- Бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?

Руска Генчева: Работя като учител по български език и литература в езикова гимназия "Гео Милев" в Добрич вече 31-а година. Което значи, че една голяма част от съзнателния ми, професионален живот е минал в тази гимназия и се чувствам част от нея. От там идва и чувството ми за отговорност за това, което се случва в училището. За отговорност към децата, които завършват тази гимназия и желаем някак да се чувстват приобщени и след това към нея. Независимо къде и в коя точка на света се намират.

Галина Митева: Директор съм на банка. Възпитаник съм на гимназията от нейния четвърти випуск. Йордан Парушев е човекът, който ме е учил, включително на това как се организират нещата, как стават. Как се сее семето на знанието, за да бъде то устойчиво. Така че това е моята съпричастност към идеята за сдружението. Всъщност, моята връзка с Йордан Парушев беше поради факта, че той беше директор на езикова гимназия, а аз четири години бях секретар на Ученическия комитет. Това беше органът за ученическо самоуправление. Част от духа на тази гимназия беше именно силното ученическо самоуправление.

Руска Генчева: Аз сега се опитвам да възродя това самоуправление. Защото в рамките на 20-ита години учениците започнаха да се чувстват единствено като обект на обучение. Те трябва пак да осъзнаят, че са субект, фактор в обучението. И ако още като ученици осъзнаят, че имат своето мнение, своя авторитет като хора, които са учат да се самоуправляват и когато придобиват свидетелство за зрелост имат и такива умения, това би било само един техен плюс в този динамичен свят, в който живеем.         

- Г-жо Генчева, като председател на Управителния съвет на сдружение "Йордан Парушев" бихте ли споделили как възникна идеята за неговото създаване?

Руска Генчева: С издаването на книгата "Йордан Парушев /1929-1999/ - живот, дейност, съдба" се роди и идеята за създаване на сдружението, която тръгна от краеведа и общественик Тодор Нинов. И много бързо се сформира Инициативен комитет от бивши възпитаници, от настоящи преподаватели, от хора, които са работили с Йордан Парушев, които го познават и уважават паметта му. Сред инициаторите са и възпитаници на випуск '67 на Втора политехническа гимназия /днешна математическа гимназия/, на която тогава директор е бил Йордан Парушев. В рамките на около месец, месец и половина сдружението вече е регистрирано в съда. Всъщност, у много от нас от много отдавна е имало желание да направим нещо, което да е достойно за паметта на Йордан Парушев. И у бившите възпитаници, и у сегашните преподаватели, една голяма част от които са бивши ученици на гимназията. Може би подтикът дойде от тази книга, но желанието да направим нещо никога не е било потушавано. И точно това събиране на хора от различни сфери някак по-бързо помогна да се задействат нещата за сформирането на сдружението.

Галина Митева: Идеята дойде, защото патината на времето си казва думата. И не бива да се забравя един човек, който всъщност е създател на езикова гимназия. Защото за времето това е всъщност създаването на мост към други култури, към добри практики, които могат да бъдат реализирани и при нас. Аз няма да забравя в учебната ни стая в гимназия имаше на немски език един надпис: "Един чужд език е оръжие в борбата за живот". Т. е. отварянето на нашия кръгозор чрез създаването на езикова гимназия е нещото, заради което включително не бива да бъде забравян Йордан Парушев. Не бива да бъде забравян заради новаторството, заради невероятните традиции, които създаде. Не мога да забравя абитуриентския бал, на който бяха поканени и моите родители. И първият ми танц като абитуриентка беше с баща ми. Това е нещо, което трябва отново да бъде възродено. Родителите са съпричастни към завършването на техните деца и трябва да са част от техния празник. Няма да забравя карнавала на гимназията, състезанията между "а", "б" и "в" клас и други неща, които са пак дело на Йордан Парушев и на хората, които са работили тогава с него. Не бива да се забравя неговият принос за просветното дело в Добруджа. Това са все неща, заради които си струва Йордан Парушев да има своите последователи, включително и в сдружение "Йордан Парушев".

ВЛЕЗТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК-ГРУПА "ДОБРУДЖАНЦИ"

- Какви са целите на сдружението?

Галина Митева: Първата цел, заради които учредихме сдружението, е да се създадат условия за съхраняване спомена за личността и делото на Йордан Парушев като създател на езикова гимназия „Гео Милев” в Добрич, педагог, просветен деец и общественик. Втората цел е насърчаване на научните изследвания, иновации, творчество и обществено значими идеи  на  ученици и педагози от езикова гимназия „Гео Милев”. И третата цел е да се създаде АЛУМНИ КЛУБ на предишни и настоящи възпитаници на езикова гимназия. Т. е. да се създаде мрежата и връзката между всички, които са завършили езикова гимназия и тези, които предстои да завършват. По този начин считаме, че сме изградили един съвременен модел на общуване на всички възпитаници на гимназията и на всички, които са съпричастни нашите деца и нашите учители да бъдат стимулирани да правят нови неща и да внасят подобрения в образователната ни система.

- Как ще бъдат постигнати целите, които си е поставило сдружението? Какви са конкретните дейности?

Руска Генчева: Първата цел на сдружението е направата на барелеф на Йордан Парушев, който ще бъде поставен в двора на езикова гимназия. Идеята ни е на 24 май 2013 година това да е станало. За това се обръщаме към всички хора, които желаят да се присъединят към идеята. Има набирателна сметка, за да можем да реализираме идеята. Освен това клубът ще създаде фонд за насърчаване на идеи и научни разработки на езикова гимназия и на преподаватели. Това ще стане включително и чрез провеждане на научни конференции, чрез семинари, чрез конкурси. Така ще бъдат стимулирани и най-добрите ученици, най-освободените мозъци, които да допринасят за развитието и на науката, и на обществения живот в Добрич. Поставили сме си за цел в края на годината, когато е роден Йордан Парушев, да направим една вечер, посветена на Йордан Парушев - "Спомен за Йордан Парушев". Той е роден на 27 декември.

Руска Генчева: За тази вечер ще разчитаме на по-активното участие на ученици от езикова гимназия. Сред тях винаги има хора с музикални дарби, с литературни интереси. Нещо, което Йордан Парушев е поощрявал през всичките години, през които е бил директор на гимназията. Изобщо, стимулирането на творческия дух на учениците, тази освободеност, за която говори Галина Митева, беше приоритет на тази гимназия. Точно, защото живеем в много бездуховно време сега много ни трябва духовност. И децата, които имат не един, два, а три прозореца към света, защото в училище вече могат да учат три езика при желание от тяхна страна, са възможно най-добрите посланици на тези идеи. Това не е просто спомен. Аз мисля, че гимназията е истинското безсмъртие на Йордан Парушев. И там трябва да го има духа му. Идеи от учениците също биха могли да дойдат и аз искрено приветствам това желание на бившите възпитаници. Аз не съм ученик на тази гимназия, просто защото когато съм завършвала нея я нямаше. Но съм толкова сраснала, толкова приобщена към нея, че я чувствам като, първо, втори дом. И за това всеки път когато като учител и класен ръководител виждам срещу себе на родителските срещи мои ученици, вече родители, съм убедена, че те могат да разберат децата си, да ги подкрепят. Защото самите те вече са видели това, което им е дала гимназията и е нормално първото, после второто им дете да бъдат в това училище. Искрено се надявам, че и родителите ще ни подкрепят, а и най-вероятно ще ни дадат и много нови идеи, които те самите имат за визията за бъдещето на гимназията.

Галина Митева: И в този смисъл, сдружение "Йордан Парушев" е отворено за всички, които желаят да се присъединят към идеите му и да подпомогнат направата на барелефа на Йордан Парушев и създаването на фонда, който ще стимулира инициативата и творчеството на преподаватели и на ученици.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

IBAN:

BG64IABG74951000653300

Банкова сметка на сдружение "Йордан Парушев".

ВЛЕЗТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК-ГРУПА "ДОБРУДЖАНЦИ"