Игри с листа

Смята се, че картите са се появили за първи път през IX век в Китай, от където по света е тръгнала и хартията. Най-ранното писмено доказателство е от 868 г., когато дъщерята на император Уизонг от династията Тан играла на “игра с листа” с членове на фамилията на съпруга си. Друг древен автор отбелязва, че в новогодишната нощ срещу 969 г. император Му-Цунк играел “домино карти” със съпругата си пред цялата кралска свита. Негово Величество благоволи да даде победата на височайшата си съпруга, деликатно обяснява за загубата на владетеля източникът.

Картите за игра в Китай се рисували ръчно, затова достъп до новото забавление имали богатите хора. По онова време много търсени и високоплатени били т.нар. художници на карти. В началото рисунките върху листата за игра били пълни с подробности и детайли. Постепенно изображенията започнали да стават по-схематични и опростени. Човешките фигури се появили едва през Средновековието.

И все пак картите останали скъпи и се ползвали от малко хора. За да може и простолюдието да се забавлява с тестетата, започнали да се появяват и груби копия. Успоредно с това игрите ставали все по-разнообразни.

И на стария континент

Предполага се, че в Европа картите са пренесени от рицарите или от индийски търговци. Писмени доказателства свидетелстват, че в края на XIV век малките хартийки вече били познати из целия континент.Тестета са се раздавали през 1371 г. в Испания, през 1377 г. в Швейцария, както и на други места, включително във Франция и Италия. През 1392-1393 г. в отчетите си за харчовете на френския крал Шарл VI ковчежникът на фамилията отбелязва разписки за “изрисуването на три набора карти”.

По онова време картите се ползвали най-вече от комарджии, които се вихрели в различни хазартни игри. Зарибявката ставала все по-силна, така че на места дори се наложило да издават закони срещу тяхната употреба, особено в работни дни.

В края на XV век английският крал Едуард IV издал заповед, според която, считано от следващия ден на Архангеловден (29 септември 1464 г.), е забранен вносът в Англия и Уелс на различни изделия като ножици, ками, бръсначи и карти. Освен това той забранил и игрите с тестетата. Удоволствието било разрешено само за няколко дни по Коледа.

През 1377 г. в трактат на доминиканския монах Йоан е направен подробен опис на тесте карти. Според разказа в купа за игра имало крале, всеки от които седял “по царски” върху престол. В ръцете на четиримата владетели имало знаци, които означавали добро и лошо. В колодата имало общо 52 карти, разделени в 4 цвята по 13 броя. Първите 10 били номерирани от 1 до 10, а заедно с тях имало поп и два маршала. Брат Йоан обаче е забравил да опише подробно костюмите на владетелите.

Любопитни детайли от пристрастяванията към картите сред властта дава официалният биограф на Филипо Мария Висконти, трети херцог на Милано, в средата на XV век. Той разказва, че херцогът се радва на една игра, която използва рисувани фигури. Той платил 1500 жълтици, за да се сдобие с пакет карти, украсени с животни и птици.

През XV век най-слабата рисувана карта за кратко се наричала “Джак”, термин, заимстван от английска игра. Постепенно обаче това име отпаднало, защото се смятало, че използването му е вулгарно.

В края на XVII век за кратко картите за игра дори били първата “валута” на Канада. Тогава френският губернатор Жак дьо Мьолес започнал да плаща с листчетата част от военните дългове на страната.

Мечове и жълъди

До ХV век различните художници рисували различни неща върху гърба на картите. По това време обаче поне основните цветове станали два - черен и червен. Фигурите обаче оставали различни в зависимост от школата на авторите. Германци и швейцарци изографисвали на листата за игра мечове, жълъди и цветя, докато на испанските карти били изобразени най-вече спатии, купи и монети.

Фигурите, които са ни познати и до днес, са дело на французите. През 1827 г., пак във Франция, се появяват и първите карти с еднакви, но обърнати фигури.

Жокерът

Специалната карта жокер е добавена към тестето някъде около 1860 г. Американците поставят и малките стилизирани изображения в горния ляв и долния десен ъгъл на всяка карта. В Европа картата, изобразяваща шут, се появява през 80-те години на ХIХ век заедно с разпространението на покера.

Първият закон, който регламентира играта на карти като хазарт и съответно я облага с данък, е от 1920 година в САЩ.

СОНЯ ТОДОРОВА

http://www.trud.bg