"История славянобългарска" - книгата, която поставя началото на националното ни Възраждане, е завършена през 1762. По това време - почти 370 г. след падането на България под османска власт, славното минало на народа и държавата ни е почти забравено. Паисий Хилендарски се обръща към българите с думите: "Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.

Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала.

Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество... Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"

Известни са около 70 преписа на Паисиевата история, от които до нас са достигнали около 45.

Сред преписвачите са хора от ранга на Петко Славейков и Христаки Павлович. Първият препис е на Софроний Врачански - той датира от 1765 г., обяснява Александър Мошев от Националния литературен музей пред БНР.

Като признание пред делото на Паисий и днес ученици от различни краища на България преписват книгата.

За живота на Паисий данните са оскъдни. Спор има дори за родното му място. През ХІХ и ХХ в. са изградени различни хипотези: Банско, село Доспей, Самоковско или село Кралев дол, Пернишко.

Според акад. Петър Динеков най-правдоподобна е хипотезата, според която отец Паисий е роден в Банско през 1722 г. Смята се, че е починал през 1773 г. в село Амбелино, което днес част от Асеновград.

Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1962 г. В съзнанието на всички българи Паисий е увековечен и от одата на Иван Вазов, част от "Епопея на забравените". Тя завършва така:

...Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпуснаи
против канонът и черковний звън -
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец - за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.

http://www.vesti.bg