Радостина Жекова работи в семейната фирма ЕТ „Жеко Жеков”. На 35 години. Завършила е Аграрния университет в Пловдив, но смята, че тепърва има да учи още много за агрономията – една много красива наука, стига човек да иска наистина да се занимава с нея. Семейната фирма е създадена от 1992 г., следва трудно начало. Възползвали са се от възможностите на предприсъединителните фондове и мярка 121 на ПРСР.

-      Семейните задължения ли Ви насочиха към агрономията или вътрешна потребност, усещане, привличане…

-      Баща ми          винаги е бил много близък до селото. Навремето, когато трябваше да се насоча да уча – след седми клас, когато човек се организира какво иска да прави, беше негово желанието да завърша Ветеринарен техникум. Завършвайки го, имах една страхотна специалност. След това  семейството ми вече беше тръгнало да се занимава със земеделие. Пак семейно беше решението, за което не съжалявам по никакъв начин, да постъпя в Аграрния университет в Пловдив. Там завърших аграрна икономика. С  течение на времето всъщност, това остана семейният ни бизнес. След 20 години мога да кажа, че сме щастливи, че сме във фирмата – и аз, и сестра ми. Сестра ми е счетоводител на фирмата от няколко години. Мисля, че стоим добре на краката си.

-      Вие сте агроном във фирмата или…

-      Агроном е силно казано, защото при това развитие на семена и препарати, има достатъчно агрономи, които се грижат за нас. По-скоро, съм човек, който се опитва да стои зад татко, независимо за какво става въпрос, и да свърши всичко, което той не иска да свърши. И аз, и сестра ми, имаме тази функция. На мен ми е в пъти по-хубаво да съм в базата в село поручик Гешаново, отколкото да съм в града.

-      Какви са параметрите на фирмата?

-      Фирмата ни работи 8 500 декара земя. Не искаме да ставаме по-големи, на всяка цена. Доволни сме от това, което имаме. Считаме, че като големина на фирма, е изключително добро. Оборудвани сме оптимално за земята, която отглеждаме. Можем да поемем още земя, разбира се. Но сме щастливи от това, което обработваме сега. Мъчим се с това, което работим, да получим максимален добив, за да можем да дадем и добри ренти.

-      Какви култури отглеждате?

-      Обичайните – пшеница, слънчоглед, царевица, както и рапица в годините, когато можеше да се сее, тъй като това е проблемна култура за нашия регион. Първи стъпки в овощарството правим, благодарение на сестра ми. Тази година засадихме 30 декара овошки. Ние имаме в базата 8 декара овощна градина с праскови. Това е по-скоро любителско занимание, желание на баща ми. Новата ни градина е доста разнообразна. В нея има череши, сливи, круши…

-      Това в сферата на експеримента ли е или имате дългосрочни планове в овощарството? Още повече, че в Добруджа овощарството трудно се развива.

-      Надявам се да е дългосрочна инвестиция. Все пак ще видим във времето. Трудно е да се развива овощарство в Добруджа дотолкова, доколкото няма вода. Всяко нещо, което не е типично за региона, е трудно. Трудоемко е, защото, на практика няма друг начин да поливаме, освен на ръка.

-      Какъв екип работи във фирмата?

-      Освен семейството, заети са още шест човека говорим за семейството, съпрузите ви - целогодишно.

-      Когато Вашият и на сестра Ви, също ли работят във фирмата?

-      Не, те си имат собствен бизнес. Не участват в земеделския бизнес, може би, както ние, така и те нямат желание.

-       На какви сортове разчитате през годините? Склонни ли сте да експериментирате? Какви са тенденциите?

-      При нас пшеницата традиционно е с български сортове. През миналата година за първи път направихме опити с швейцарски сорт и се получи една страхотна пшеница. Истината е, че, може би, трябва да я пробваме 3-4 години, за да разберем дали това, което получихме първите години, ще се запази. По отношение на семената пшеница традиционно купуваме от Добруджанския земеделски институт – по понятна причина.  И, смятам, че, ако по някаква причина този институт се унищожи,  би било много жалко. Жалко е, че ние – колегите земеделци, не стоим зад този институт. И това е неразбираемо, защото, ако това се случи, след време човек няма да има къде да отиде, за да потърси съдействие от науката, защото пък тя винаги стои зад нас. Всичко, което се създава, е на базата на наука. И е жалко, ако имаме потенциал в нашата държава, а използваме сортове, които влизат отвън. Ние сме хора, които можем, имаме плодородна земя, достатъчно интелигентни хора, които се занимават с наука, за да можем сами да си правим селекция.

-      Казахте, че при пшеницата използвате сортове на Добруджанския земеделски институт. Предполагам, че не сеете само Енола…

-      Енола е единственият сорт, който не сеем. Няколко пъти сме пробвали, но не се получава, но не страдаме особено от това. Много сортове на Добруджанския земеделски институт сме пробвали, но обикновено в годините, в които подновяваме базовите си семена, пробваме 2-3 сорта, на база на изключването, за да знаем какво да сеем. Последно пробвахме Ивета, Аглика, а през годините Карат, Фактор и много други, но Енола не сме сели.

-      Какво от това, което сте изпробвали, сеете, кои сортове се задържат при вас?

-      Карат и Вяра дълги години ги ползвахме. Тази година твърдо ще продължим да сеем Аглика. Догодина можем да опитаме и да сеем швейцарските сортове, защото наистина се представиха страхотно. Сети са по едно и също време с тези на института, изглеждаха много добре, справиха се много добре като добиви. В крайна сметка, може би, ще сеем швейцарски сортове. Може би следващата година, когато подновяваме отново базовите семена, ще пробваме нещо различно. Дори имам препоръки за един-два сорта, които ще изпробваме в по-малки количества, за да разберем дали ще продължим да ги сеем.

-      Каква беше за вас отминаващата си година?

-      Грехота ще е, ако кажа, че не е добра година. Но, това се регулира не от добива, а от цената, която получихме на крайния продукт. Но, тя пък цената се определя от това, че няма добив в световен мащаб, защото България в никой случай не е критерий за определяне на цените на пазара. 

-      Какви добиви получихте тази година?

-      Имаме едни изключително прилични добиви от около 400-450 кг от декар от царевицата. Разликата е доста голяма в сравнение с това, което жънахме миналата година, когато добивите бяха 800 кг, но говорим за средни добиви, тъй като винаги има плюсове и минуси. Земята в нашето землище е много разнообразна – имаме от много добра до изключително лоша.  Като цяло средният добив е добър – и миналата, и тази година. И, пак казвам – цените в световен мащаб всъщност определиха и рентите, които, според мен, са доста добри за годината.  От пшеницата жънахме 500 килограма от декар. При нея нямаше кой знае какви сътресения. Пшеницата почти през цялото време беше в кондиция и валя точно, когато трябваше да вали. Имаме изключително малки сътресения през месец март. От слънчогледа жънахме 220 килограма от декар, което е доста под това, което могат растенията, но в крайна сметка, макар и годината да беше лоша, финалът е добър.

-      Успяхте ли да реализирате всичко?

-      Не, на този етап от развитието на земеделието, е по-трудно да търгуваш, отколкото да произвеждаш. Ставаш добър земеделец, произвеждаш и номерът е да разбереш кога да го продадеш. Ние, като всички останали се опитваме да спекулираме с продукцията, която имаме, което не винаги е най-добрия вариант. В момента задържаме царевицата си, но признавам, че е тактическа грешка от наша страна, че не продадохме след жътва, когато цената беше 470 лева за тон.  

-      Имате ли база за съхранение на продукцията?

-      Базата ни е с вместимост около 3000 тона. Складовете ни са лицензирани – тази година и това свършихме. Опитваме се да направим почти всичко, което държавата изисква от нас, макар, че това не е задължение.

-      По какви проекти сте работили?

-      По първия ни проект през 2004 г. купихме комбайн. Имаме два проекта по безлихвеното кредитиране от ДФ „Земеделие”, по които купихме един Джон Диър и американска сеялка. По мярка 121 на ПРСР купихме още един комбайн. Ние сме доволни, тъй като това са много големи инвестиции от порядъка на 500-600 хиляди и е много трудно да ги извадиш и дадеш тези пари. Когато държавата поеме част от тези средства, е много добре. Защото не се ли развиваш в този бизнес, не купуваш ли техника, не направиш ли база, рано или късно започваш да изоставаш.

-      Може ли това е една от причините именно този сектор да остане, може би, най-добре развиващият се у нас? Може би, бе намерена най-точната формула за подпомагане, друг е въпросът дали е най-удачната?

-      Няма друг такъв сектор. Имам познати от други сектори, които, дори и със спортна, злоба казват: на нас държавата не ни помага. И това е вярно. Друг е въпросът, че в целия европейски свят няма богати земеделци. И там е въпрос на съществуване, на любов и семейна традиция. При нас земеделието е доста окрупнено.

-      Неотдавна ексземеделският министър Венцислав Върбанов каза, че именно земеделието е секторът, който поддържа социалния мир през последните години, какви са рентите, които давате?

-      Тази година дори вече ги раздадохме – 70 лева на декар. Мисля, че е една добра рента. Господин Върбанов е прав. Аз познавам много от собствениците на земя при нас и зная, че не им е лесно. Още от средата на годината започват да идват при нас и да искат да получат авансово някакви суми, което е разбираемо, защото е изключително трудно да живееш със сто и няколко лева пенсия.

-      Как ще коментирате идеята за облагате на рентите с данък?

-      Според мен, това е нехуманно, макар и чисто икономически да е правилно.

-      Вие имате две деца. Как съвместявате работата в аграрния сектор със семейството? Имате ли хоби?

-      Не зная как ще прозвучи, но хобито ми са децата ми. Опитвам се да прекарам всяко свободно време с тях, което е изключително важно за мен. Те знаят, че мама е зает човек, че мама обикновено не е вкъщи, когато я чакат. Имам две страхотни деца – дъщеря на 13 и син на 12 години, да са живи и здрави. Те са приели, че това е семейният бизнес. Те живеят с него. Живеят с времето, с това дали ще жънем или няма да жънем. Имам племенница на 4 години. И тя е наясно със земеделието. Опитваме се да ги научим да обичат по същия начин селото. Защото, ако те заобичат мястото, на което ние работим, ще заобичат и бизнеса, който правим. Синът ми си пада по тракторите и е подкрепа на дядо си.

-      Как успявате да съвместявате грижите за семейството, за децата и работата?

-      Хубавото е, че децата почиват, когато ние имаме най-много работа. Това е хубавото на този бизнес, както и това, че е изключително сезонен. На практика, ние вече сме готови, базата ни е зазимена и аз имам колкото искаш време за децата си. Така ще е до февруари, когато дойде време за първите торения. Не мисля,че съм направила по някакъв начин компромис с едното или другото си задължение. И, когато човек обича децата си, и обича работа си, нищо не тежи.  Имах преподавател, който даде най-добрата дефиниция за щастие. Той казваше, че щастие е да ти се ходи на работа и да ти се прибира вкъщи. В този смисъл, аз съм щастлив човек. Мисля, че и децата ми са щастливи.

-      Лесно ли е да си жена в този бизнес?

-      В началото не беше. В началото три години работех в една доста голяма фирма за техника. Мъжете не приемат жените сериозно в този бранш, считат, че това е тяхна територия. Но, вече има достатъчно жени в бизнеса. При това успели жени. Всъщност, на нас младите, вече ни е по-леко, тъй като има фирми, които се управляват изключително от дами, които са доста успели. Жената по природа има дарбата да съхранява нещата, да развива и да внимава за детайлите. Един  бизнес е също като семейството. Ако ти го управляваш по начина, по който управляваш семейството, ти ще бъдеш успешен в бизнеса си. Мъжете рано или късно ще трябва да преглътнат наличието на жени в този бизнес, както и това, че понякога фирмите, които се управляват от жени са по-добри.  В нашия случай татко управлява фирмата и не ми се налага да се доказвам на никой. Имам щастието да работя за човек, който обича семейството си и неговата цел е да ни създаде като добри хора и професионалисти.

-      По време на националния аграрен семинар „Селското стопанство и всичко за него” ЕТ „Жеко Жеков” бе удостоена с приза на „Добрички панаир”. Как приемате наградата?

-       Благодаря за доверието, което „Добрички панаир” като организация ни гласува. Благодаря персонално и на изпълнителния директор Звезделина Иванова. Тя също е от жените в този бизнес, макар и да не се занимава пряко със земеделие. Управлява една структура, чиито крайни потребители почти винаги са мъже. Благодаря за доверието и за признанието. Пожелавам много успехи и дано през годините да продължаваме да я имаме тази организация, защото тя се грижи за нас и се старае да ни държи в крак с всички тенденции, да ни среща с хора, които са по-знаещи от нас.

Разговаря Станислава Кръстева