Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг".
В този ден "свети Еньо започвал да си кърпи кожухчето", а
слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло по-дълго на небето, къпело се с
жива вода и така осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Днес
православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител
Господен.
Оттогава,
според поверието, дните започвали да стават по-къси, а нощите - да нарастват.
На този ден мъже и жени се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели
дали ще са здрави през годината.
Според
древната традиция за Еньовден се берат билки, защото според митовете точно в
нощта срещу празника те имат най-голяма сила. Според поверието на този ден
звездите слизали от небето, баели на лечебните треви и те ставали по-лековити.
От билките се свивали еньовски китки, с които се кичат млади и стари. Традиция
е пък под венец от еньови билки да се провират моми, ергени, деца и болнави, за
да са здрави.
Някога
се вярвало, че на Еньовден бродели магьосници по нивите, за да оберат
плодородието. Познавали ги по това, че били млади, красиви жени, които ходели
голи или облечени в дълги бели ризи, яхнали кросно от стан.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Сред народните поверия и това, че слънцето на този ден се къпе и затова водата става лековита. Препоръчва се всеки да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Отколе е и поверието, че на Еньовден тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за "болестта без име". На този ден от билките се правят китки и венец, под който всеки трябва да мине за здраве, а китките се окичват вкъщи за здраве. Според народното поверие от Еньовден денят започва да намалява, а годината клони към зима. НДТ