Да, те могат да се „подушват" едни други и също както хората различните видове имат различни „предпочитания". Те не притежават специализирана структура, подобна на нос, нито нервна система, с която да регистрират миризмите, както това става в животинското царство. Но въпреки това може напълно основателно да се смята, че притежават обонятелен сензор.

Големият пророк Едгар Кейси казва, че никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата. В светлината на тази мисъл фактът, че учените едва сега научават за това уникално свойство на растенията, не означава, че само по себе си е някакво чудо. Но все пак, след като в последните години стана ясно, че много от сетивата, присъщи за хората, са представени и при растенията (т.нар. първична сетивност – вижте Списание 8, брой 9/2011 г.), описването на още характерни за хората сетива си е най-малкото вълнуващо. 

Преди да разкажем за същността на процеса – малко предистория на откритието за растителното обоняние.

Не всички представители на растителния свят са непременно зелени и състоящи се от корен, стъбло и листа, както обичайно сме свикнали да мислим. Една група растения – тази на паразитните видове, представител на която е кукувичата прежда (Cuscuta sp.), могат съвършено добре да се развиват и живеят за сметка на околните. И тъй като паразитният начин на живот предполага по-малко усилия за набавяне на необходимите вещества, видовете кукувича прежда съвсем не изглеждат като обичайните растения – нямат нужда от корени и листа, а при развитите индивиди тези органи липсват. Поради тази причина не са и зелени, а в повечето случаи са оцветени в жълтеникаво или червено. 

Въпреки че паразитният живот звучи примамливо, съвсем не означава, че няма никакви изпитания пред току-що покълващите семена на кукувичата прежда. Както всички растения, и тя започва развитието си от дребни семена, които покълват, снабдени с временно образувание, подобно на корен. То трябва да послужи, докато бъде намерен подходящ гостоприемник, върху който ще се осъществи паразитирането. Върху „домакина" си Cuscuta се храни, развива и завършва жизнения си цикъл, цъфтейки с малки снежнобели цветчета, от които после се образуват семената.

Не е трудно да се досетим, че ключов момент за успешния жизнен път на паразита е да намери бързо подходящо растение, което да използва, за да се храни. Още с покълването си малките растения започват да извършват бавни, кръгообразни въртеливи движения. Ако се заснемат с високоскоростна камера, те биха изглеждали като въртящото се ласо изпод ръцете на герой от холивудски уестърн - можете да видите видео тук: