От жалбата става ясно, че турският гражданин с инициали Х.Б. е със статут на продължително пребиваващ чужденец на територията на страната, за което му е издаден документ за самоличност - разрешение за продължително пребиваванеот 27.05.2011 г. Той е бил със срок до 18 юни 2012 г. Турският гражданин е представил и удостоверение за сключен граждански брак от 6 февруари 2008 г. Според него, той е сключил в Турция граждански брак с българска гражданка, която е приела фамилията на съпруга си. Според представен трудов договор между Х.Б. и ЕООД ”Макси 93” -Варна, турският гражданин е назначен на безсрочен трудов договор на длъжността “фризьор” във Варна. На 23 февруари тази година служители от Група “Миграция” са извършили  проверка и са установили, че Х. Б. и съпругата му не живеят заедно. Според твърденията на бащата на жената, която е от Добрич, съпругът й живее и работи във Варна, а съпругата му е в Турция, за да се грижи за болната му майка. Идвала рядко в страната. Според справка в базата данни на МВР, турският гражданин пребивава в България по-дълго от съпругата си, двамата нямат съвместни излизания и влизания в страната.

В писмените обяснения жената посочва, че двамата имат съвместен бизнес в Турция и е нужно да се полагат грижи за майката на Х.Б. в Турция. Жалбоподателят потвърждава факта, че той и съпругата му нямат съвместни пътувания до България. Като причина за това сочи, че притежава със съпругата си фризьорски салон в Истанбул, където тя  работи. През свободното си време съпругата му се грижела за майка му. Според съда, обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно е достатъчно да обоснове извода, че бракът е фиктивен и е сключен единствено с цел заобикаляне на закона. Затова магистратите са отхвърлили жалбата на турски гражданин срещу отказ да му бъде разрешено продължително пребиваване като чужденец. НДТ