На този ден на трапезата има варен фасул, пълнени чушки с боб, пълнени чушки с ориз, сарми, жито, тиквеник, ошав, мед и орехи, различни плодове, обреден хляб и пита. Поверието е, че така годината ще бъде плодородна и с много храна. Броят на храните трябва да бъде нечетен, като най-добре е да бъдат 7, 9 или 11 вида. Най-възрастният член на семейството разчупва обредния хляб и първото парче се оставя настрани - за Богородица и починалите, следващото парче се заделя за къщата и останалите се раздават на семейството, според възрастта. Ако има домашни животни,  може и на тях да се даде от хляба. След като всички се нахранят, трапезата се оставя до сутринта.

След вечерята, точно в полунощ тръгват коледарите. Коледарите са мъже - ергени или по-млади, които са отскоро женени. Подготовката им започва от Игнажден, защото трябва да научат песни, които да пеят, да изберат войводата на групата, който задължително трябва да е по-възрастен и женен. Целият процес се нарича коледуване и трае от полунощ до изгрев слънце. Със своите непрестанни песни коледарите прогонват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества.

Сред поверията за тази нощ има едно, според което се вярва, че в полунощ, когато настъпва и Коледа, небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото поверието е, че на Коледа пожеланията се сбъдват. След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания, някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си. НДТ