Два графични листа с изящен линеарен рисунък. „Инге” и „Пред огледалото” на Иван Ненов /1902 – 1997/ – художник с богато творчество - живопис, малка пластика, графика, мозайка, през  30-те години на 20 век учил и живял в Италия, Германия и Франция; през 50-те - обявен за формалист в България, със забрана да излага и участва в изложби. В интервю с Евгения Христова, малко преди смъртта си, художникът казва: „Моделите ми са все от живота” и разказва за Инге – момичето, което всеки ден е минавало по Кьонигсплац в Мюнхен, където Иван Ненов учи в Академията, и се е съгласило да му позира. А портретите и тоалетите са любима тема на този европейски по дух художник и в живописното му творчество.

„Посвещение ІІ” е малката пластика от 1983 г. на Ангел Станев. „Тиха” и поетична; някои елементи в нея - силуетът на приседнала фигура, колелото – са разработвани от автора в различни формати и материал в творби, посветени на Димчо Дебелянов. А в последното десетилетие кръгът и камбаната, чиято символика е закодирана в творчеството на Ангел Станев, е изведена в монументални размери. Красимир Илиев, куратор на изложбата на проф. Станев в Софийска градска художествена галерия тази година пише: ”Вкарва колелото като елемент от пластичната конструкция, внушаващ движение или неговата липса тяхната функция е да напомнят за възможността за движение". Светла Петкова, изкуствовед, разговаря с Ангел Станев: „В произведенията Ви има много движение, работа с пространството, категоричност, но и деликатност, дързост, но и поезия... Какво Ви водеше в пластическия свят на скулптурата през годините? И част от отговора:  "... Това е пластичен език. Самият той изразява нещо и не се преразказва. Скулптурата може да бъде и като поезията, синтезирана. Тя не бива да бъде бъбрива, защото не е роман. Както поезията, скулптурата е цяла философия, но в компресирана форма; и затова е много силно въздействаща.”

Конна фигура” на Емил Попов е пластика, откупена от галерията от съвместната изложба на Емил Попов и Ангел Станев през 1983 г. в Добрич. Десетилетия по-късно авторът, за който също образността трябва не да разказва, а да внушава директно и тотално, споделя: „Работя по темата за животните и конниците откакто се занимавам със скулптура. В нея има нещо постоянно, добра опора за мислите на човека. Там са нашите метафори и митологии, природата и нейната сила. В моите конници, в агнето, във вълчицата има подтекст, който не искам да се чете директно, а да въздейства като форма, защото почива на илюзията, на неуловимото”

В експозицията са включени творби на Наум Хаджимладенов /1894-1985/ – „Паисий”, на Рафаел Михайлов /1902-1969/ – „Железният мост”,  Дарена Георгиева /1906-1986/ - „Латинка ІІ”, „Портрет на момиче” от Георги Павлов – Павлето /1913-1995/, „Пейзаж от Мелник” на  Светлин Русев.  Графиките „Нощ” и „Ден” на Румен Скорчев, „Огледалото” и „Наведена фигура” на Милко Божков, работи на Кеазим Исинов, Стоил Мирчев, Стефка Аройо, Недко Солаков, Пламен Аврамов, Явор Цанев, Петьо Маринов и др. - повечето създадени в началото и средата на 80-те години.

От добричките художници  в изложбата могат да се видят живописни работи на Никола Тахтунов /1873-1947/ – „Момиче със стомна” и „Морски пейзаж”, „Натюрморт” на Тодор Цветков /1912-1971/, малки формати на Тодор Балев, Димитър Греков, Никола Г.  Даскалов /1941-2010/ и Петър Петров, а в графиката - на Божидар Тонев и Радослав Котларски /1956-2007/. НДТ