Благодатния огън ще посрещнат в събота около 21 часа на летище Варна кметът на Добрич Детелина Николова, архиерейският наместник отец Иван Дойчев и отец Стоян Иванов. Тайнството от Божи гроб ще бъде донесено от църковно-държавна делегация с правителствения самолет, който ще кацне последователно в София, Пловдив и Варна, съобщават от кметството. Веднага след това светият огън ще отпътува за храмовете в Добрич.
Божественият пламък ще бъде внесен в църквите „Свети Георги”, „Света Троица” и „Св. Климент Охридски” от кмета Детелина Николова и добричките духовници.
На Велика събота тайнството донася на Божи гроб Благодатния огън - най-голямото чудо в света след Възкресението Христово. Според поверията, едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Смята се, че огънят има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. От Ерусалим той тръгва към православните християни по цял свят. НДТ
Благодатният огън
Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.
И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:
В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.
Найранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.
А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:
"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все посветла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".
През 17-ти век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.
Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден найнапред на православните християни.
...Еврейската полиция не закъсня с появата си и около един часа след полунощ цялото пространство около Кувуклията беше освободено по много груб начин за утринната католическа меса. Стотици хора бяха изблъскани в преддверието и страничните коридори на храма.
Слава на Бога, успяхме да останем в близост и буквално на един крак очаквахме с нетърпение края на католическата служба, а след нея и православната Утреня и литийно шествие. Бавно се проближавахме към дългоочаквания час и след едно прегрупиране успяхме да застанем недалеч от страничния вход на Гроба Господен. Към 1.30 след обяд всички кандила и електрически свещи бяха загасени в очакване на небесната светлина. Временно изпълняващият длъжността наместник на патриарха водеше литийното шествие и ето, че към 2 часа след влизането му в Кувуклията в огромната църква насъпи тишина. Митрополит Корнилий се молеше на Господа за милостта да получим и тази година живоносния Благодатен огън. Напрежението растеше, хилядите хора шептяха "Кирие, елейсон!" (Господи, помилуй!) и чакаха Божията милост.
Аз гледах към кандилата пред Гроба Господен и ето – изведнъж пред очите ми, една от тях се запали сама; последва пронизителен вик. В този момент в храма стана много светло и шумно, и само за няколко секунди храмът "Възкресение" представляваше море от запалени свещи и радостни хора, опиянени от Божията благодат. Благодатният огън беше дошъл.