Мощна лечебна сила, акумулирана от хилядолетия, притежава огромен скален къс от времето на траките. Известен е като Марков камък и се намира се до странджанското село Долно Ябълково. В лековитата му енергия са убедени бездетни жени, които проправят път към мястото в планинските усои на 3 км от селцето, за да заченат.

„Идват с коли от Бургас, от Хасково, от къде ли не, последно упътих хора от Пловдив, които искаха да стигнат до светилището“, казва кметският наместник на Долно Ябълково Боян Боев.

Селото с 15-ина жители се намира на 50 км от Бургас в югозападна посока. От границата с Турция го делят 7 км.

До самото място се стига трудно, защото информационни табели няма. Минава се площадчето, после мостът, вдясно от църквата, следват няколко километра черен път. Няма как обаче да сбъркате огромния камък, който ще се изпречи пред очите ви. Висок е 8 метра, диаметърът му е 9 метра. Монолитът е закрепен върху други две скали, образувайки процеп.

Жените, които така отчаяно искат да станат майки, вярват, че чудото ще стане, ако безмълвно откъртят от скалата зрънца, които после разтворят в мълчана вода и пият на пълна луна. Частичките трябва да се вземат от така наречените „мечи лапи“ под основния каменен блок.

Натрупаната лечебна енергия и вярата пращат в Странджа всякакви болни, жадни за изцеление.

Ако по прохода под скалата се мине 3 пъти по часовниковата стрелка, изчезват болежки като лумбаго, ишиас и дископатия, вярват местните.

„Мегалитният комплекс край Долно Ябълково всъщност е тракийско светилище от ранножелязната епоха – XII век преди Христа. Мястото не е проучвано, но откритите материали показват, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Богинята майка. То и сега се използва за съвременни култови практики“, разяснява шефката на Историческия музей в Средец Красимира Костова.

Доскоро странджанските селца наоколо се изнасяли на Марков камък на летния Атанасовден, който се отбелязва на 2 май. Отделно се правел курбан, съчетан с молитва за дъжд на 15 август – Голяма Богородица. „От няколко години е спрян, то в селото не останаха хора“, признава кметският наместник. По-възрастните жени обаче помнят как още на връщане по пътя така чаканият дъжд се изсипвал от небето.

Легендите свързват Марков камък или още Големия камък с името на Крали Марко.

Местните разказват, че край могилата бил чифликът на момъка и двамата му братя. Като се споминал бащата, оставил на по-големите синове нивите, добитъка и къщата, а на малкия Марко завещал само една тепавица на реката. Исполинът се разсърдил и в яда си пратил един огромен камък в гората. После, без да иска, стъпил в канарата, където и досега личат отпечатъците му. Според друга версия ги оставил точно на това място на път за Константинопол.

„Вдлъбнатините стават като кладенчета, щом се напълнят с вода. Според мълвата който си измие очите с нея и погледне нагоре към небето, ще намери изцеление на очните си болести“, обяснява музейната шефка.

Връщайки времето назад, историчката е категорична, че траките не са избрали мястото случайно. То е точно по билото на планината, така че да се осветява максимално от слънцето. Там траките изповядвали религиозните си култове на открито, като в основата на вярванията им е почитането на слънцето. Вярвали също в божествената същност на скалата – символ на мъжкото начало в Космоса и на пещерата като израз на женското начало, от чието сливане се зараждал светът.

В близост до култовия комплекс, който по думите на Костова е на същата географска ширина като друго подобно тракийско светилище Беглигташ край Приморско, се намират няколко долмени – гробници. Три от тях край село Белеврен са проучени, датирани са XII-VII век преди Христа.

Фенове на екзотиката и мистиката пък обикалят района в търсене на така наречените змейови дупки.

Според легендите там са живели странджанските змейове. По-изкушаващи са, обаче слуховете за заровеното в района съкровище на Вълчан войвода. Всъщност змейовите дупки са долмени от плоски камъни, чиято монолитност с времето е нарушена.

„Няма никакво съкровище, да не се хабят търсачите на богатства. Последно ходих до змейовите къщички преди години, тази пролет ги търсих и не успях да ги намеря. Всичко е в храсталаци и буйна растителност“, казва Георги Буйнов от Долно Ябълково.

Иначе всеки жител на селото с радост ще ви стане гид до Големия Марков камък.

Повечето хора обаче са на преклонна възраст. Най-млад е кметският наместник Боян Боев, който е на 40 г. Първенството по старост държи дядо Тодор, на 87, който живее с жена си в малка, типично планинска къща. Лятото пребиваващите в селото се увеличават, но пак не минават 30-ина души.

„Няма препитание. Хората се занимават единствено с животновъдство. Сега пак се позавъдиха добичета, но като ни удари шапът преди 2 години, всичко мина под ножа“, споделя кметският наместник.

Местните разчитат на пресен хляб 3 пъти в седмицата. Самуните и основните хранителни продукти купуват от смесен магазин, който в едната си половина е обособен като кръчма.

Селото се гордее със старата си църква, строена през 1892 година. Пенсионерка бие камбаната за по-големи празници или за погребение. Училището обаче пустее от десетилетия. „Взе го някакъв англичанин, който искаше да прави ваканционни къщички. Вдигна една и изчезна. Уплаши се от кражбите и престъпността у нас“, обяснява Боев.

24chasa.bg