Създаването на интегрирана система за управление на рисковете е основният фокус на в резултат от проекта „Интегрирана система за прецизно и устойчиво управление на рисковете за земеделското производство, специфични за региона на Добруджа“. Той се реализира по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България. По него партньори са Изследователският и развоен институт по растителна защита в Букурещ, Румъния, Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево, Асоциацията нта частни производители на зърнени и маслодайни култури в Констанца и Добруджанският съюз на зърнопроизводители.

В рамките на проекта вчера в Добрич се проведе конференцията, на която бяха представени постигнатите до момента резултати по проекта. Директорът на Добруджанският земеделски институт доц. Иван Киряков посочи, че основният резултат от проекта се очаква да са изградената интегрирана система за управление на рисковете, както и система за вземане на решения. Те ще дават възможност да се предотвратят  или намалят рисковете за земеделското производство в Северна и Южна Добруджа. „Тези две системи не могат да съществуват без АгРиМаНет - мрежа от 80 фермери и професионалисти, която включва земеделски производители от Северна и Южна Добруджа, както и експерти от двата научни института – партньори по проекта”, посочи Иван Киряков. Той обясни, че целта е да се намалят до минимум загубите в земеделското производство, породени от почвените и климатични особености, да се осигурят естествени устойчиви ресурси. В рамките на проекта са изградени лаборатории в средни училища в Генерал Тошево и в Констанца, създадени са информационни центрове. 

Лабораторията в Ген. Тошево е в Професионалната гимназия по земеделие „Тодор Рачински”  и е изградена изцяло със средства по проекта на стойност 38 000 лева, доставена е модерна апаратура. Целта е обучение на членове на АгРиМаНет, като целта е това да е лаборатория, в която да бъдат обучени бъдещи земеделски производители. Според Иван Киряков, макар дейностите по проекта, който е продължил 18 месеца, да приключват на 15 октомври, той тепърва ще работи чрез разработените системи, изградени лаборатории и информационни центрове.

Интерес за присъстващите земеделски специалисти и производители бяха прогнозите, които  Виорел Фату, от Изследователския институт по растителна защита, Букурещ, представи въз основа на разработения от него симулационен анализ на валежите и температурите в Добруджа. Той посочи все пак, че засега са въведени данни основно от Северна Добруджа, а тези, събрани от българските партньори  от 42 точки в областта, предстои тепърва да се въведат и анализират.

Прогнозата му бе, че 2013 година ще бъде годината на царевицата, тъй като агроклиматичните условия ще са подходящи именно за тази култура. Според „метеорологичния сценарий” на Фату, октомври месец ще е сравнително топъл за периода със средни температури около 13 градуса и валежи от 50 мм/кв. м. Следващият ноември той очаква да е топло за сезона със сравнително малко валежи – 10-11 мм/кв. м и температура от около 10 градуса. През декември  ще е по-сложно – валежи до 90 мм/кв. м, които, ако са разпределени на три валежа, ще е добре, но, ако паднат при два валежа, може да доведат до наводнения. Температурата ще е средно 1,5  градуса. През януари се очакват малко валежи и температури от минус 2, минус 3 градуса. Валежите, включително и снегът, ще са 40-47 мм/кв. м. Акцент Фату постави на прогнозата за май, когато се сеят пролетниците, и посочи, че тогава се очакват много дъждове, което ще е благоприятно за царевицата.

Базата данни, с която системата ще оперира, съдържа информация за особеностите на почвата, характерни за района вредители, за пестицидите и тяхната устойчива употреба, за микробиологичните средства за контрол на рисковете. НДТ