В земеделската кооперация „Възраждане” в село Паскалево вече сериозно обмислят вероятността от ликвидиране на кравефермата. Това обаче би оставило без препитание девет семейства, споделя председателят й Живко Желев

-      Г-н Желев, земеделската кооперация „Възраждане” в село Паскалево е една от малкото, които продължават да се занимават освен с растениевъдство, и с животновъдство. Отглеждате крави за млекопроизводство от черно-шарената порода говеда. Каква е ситуацията с животновъдната ферма на кооперацията?

-      Фермата е създадена преди аз да се родя – през 1950 г. Може би, всеки втори човек от селото е работил там, прекарал е част от трудовия си живот. Сега сме докарани до бедствено състояние. Самата ферма, технологията и всичко необходимо за отглеждането на животните не са променени, макар и с различни нюанси. Проблемът е в реализацията на продукцията.

-      Откога съществува този проблем?

-      Стана критично изразен от месец май.

-      Всъщност обявяването в несъстоятелност на бившия млекозавод „Сердика” ли постави началото на проблемите?

-      Това всъщност беше началото. По стар български обичай, дошли са някакви, купиха цесията, станаха основни кредитори и ни взеха парите.

-      Какъв е размерът на задълженията на млекопреработвателното предприятие към кооперацията?

-      Възлизат на 38 хиляди лева. За нас това са много пари. Има назначен синдик от София. Водихме съдебни дела, но в крайна сметка назначеният синдик ни каза, че трябва да пием „една студена вода”.

-      Млякото, което не ви е изплатено, всъщност е продукцията ви за какъв период от време?

-      Това е млякото за два месеца.

-      Колко крави има животновъдната ферма на кооперацията?

-      187 глави добитък. От тях има малки теленца, подрастващи телета, кравите за мляко са 90, от които доим 60, имаме 23 подрастващи юници.

-      Обмисляте ли при тази ситуация да ликвидирате фермата?

-      Имам остра полемика с член-кооператорите, които не са привърженици на идеята да запазим фермата, тъй като са водени от счетоводната загуба, които тя носи. Тя е в размер на 140-150 хиляди лева на година. Това е голям пасив за кооперацията. Компенсираме с печалбата от растениевъдството.

-      Защо все пак запазвате фермата?

-      Освен сантиментът, който ни кара да продължаваме да поддържаме животновъдната ферма, имаме предвид и това, че там са девет работни места, които издържат девет семейства, което за село като Паскалево никак не е малко. Освен това секторът говедовъдство, за разлика от други животновъдни сектори, не е толкова елементарен. Веднъж ликвидирано говедовъдството, много трудно може да се възстанови. За да даде това животно мляко, трябва да го чакаш три години. Ако млякото не се реализира на деня, то трябва да се изхвърли. Имаше моменти на емоция, когато съм мислил да поканя член-кооператори, за да раздавам мляко без пари.  И без това млекопреработвателите получават млякото ни без пари. Поставили са ни на колене, защото нямаме алтернатива.

-      На какви цени в момента се изкупува млякото?

-      Фактурираме млякото на 60 стотинки, но не знаем кой въобще ще ги плати.

-      На същия млекопреработвател ли предавате млякото си? Няма ли възможност да предавате продукцията си на друг?

-      Да, на същия. Няма възможност да се договорим с друг преработвател,никой не иска мляко. На мен ситуацията ми звучи като картелно споразумение.

-      Според ваши колеги от говедовъдния сектор, наистина в млекопреработвателния бранш има картелно споразумение и много производители на мляко имат несъбрани вземания…

-      Такива сме и ние. Имаме някакви частични плащания, които обаче не ни удовлетворяват. Ние произвеждаме 1200 литра на ден. Във фермата за месец трябва да инвестираме 25-30 хиляди лева. Ние трябва да осигурим тези пари, за да гледаме животните и да произвеждаме мляко. Така ние се явяваме банка за млекопреработвателите. А, млякото, което ние произвеждаме, е прекрасно. И то не случайно е такова, тъй като ние храним животните с наш фураж и храним кравите си много качествено.

-      Оказва се, че загубите от животновъдството в кооперацията, се компенсират от печалбата от растениевъдството. Това вгорчава ли радостта от началото на жътвата и очакваните добри резултати?

-      Аз не съм максималист. Считам, че освен парите, има и по-важни неща като сантимента от традициите в животновъдството, работните места. Моята идея е, че трябва да съумеем така да работим, такъв резултат да получим, че счетоводният резултат да е около нулата с минимум печалба, но да използваме ефекта на оборския тор, за да подхраним посевите и да получаваме по-големи добиви. Имаме подписан договор с  държавата по т.нар. нитратна директива, но не смеем да го изпълняваме, защото няма перспектива животновъдният сектор.

-      Какво е бъдещето на фермата, ако все пак ситуацията не се промени?

-      За съжаление, алтернативата за нашите крави е кланицата, а за работниците ни - борсата. Алтернативата за нашето хубаво мляко е т.нар. унгарско мляко, мляко от Украйна, сухи млека и т.н.