Преживяването на тревожност се свързва с обезпокоителна, силна емоция и поява на интензивни телесни симптоми, които е невъзможно да бъдат игнорирани. Вниманието е тясно фокусирано върху източника на тревожност до такава степен, че е непълно невъзприемчиво към друга информация. В мислите на човека опасността на ситуацията е преувеличена, а способностите за контрол над нея минимализирани. Това стремително активиране на симптомите има една поведенческа цел - бягство. И това е най-важният механизъм от гледна точка на оцеляването, който е заложен във веригата на нашия мозък. Ако тревожността не се появяваше при наличие на опасност, ние със сигурност бихме загинали.

Лечението на тревожността се фокусира върху една от четирите групи симптоми:

1. Емоционални симптоми: Лекарствата са насочени директно към емоционалните симптоми. Лекарите обаче винаги имат предвид, че успокоителните не бива да бъдат единственото средство за борба с тревожността.

2. Физическите симптоми: Буквално е невъзможно човек да бъде едновременно тревожен и отпуснат. Следователно, способността за релаксация е мощно средство за намаляване на тревожността. Методите на нарастваща мускулна релаксация позволяват да се научим да улавяме неволно мускулното напрежение и да релаксираме определени мускулни групи. Техниката на диафрагменото дишане е упражнение, което намалява честотата и увеличава дълбочината на дишането с цел постигане на релаксация.

3. Когнитивни симптоми: Когнитивните умения за справяне с тревожността включват разсейване и декатастрофизация. При когнитивното излагане на стимули, първо, човек трябва да си представи най-неблагоприятния изход от ситуацията и след това да помисли за стъпките, които би предприел ако това се случи. Следващата стъпка и да си представим най-благоприятния възможен изход. След представяне на двата изхода логическото заключение е, че човек може да се справи с всички изходи помежду им, като трета стъпка изходът ви поставя в едно уравновесено състояние.

4. Поведенчески симптоми: Противопоставянето на бягството се смята за най-мощното средство за намаляване на тревожността. При повечето форми на тревожност се изгражда йерархия на излаганията, т. е. човек постепенно се излага на това, което избягва. Например, на човек с фобии към змии първоначално му се предлагат снимки със змии, които да гледа докато релаксира докато те спрат да предизвикват у него тревожност. След това може да му бъде показана имитация на змия от гума, която да хваща. Следващата стъпка би могла да включва живи змии в терариум. И след няколко такива стъпки да се стигне до хващане на жива неотровна змия. НДТ