Леко
земетресение с магнитуд от 2.6 по Рихтер бе регистрирано в петък вечерта в
района на Шабла. Това съобщиха от Сеизмологичния център при Геофизичния
институт на БАН, цитирани от електронни медии. Епицентърът на труса е бил в
морето, пред брега на Шабла, с координати 43.42 на север, 28.57 източно и на
дълбочина 9 км. Земетресението е станало в 22.55 часа.
Земетресение
с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер беше регистрирано в събота сутринта на 133
км от София, съобщиха от Геофизичния институт към Българската академия на
науките. Трусът е отчетен в 9:36 часа на територията на съседна Сърбия. По
данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център епицентърът на
земетресението се намира на 30 км северно от Куманово и на 1,5 км под земната
повърхност, а магнитудът му е бил 2,7. Второ слабо земетресение бе регистрирано
на територията на Сърбия и в 9.55 ч. същата сутрин. Земният трус бе с магнитуд
2,3 по скалата на Рихтер с дълбочина 15,8 км. Според Европейския сеизмологичен
център епицентърът е на 134 км западно от София и на 27 км северно от Куманово.
Няма
данни за пострадали хора и нанесени материални щети.
Шабла
е една от сеизмичните зони на територията на страната. В най-ново време
най-силният трус беше на 5 август 2009 година, когато земетресението беше със
сила от 5-а степен по скалата на Рихтер. Нанесени бяха сериозни материални
щети. Тогава нарочна комисия от община Шабла установи, че има сериозни
пропуквания и други щети върху 11 частни постройки, църквата, а най-много бе
пострадала сградата на читалището в морския град, където имаше нарушения на
носещата конструкция. Сред пострадалите от августовския трус през 2009 г. бяха
Камен бряг и Каварна.
Земетресение
с магнитут около 4,1 по скалата на Рихтер бе усетено във Варненския регион и през
октомври м. г. Трусът, който бе в района на Шабла, бе усетен във Варна, Добрич,
Каварна, а също и на територията на общините Девня, Провадия и Вълчидол.
Епицентърът бе на около 60 км от Варна, на 26 км от Каварна и на 17 км от Черна
вода, Румъния. Земетресението, усетено в Добруджа, бе с епицентър на 10 км
дълбочина.
Добричка
област попада в обсега на въздействието на земетресенията с огнище в планината
Вранча в Румъния, твърдят специалисти. Най-известното земетресение с магнитуд
7.2 и дълбочина над 100 км. е от 4 март 1977 г. То предизвика разрушения и
повреди на производствени, жилищни и обществени сгради, множество ранени и над
100 жертви в страната. Интензивността на земетресението в района на Свищов и
Русе бе определена на VIII степен, а в североизточна България - VII. Влияния
върху сеизмичната обстановка в областта оказват също и Горнооряховската
сеизмична зона и огнището в района на Провадия, допълни специалистът.
Изготвена
е прогнозна карта на сеизмично райониране на България, писа преди време НДТ.
Съгласно нея на в зоната на IX степен по скалата на МШК се очаква да попаднат
общините Шабла, Каварна и част от Балчик с над 40 населени места. В зоната с
интензивност VIII степен могат да попаднат град Добрич, останалата част от
Балчик, част от община Генерал Тошево и част от общинаДобричка, а в зоната с интензивност VII
степен - общините Крушари, Тервел, част от община Добричка и община Генерал
Тошево с около 100 населени места. При така направената прогноза при силно
земетресение най-сложна ще се окаже обстановката в общините Шабла, Каварна и
Балчик. Най-големи щети ще има в гъсто застроените градски части, промишлените
райони в градовете и местата със старо и несъобразено с противоземетръсните
норми строителство. Освен прякото нанасяне на повреди и разрушения на сгради и
съоръжения при земетресение се нарушава дейността на инфраструктурните системи
- електро и газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, телефонни кабели,
пътища и железопътни линии, посочи още специалистът. В резултат на
земетресението могат да бъдат разрушени язовирни стени, които да предизвикат
наводнения, могат да се активизират свлачищни и срутищни процеси, възможна е
появата на приливна вълна цунами. НДТ