След системен тормоз Иванова склонила да си подаде молба за напускане, като впоследствие подала и жалба в Комисията за защита от дискриминация и прокуратурата. А нещата, които разкрива в нея, са повече от шокиращи!

---

- Антоанета, разкажи какво се случи с последната ти работа?
- Постъпих в търговската верига в края на декември 2010 година и работих там в продължение на 9 месеца – до края на септември 2011-а. Отначало нещата си вървяха добре, но всичко се промени по необясними за мен причини през септември. Първо се започна с обиди от страна на помощник-управителката, чието име искам за момента да спестя. Постоянно ми отправяше нападки – че не виждам, да си сменя очилата, че куцам... От този род. Ужасно унизително и неприятно е да чуваш постоянно: „Ти си кьорава, не виждаш, смени си очилата”.

- Защо е имало подобно отношение към теб?
- Това грубо отношение, всички обиди и целият натиск, са били с цел да ме принудят да подам молба за напускане. Притискаха ме сама да си отида, тъй като нямат реална причина да ме уволнят. А аз винаги гледах да стоя настрана от всякакви конфликти и конфронтации.

- Като например?
- Ами всички заяждания. Това, че сутрин ми се казваше: „Кьорава си, смени си очилата. Вчера си изтървала етикет за смяна...”

А аз предния ден изобщо не съм била на работа!

И това унижение се прави пред всички в търговската верига! Как могат да твърдят, че съм изпуснала да направя нещо, като съм почивала въпросния ден?! Но всичко това е било с цел провокация - за да могат да ме изнервят до такава степен, че да напусна. Защото един ден търпиш, втори търпиш, на третия - вече не издържаш и си казваш: ами пускам си молбата и си търся друга работа.

Отначало отдавах негативното отношение на това, че самата работа е напрегната. За това гледах да се справям със ситуацията без много шум и да туширам напрежението. Така беше до 13 септември, когато ме повика управителя и каза: „Трябва да си подадеш молбата, защото според колегите ти не се справяш с работата”. И аз казах: „Добре де, защо ме оставихте на постоянен трудов договор, щом не съм се справяла?!

Можехте още в първите 6 месеца да прекратите трудовите ми правоотношения”. Освен това му обясних, че никога не съм имала писмени предупреждения за извършени от мен нарушения. И той ми каза: „Ами щом не искаш да си подпишеш молбата за напускане - отиваш във фризера! Отсега до края на работния ден ще работиш там!” Приех го така, че трябва да се свърши някаква работа и няма кой да отиде, освен мен. Да, но има правила на работа, според които през два часа трябва да се сменяме, защото там е минус 22 градуса. Човек не може да стои дълго във фризера, въпреки че имаме екипировки - якета и ръкавици, защото просто измръзва. Да, обаче аз отидох и –

час, два, три... никой не идва да ме смени

или да ми каже да изляза. На няколко пъти ми се наложи да изляза да хвърлям кашони и охраната все ми казваше: „Защо излизаш? Ти трябва да си във фризера цял ден!” И в един момент, не си спомням след колко време точно, видях, че на вратата на фризера има човек - едната помощник-управителка. Само ме погледна и затвори вратата.

- И кога излезе ти от фризера?
- Ами разрешиха ми да изляза чак в 20 часа, когато трябваше да се отчитам на касата. А бях влязла във фризера в 14 часа!

- Е, толкова часове, защо сама не излезе навън?
- Нямаше как! Дръжка има само отвън. След като се оплаках за случилото се, сложиха да има и вътре, но дотогава нямаше. А като си вътре – и да викаш, няма кой да те чуе, защото останалите служители работят в другите зони. Не можеш и по телефона да се обадиш, защото няма обхват...

- И какво прави 6 часа на -22 градуса?!
- Ами повече от 6 часа са, защото, след като се отчетох на касата, ми казаха отново да отивам във фризера, където стоях до 22:30 часа. Там е едно голямо помещение, където има много замразени стоки - риба, месо, зеленчуци... Пренареждах ги и ги описвах. Какво друго да правя – трябваше все нещо да върша, защото на едно място на такъв студ не се стои! До тоалетната не можех да отида! Бях като животно в клетка. После ми казаха, че ще ме заключат до сутринта и, ако искат, винаги ще намерят за какво да ме уволнят дисциплинарно.

- След като се отчете на касата и пак ти казаха да се връщаш във фризера, ти не се ли възпротиви?!
- Ами те с държаха много грубо и предизвикателно с мен и ми наредиха, че ще стоя във фризера, докато те ми кажат. Обясниха ми, че за тях постоянния трудов договор нищо не значи. Заявиха ми, че могат да ме махнат по всяко едно време и аз не мога нищо да направя. Влязох отново във фризера, защото се страхувах, че ако се противопоставя, ще го счетат за неподчинение и могат да ме махнат дисциплинарно.

- Никой от колегите ти ли не реагира на случващото се?
- Заеха страната на управителите, защото треперят за работата си. Никой не ме защити, защото знаят, че ще ги изгонят. Такъв страх цари там, че просто...

Турското робство е било цвете пред тяхното отношение

То, хората ги е страх да дишат. Защото работа няма, всеки знае, че махнат ли го оттам - трудно ще си намери работа...

- Как се развиха след това нещата?
- На другия ден се чудех какво да правя. Започнах да си мисля, че като нищо могат да ме затворят за постоянно във фризера или пък даже да ме набият. Дадох си ясна сметка, че всъщност затварянето във фризера е било заплаха. Помислих си, че няма смисъл отново да се подлагам на това унижение и ща не ща – ще си подам молбата за напускане. Извикаха ме помощник-управителката и управителя в офиса и ми казаха, че няма да мръдна оттам, докато не си напиша молбата.

Страхът от повторна гавра с мен ме принуди...

А и самите колеги вече започнаха да ме увещават да си подам молбата, защото веднъж като ме били нарочили, нямало да ме оставят на мира.

- И все пак, не може да няма някаква причина да искат да те махнат!?
- Впоследствие разбрах, че има. Управителят ми обясни, че трябва да напусна, защото имали друг човек, който вече чакал да започне на моето място. Човекът е започнал веднага след мен, но без проведен конкурс. А аз като започвах, се явих на конкурс от две нива. Чух от няколко места, че въпросният човек е дал подкуп на управителите, за да почне работа. И взех да си правя изводите. Знам, че една чистачка също са я махнали по тази схема. Уж не се справяла с работата и я изгониха. Взеха една жена, която е човек на помощник-управителката. И се оказа накрая, че тя даже сама си каза, че е дала еди си какво...

- Пари?
- Да.

- На кого?
- Ами сигурно на някой от шефовете. Не знам... Това е практика там явно...

- Имаше ли някакъв личен конфликт с някой от шефовете си?
- Не, не. Може би съм си навлякла злобата на помощник-управителката, защото, ако ми е правела намек да дам някой рушвет, не съм се усетила и не съм й дала. Има един такъв момент, че май-май другите й дават пари и тя ги държи под закрила... От мен искаше боб и други работи от село. Аз съм й давала, но не с цел да си извоювам някаква позиция. Явно другите са й давали, но тези неща не се говорят там. И като е видяла, че аз не й давам, си е намерила някой, който да го прави. Но всъщност съм на мнение, че може би не това е била същинската причина, ами подкупите и търговията с работни места.

Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ
http://www.blitz.bg