Първата е даване на възможности на браншовите организации в сектора за организация на процеса по усвояване на европейските средства – да се грижат за целия процес от писането на проектите, през разплащането, до проверка и отчитане на средствата, изготвянето на стандарти, система за самоконтрол, изготвяне и поддържане на регистри. На второ място са мерки за заетост в сектора, в т.ч. и на младите хора, като се оземляват млади семейства до 39-годишна възраст, да се въведе десет години безвъзмездно предоставяне на земята с условие да се обработва, право на закупуване на земята на десетата година, получаване на субсидия за качествена продукция, предоставяне на нисколихвени заеми с гаранции от държавата, предоставяне на стопанства тип "ранчо", включващо изграждане на пътища от общината, изграждане на инфраструктура и комуникации, освобождаване от данък печалба при производство на краен продукт за първите 3 години. Третата област е осигуряване условията за развитието на търговията в земеделието и за стимулиране на директния достъп на производителите до пазара чрез борси, аукциони, супер- и хипермаркети за продукти на български производители, специализирани пазари за биопродукти. Четвъртата област, която се извежда като приоритет в сектора е да се изведат науката и научните приложения, мобилизиране на професионалното, средно и висше образование в помощ на сектора.

В хода на дискусията Меглена Кунева подчерта, че България е постигнала добри условия по глава "Земеделие" при присъединяването си в ЕС, но не се възползва от тях, като даде за пример, че страната ни към днешна дата, продължава да не успява да достигне производството по договорените квоти за мляко, засаждане на лозя, средства за селските райони, за селскостопанска техника и други. "Сега никой не знае как и за какво преговаря правителството. Знаем, че правителството иска средства за инфраструктура, но не съм чула какви ще са националните приоритети в земеделието и какви национални интереси се защитават там", каза още Кунева. По думите й, нищо не е направено в последните години в посока хората да бъдат научени как да усвояват средствата за селските райони. В програмата на кръглата маса се обсъдиха още конкретните мерки за реформа в областта на земеделието и животновъдството, финансовите инструменти и българските интереси в земеделието в новата финансова рамка на ЕС, както и бъдещето на българското земеделие. По време на дискусията бяха обсъдени и проблемите на комасацията, напояването на земеделските площи, застраховането на площите и продукцията на стопаните и собствениците, преструктурирането на земеделските служби. НДТ