ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ВЪВ ВОЕННОТО ГРОБИЩЕ-МУЗЕЙ
2012-09-06 @ 01:36 EEST
127-годишнината
от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще бъде отбелязана в
Добрич на 6 септември. През целия ден ще бъдат поднасяни цветя пред паметника
на Захари Стоянов. Организатори са община Добрич, културни институции,
неправителствени организации и граждани.
С
две инициативи в града ще бъдат отбелязана 96-ата годишнина от Добричката
епопея. Дни на отворени врати ще се проведат във Военното гробище-музей. То
може да бъде посетено от гражданите на 6 и 7 септември от 9 до 16 часа.
Организатор на инициативата е Регионалният исторически музей. През целия ден на
7 септември ще бъдат поднасяни цветя пред паметните плочи на ген. Иван Колев и
ген. Тодор Кантарджиев, както и пред Кръст-паметника на загиналите в Добричката
епопея.
Боят при Добрич, известен в българската литература като Добричката епопея, от 5 до 7
септември 1916 г. е сражение от Първата световна война. В него части от III българска армия отблъскват настъплението на румънци и
руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.
На 4 септември 1916 година, след като предните части на
румънската 19 дивизия се оттеглят от Добрич, градът е освободен от Осми
приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт,
командван от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от
една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия начело с генерал-майор Христо
Попов. В града българските части се натъкват на много цивилни жертви, избити от
румънските власти. Открити са труповете на 53 избити граждани, много повече са
отвлечени като заложници.
На 5 септември българските войски са принудени да водят
отбранителни боеве за Добрич, тъй като срещу тях са изпратени многократно
превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които са задържани. През нощта
пристигат подкрепления и за двете страни.
На 6 септември атакуващите руски вериги достигат само на
150-200 метра от позициите на варненските войски, но са контраатакувани и
отблъснати с удар "на нож". За да подпомогнат варненските войски,
части на 6-та дивизия /35-и Врачански полк/ нападат левия фланг на настъпващите
към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар.
През нощта две дружини от 35-и полк и артилерийски части са прехвърлени край
Добрич в позициите на варненските войски.
На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната
на Добрич боеве. Въпреки очакването на българското командване, че решителното
сражение ще се проведе в участъка на варненските войски, пред Добрич, руският
командващ генерал Андрей Зайончковски насочва основния си удар си на запад,
срещу бригадата от Шеста бдинска дивизия - отслабения 35-и Врачански полк,
36-ти пехотен козлодуйски полк, пионерна дружина и няколко батареи от 2 артилерийски
полк. За кратко време 35-и полк, който е подложен на унищожителна атака,
претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на 35-и полк,
разположеният край село Осман факъ 36-ти пехотен козлодуйски полк, получава
заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61 дивизия, но на свой ред е
подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа
дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-и полк изпада в критична ситуация.
Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е
предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на
генерал Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след
като на 3-ти септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в
битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията генерал Колев
насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя
слабо прикритие срещу руската 3-а кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7
септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската
дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред
руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също
отстъпват на север.
В боевете при Добрич от 1 до 7 септември 1916 година
българските войски губят 10 12 убити, безследно изчезнали и починали от раните
си войници и подофицери и 31 офицери. Най-големи са българските загуби в
последния и решителен ден на битката. На 7 септември са тежко ранени и по-късно
почиват полковник Панайот Минков, командир на Осми Приморски полк и полковник
Димитър Чолаков, командир на дружина в 35-и Врачански полк. Общият брой на
ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите - 50. От
частите най-засегнат е 36-ти пехотен козлодуйски полк, който дава 1354 убити и
ранени военнослужещи. По-голяма част от убитите български войници са погребани
във Военното гробище-музей в Добрич.
Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските
войски правят при Тутракан. С българската победа в тези сражения са провалени
плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В
боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски
сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и
спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа. При Добрич българските
войници за пръв път в новата история на България са принудени да се сражават
срещу руски войски.
Епизоди от боевете край Добрич са описани от Йордан
Йовков в разказа "Българка" и в сборника на Антон Страшимиров
"Червени страници". НДТ