат. Знаят от кого да търсят помощ за всяко нещо, било то и по телефона. Аз съм за семейните лекари и независимо от това, което се пише навсякъде, те си вършат своята работа. Само че трябва да им се даде и възможност да си вършат своята работа. Ако всеки си върши работата както трябва, това, което получаваме от там нататък е напълно достатъчно. Обаче няма авторитет българският лекар. Не знам от къде произтича това. Може би защото достатъчно се писа за лекарските грешки. Това е една много голяма тема. А такъв термин лекарска грешка не съществува. Българинът винаги е бил недоверчив към каквото и да е било. Но така или иначе нещата се утвърждават. Кое ми прави впечатление? Примерно, аз имам някакви познания за заболяването на пациента, но искам да чуя и специалиста какво ще каже. Връщайки се от специалиста, той казва: "На мен ми изписаха това. Ти съгласна ли си с това лечение?". Това означава, че той вече за 10 години има вяра в мен. Аз най-добре го познавам - и тъщата, снаха, всички в къщи.

- Може би да завършим разговора ни с един призив хората да вярват повече в своите лекари?

- Определено. И има защо. Защото българският лекар е образован, чете, умее да работи. Когато отидат на запад нашите колеги са много добре оценени. Защото там просто виждат уменията им. Там работят с много техника. Ние тук работим с по-малко техника, за сметка на това сме достатъчно образовани и четем много, за да стигнем до същата диагноза. Българският лекар е образован, българският лекар трябва да се щади, защото в един момент наистина ще останем без лекари.

Мариела БОНЧЕВА