Светослав Коев развива биоземеделие от осем години в района на село Карапелит. Бакалавър е по полевъдство и агрономство с втора специалност "Растителна защита" и магистър по селекция и семепроизводство от Аграрния университет в Пловдив

Плодовете на аронията са събрани в чепка, тръпчиви, но в пълна зрялост добиват сладко-тръпчив приятен вкус елек нежен аромат. Богати на витамини и минерали, те могат да се определят като "лек от природата". Аронията е естествен антиоксидант с изключително високо съдържание на витамин Р (800 до 2000 тд %), което прави плода подходящ за профилактика на хипертония, атеросклероза, капиляротоксикоза, бъбречни възпаления и др. Високото съдържание на йод увеличава секрецията на храносмилателни сокове, пимулира функцията на щитовидната жлеза. Плодовете са полезни и за всички, имащи лош холестерол в кръвта си. Редовният прием на ограничени количества сок, довежда до нормализиране и стабилизиране на високото кръвно налягане. Със сок от арония може да се подпомогне лечението и на други заболявания: кожни болести, алергични състояния, ревматизъм, артрит. Плодът арония съдържа значително количество калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, а от микроелементите най-добре са представени йод, манган, мед, молибден. Не по-малко са и органичните киселини - лимонена, ябълчна и янтарна. Отсъствието на захароза в сока и наличието на сорбит превръщат аронията в полезна напитка за диабетиците. Комбинацията на сок от арония и пектин освобождава организма от радиоактивни вещества и йони на тежки метали.

-      От колко време се занимавате с биоземеделие?

-      От осем години. След като бе върната земята на семейството ми в района на селата Карапелит, Гешаново и други, реших да се занимавам със земеделие. Още повече, че съм завършил агрономия. Реших да отглеждам нещо, което не е толкова често срещано, нещо ново. При новото има два риска – или въобще няма да тръгне на пазара, или ще се реализира много добре. По това време имаше активна реклама да се сее арония, много хора в страната насадиха. Тогава в България имаше само един, който изкупуваше арония. Казаха, че ще сключваме договори. Когато дойде време да започнем да берем, заводът спря да изкупува или купуваше на цена под себестойността. Затова много от насажденията бяха унищожени. След това ние започнахме да заготвяме продукцията, да изнасяме. Имахме много проблеми. Не, че сега нямаме, но, мисля, че е по-добре. Имам някакъв пазар, на който реализирам.

-      Какви са площите с арония, които отглеждате?

-      42 декара и нямам намерение да ги увеличавам, защото и тези са достатъчно натоварване. Брането е ръчно, налага се да ангажирам по 150 човека на ден. И е сложно. Защото аронията не е като царевицата – жънеш, прибираш в склада и чакаш да я реализираш.  При плода трябва да го прибереш, ако има пазар – да го продадеш, ако не – да го заготвиш, което изисква допълнителни средства за производството. За момента имаме някакъв пазар, който поддържаме. Цената не е перфектна, но е добра на фона на нищо. Тази година започнахме да правим малки количества биосладка и биосокове. По този начин залагаме както на био, така и на българското. Защото биосладко от арония можем да внесем отвсякъде от Европейския съюз. Прекупвачи купуват нашата продукция, препродават я в ЕС, там я заготвят като краен продукт и с добавена стойност я връщат в България. А ние се радваме, че ядем качествена продукция, а всъщност тя е българска. Същото е и за сливите. Аз ги изнасям в ЕС, там ги заготвят и ги връщат в България като плодови кисели млека с парченца плодове, сушени или други. Сега ги правим в България и ги изнасяме за Европейския съюз, което е по-добър вариант. Но, пак е сложно. Защото, проблемът в България е, че не се субсидира. Само миналата година, където платиха някакви пари. Така, като себестойност нашият продукт е по-скъп, отколкото, ако си го купим от Полша, от Австрия. Там е много по-евтино, защото поляците, например, имат много добри субсидии. Дотирани са от държавата – изнасят ли, получават 20 процента. Докато у нас  ти дават 20 лева на декар и се оправяй с тях, както искаш. Затова българското земеделие просто се свива, няма смисъл да произвеждам, когато може да внесем от нашите съседи – Турция, Гърция, Македония. Например, сега се внасят люти чушки от Македония, защото там цената е 30 стотинки за килограм, а при нас е 1 лев, не по-малко от 80 стотинки. Но, те могат да си го позволят, защото разчитат на субсидии, а ние трябва да държим на цена, защото нямаме субсидии. Това е причината много хора да се отказват от отглеждане на плодове и зеленчуци. Как да отглеждаш картофи, когато внесените от Полша струват 18 стотинки за килограм, включително с доставката до България. Това е проблемът у нас. Не толкова, че няма покупателна способност или няма кой да произвежда. Има, но няма смисъл.

-      Защо започнахте да отглеждате точно арония – заради рекламата, която тогава вървеше активно или поради друга причина?. Не беше ли притеснително да се заемете с нещо толкова непознато за нашите условия или предизвикателството бе голямо?

-      Рекламата определено изигра важна роля. Но, направихме си сметка, и решихме, че си струва. Сееш – на третата година започва да плододава. Няма пръскане, няма поддръжка, няма неприятели – само береш. Но, именно брането се оказа най-големият проблем. Вярно е, че не се пръска, но иска поддържане. Ако има валежи, ще има добри резултати. Но, ако, както при нас районът е по-сух и няма валеж, трябва да се полива. Тези неща в рекламата ни ги спестиха. Това всъщност беше една антиреклама на аронията като плод. Проблем е и че няма предприятия, които да преработват продукцията ни. Има 1-2 хладилника, които заготвят за някаква малка пазарна ниша.

-      Каква площ е заета със сливи?

-      Насажденията със сливи са 45 декара. Започваме да ги берем 20 дни след аронията. Берем ги зелени, защото такова е изискването на купувача по спецификация. Сортът е Йо йо, който за момента е най-добрият сорт, който може да се сее в България, тъй като е устойчив на една от най-сериозните болести по сливите – шарката. Дори да я има болестта, не се проявява в плодовете.

-       

-      Вашата продукция как се реализира?

-      Тъй като съм биопроизводител на сливи има биопотенциални купувачи на такива сливи и имам сключени договори с тях. Доставям за тях – било то за хладилна камера или преработвател. В крайна сметка цялата продукция отива в Европейския съюз, в България не остава. Там я заготвят и част от нея се връща като краен продукт у нас. При аронията е същото – имам сключен договор с преработвател, който я преработва и я изнася. В България не остава.

-      Вие също произвеждате сладка и сокове, те къде се реализират?

-      Тях ги правя аз и ги продавам в България. Те са като реклама на био и произведено в България.

-      Споделете повече за аронията, тъй като тя не е толкова познат плод!

-      Аронията е много добър плод, но не е за нашия климатичен пояс. Трябва да се отглежда по-нависоко, защото й е необходима въздушна влага. Не пречи да се отглежда и в района на Добруджа, но трябва да се полива. При поливане дава добър добив.   Твърди се, че аронията може да не се тори – нищо подобно. Трябва да се тори, трябва да се полива. Вярно е, че няма болести, но има неприятели. При конвенционалното земеделие борбата е по-лесна, докато при биоземеделието е по-трудна и най-вече по-скъпа. Но, не е неосъществима. Могат да се получат добри добиви. При един добър пазар – сметката излиза.

-      Във вашето стопанство какви добиви сте получавали през годините?

-      Стигал съм до 1 100 килограма от декар, но през 2012 година добивът беше 250 кг./дка. Сушата много се отрази. Но, това важи за всички култури. Така, че за годините се получава среден добив от 700-800 кг./дка. Смятам, че това за нашия регион е нормален добив. Докато в района на Тутракан, Русе, нормалният добив е 400-500 кг/дка. В същото време в Южна България, където почвите са по-бедни, добивите са доста по-ниски.  

-      Какво се знае и какво не се знае за аронията като плод?

-      Аз зная много неща, но не зная дали другите ги знаят. Например, аронията трябва да се сади на определено разстояние. Ако питаме колегите от Европейския съюз, те казват, че разстоянието трябва да е 3 метра между редовете и 0,7–1 метър – вътре в реда. Но, при нашите по-богати почви, където и растежът е по-добър, растенията много бързо се засенчват и изяждат всички остатъци в почвата. Поради това ние сеем на разстояния 2,5 и 4 метра. Така има по-голяма хранителна площ, по-добро проветрение и плодовете се държат по-добре при жегите през лятото. Така пир по-малко растения имаме по-голям храст и по-голям добив. В резултат на това получавам с 200-300 килограма по-голям добив от този на германците или поляците. Предимството им е, че при тях валят много дъждове, а аронията иска влага. Но, при тях няма слънце, не може растението да натрупа достатъчно захар, достатъчно сухо вещество. Нашата арония е много по-добра по показатели, отколкото е тяхната. Тяхната обаче е по-едра и по-сочна, докато нашата може и да е по-дребна, но е с повече сухо вещество, захар и всички други микроелементи, които може да натрупа и са важни. Защото от арония освен сок и сладко се правят много други продукти. Купувал съм крем за ръце с арония, билкови хапчета, хляб, сладкиши. Имам колеги в Германия, които произвеждат над 30 вида продукти с арония - бисквити, вафли, бонбони и много други. Излизат от идеята, че аронията е единственото растение, което съдържа толкова много микро- и макроелементи, които са във вид, който човешкият организъм може да приеме. Например, витамин Р е един от витамините, които ние чрез аронията можем да приемем в усвоим за нас вид. Докато по друг начин този витамин няма как да бъде получен, освен под формата на хапче. Така, в резултат на употребата на арония клиенти споделят, че са свалили кръвно или са подобрили обмяната на веществата.

-      Какво отличава Вашето биологично земеделие от конвенционалното?

-      При  конвенционалното земеделие е разрешено използването на всякакъв вид препарати, продавани в дистрибуторската мрежа на основа химия. Когато аронията и сливите се отглеждат био, не можем да торим с химични торове, което съкращава диапазона от използвани такива. Можем да торим с оборски тор, но трябва да е от ферма, която е регистрирана като био. Можем да използваме и биотор, например от калифорнийски червеи. Препаратите, които стигат до България, са скъпи за производство на биопродукти, което води до това, че няма да има купувачи за биопродуктите ни. Затова се обръщаме назад в годините. Например, използваме извлек от различни растения, които може да не убиват даден неприятел, но го гонят или парализират. Получава се така че растения лекуват растения. Препаратите си ги правя аз. След като прецених, че мога да си създам условия за производство, реших, че е по-добре да си ги произвеждам аз, отколкото да  ги купувам. Вярно е, че пръсканията са доста повече. След всеки дъжд, дори и мъгла, пръскам. Използвам, примерно, извлек от люти чушки, от чесън. Така, с извлек от коприва лекувам листни въшки, а и по този начин внасям желязо. Мога да си го направя, а и ефектът е добър. Имам познати, които ми съдействаха, за да получа част от рецептите. Аз пък научавам рецепти от стари книги. Пробваме ги с мои колеги и от други краища на страната.

-      В крайна сметка, да се занимаваш с биоземеделие в България, какво е?

-      Много е трудно. Не е трудно да произведеш биопродукта, трудна е документалната част и сертификацията към земеделското министерство и фондовете. Да, произвеждаме, имаме много големи разходи, но в момента текат и много големи субсидии. Ние желаем да се възползваме от тях и да се изравним в цените с нашите конкуренти в ЕС. Трудна е документалната част, защото са вкарани изисквания,  които не всеки може да спази.

-      Какъв е пазарът на биопродукти у нас?

-      Малък, но го има. Повечето са прекупвачи или заготвители.

-      Кандидатствал ли сте с проекти за финансиране?

-      За мое съжаление, да. Защото в България има закони, които никой не поглежда. Не всичко може да бъде такова, каквото го изискват от Министерството на земеделието и храните. Допускат се грешки, които водят до това нас да ни отрежат от финансиране. Имам три реализирани проекта, но тотално съм се отказал и по никаква програма няма да кандидатствам.

-      Субсидиите за биоземеделие помагат ли Ви?

-      Субсидиите за биоземеделие преди време бяха много зле, но все пак бяха по-добре отколкото нищо. Защото, когато през 2007 г. подавах документи за биоземеделие по САПАРД, субсидията беше около 80 лева на декар. Беше перфектна. Всяка година обаче се намираха начини да ни отрежат от субсидията, да ни наложат глоби, в резултат на което субсидията бе почти „самоизядена”. От земеделското министерство, например, изискват документи, които ние не можем да представим. Няма институция, която да ги издаде, но те ги искат. Никой не знае кой трябва да ги издаде, но те ги искат. Става въпрос за разходи за пътуване до София, разхождане между институции и т.н. Събират се много разходи от незнание. Сега субсидията е малко по-добра. Изискванията са малко по-малко, но още по-неизпълними. За 2012 г. получих последната субсидия за биоземеделие по проекта по САПАРД. Сега, мога да се регистрирам по 214 екомярка, но се двоумя. Нямам интерес да кандидатствам. Не, че са малко парите – 150 лева на декар, но не зная дали ще мога да отговоря на изискванията. Трябва в продължение на пет години да отговарям на изискванията, ако не мога – започва отново рязане на средства, много документация, много проблеми. Накрая може да те изкарат толкова виновен, че не те, а ти да платиш, при това с лихвите. Няма производител, който да не е наказан, няма такъв, който да няма застъпване, който да не е отрязан от субсидиите. Вече имам чувството, че това е една от идеите. 

-      Липсата на информация или липсата на ясни правила е основният проблем?

-      Проблемът е в липсата на ясни правила, на липсата информация към земеделския производител и на липса на информация към дадените служби. 

Интервю на Станислава Кръстева